РОДОВА ТЕРАПИЯ с Аида Марковска – участие в подкаста на Limitless

Предлагам днес 90 мин от нашия разговор с Ели Александрова в подкаст Limitless.
Беше вълнуващо за мен да учатвам. Може би е добре да спомена, че по време на това участе бях болна, имах сериозна кашлица и гласът ми падаше през цялото време, но това няма да го усетите в монтажа на виедото- професионално е подходено и почти не си личи, че имам и силна хрема. Измъчих всички в студиото, но накрая резултатът е много добър.

БЛАГОДАРЯ на Ели, на Живко и на всички от LIMITLESS.  Вярвам, че във видеото ще намерие и полезни за вас теми.

Приятно гледане!

Защо днес все повече хора се оказват объркани в изборите си, несигурни и обладани от страхове? Как губим връзката със себе си, забравяме от къде тръгваме и кои са източниците ни на енергия и сила? Защо изпадаме в състояние, което народът ни нарича „дърво без корен“?
Аида Марковска е родов терапевт и преподавател, с дългогодишен опит в терапията на рода и родовите потоци.  Тя е основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“ и откривател в прилагането на родова терапия чрез български етно и обредни традиции.

През различни енергийни и езотерични системи преподава холистичен подход към здравето на човека, във всички негови аспекти.

В този епизод ще си говорим за връзката с корена и нейното значение в живота на всеки от нас.

• На какво е източник връзката ни с рода и защо е важно да я имаме?
• Как съдбата и изборите на предишните поколения се отнасят към нашия живот днес?
• Как е коректно да се отнесем към родовите тайни и какъв е ключът към отваряне на тази традиционно затворена система?
• На каква база се свързваме и как се създават новите семейства?
• Как жената влияе на рода на мъжа и обратно?
• Какво представлява колективното родово неосъзнато?
• Как родовите закони определят житейските ни задачи?
• Каква е ролята на първородните деца и каква – на тези след тях?
• С какво българската родова система прилича и се различава от другите?
• Каква е символиката и значението на личните имена и датите в рода?

„Над всичко днес бъди!“ #limitlesspodcast

Предците ни срещат трудност. Някой попада в засада, друг е подчинен брутално, трети – прогонен, някой майка губи дете без време, а родилка изпада в несвяст от болка. Това са преживявания – отпечатъци. В ума на страдащия има най-различни мисли, които могат да преминат в стенания, клетви, ругатни, дори сплетни.

„Да не се бях раждала!“ – ще каже пребитата от мъжа си. „Да не се беше раждал!“ – ще каже друга жена в същата ситуация. Това са коренно различни емоции по един и същи повод. Примирение, самоотричане, самоунищожение– това е посланието на болката на първата жена. Обида, гняв, презрение и желание да унищожиш света– това е посланието на болката на втората жена. След дни, седмици и месеци, а още повече и след години тази болка се забравя. Но посланието остава в рода като кралска заповед, която не търпи противоречие. „Ще се унищожа, не струвам, не съм достоен, аз съм нищо, аз съм нещастник!“ – ето отзвука в ума и сърцето на младата правнучка на първата жена, пострадала и не разрешила тази емоционална травма нито за себе си, нито в рода.

„Няма добри хора, няма да се омъжа, мога сама и не ми трябва никой“ – ето каква е негласната родова заповед на правнучката на втората жена. Нужен е усет, нужно е да се вникна в самата същност на страданието, за да прозреш, че то не е твое. То принадлежи на предците ти, но ти го проявяваш и го преживяваш истински, с цялата му болка. То трови живота ти, като по този начин проявява страданието на предците ти, почита ги, връща ги от забравата и ги изправя силни и незаличими в родовата памет. Да, това става без имена, без знание кой и защо е преживявам тези емоции, но става категорично и в семейната система това се нарича „проява на любов“. Всъщност е точно така, защото ние не можем да се откъснем от колените си, нито да ги пренебрегнем.

През корените и стъблото на рода към нас- клоните, идват живителните сили и ако в тази система има и отрова, тя също се влива в нас, като част от целия поток. Интуитивно ние искаме да избегнем тази болка. Как да го сторим? Като се крием от нея? Но къде ще се скрием от наследството на гените си? Като сменим имената на предците си с модерни, нечувани в рода имена? Ако беше така, защо родителите ни и всички преди тях стриктно са държали да се наследяват родовите имена? Ето една пътека, по която можем да тръгнем. Защото освен болката и страданието, по тези канали на живота към нас тече и силата да се спасим, да преодолеем, да се възродим, преживеем и продължим в добро. Ако усилим потока на доброто в рода, ако изведем спомените от подсъзнанието към осъзнатото почитане на тези преди нас, ако го направим по множество начини: с думи, с жестове, с писане, с визии, с приказки, с песни, с дарения, шансовете да превърнем любовта си към предците в сила е огромен.