„Има ли ИИ родова памет? Защо и как да запазим родова идентичност в епохата на ИИ?“ и признавам, че първия път, когато го произнесох на глас, самата се засмях.
Изкуственият интелект помни всичко, което човечеството някога е написало, но непомни нито едно от нещата, които в нашите родове никога не са били изречени.Той знае датата на всяка битка, но не знае защо дядо ви е замлъквал винаги, щомнякой споменаваше войната. Пази в паметта си милиони рецепти, но не и вкуса намекичките, които баба ви е пържила в неделните сутрини само за да усетите, честе обичани.
Като родовтерапевт с дългогодишна практика гледам на новите технологии с любопитство, ане с уплаха, но и с известна закачлива подозрителност. Ако утре попитаме еднамашина коя е нашата истинска идентичност, тя ще ни отговори бързо, точно иуверено, само че отговорът ще е взет отнякъде другаде, а не от собствения нирод. А родовата идентичност не се предава наготово. Тя се предава през поглед,през мълчание, през ръка, положена на рамо в точния момент.
На лекциятаще говорим шеговито, но и съвсем сериозно за това дали изкуственият интелектможе да бъде нов пазител на родовата памет, или е просто много изряден архивбез сърце. Ще потърсим заедно отговор на въпроса как да опазим собствената сиродова нишка, докато светът около нас все повече разчита на алгоритми, а не набаби и дядовци. Обещавам закачки, обещавам и истина, а понякога тя боли повечеот шегата.
Дата: 20 октомври , 18:30 ч
Място: ZOOM
Билети: 👇🏻👇🏻👇🏻
Дне ще ви разкажа за родовата травма, за мълчанието, което се предава към потомците и за пътя обратно към себе си
Представете си дете, което плаче необяснимо всеки път, когато чуе влак да свири в далечината. Родителите му го утешават, търсят логично обяснение, питат лекари, но никой не намира нищо нередно. Години по-късно, вече възрастен човек, той открива че прадядо му е бил натоварен на влак, който никога не се е върнал у дома /говоря за годините на насилствено разселване, познати на много български семейства от миналия век/. Никой в семейството никога не му е разказвал тази история. А тялото му, по свой начин, я е помнило през цялото време.
Точно тук се крие същността на онова, което наричаме родова травма. Тя не е просто тъга, предадена по наследство като старинна дреха, извадена от бабин сандък. Тя е по-скоро незавършен процес, събитие, останало без разрешение в определен момент от рода, което продължава да търси своя изход в следващите поколения, докато най после не бъде видяно и назовано.
Сядат срещу мен млади хора, силно уверени в себе си навън, дори понякога твърде уверени, а вътре носещи страх, който сами не могат да обяснят с нищо от собствения си живот. Казвала съм го хиляди пъти на доверениците си и ще го повторя и тук. Страхът рядко е случаен. Той почти винаги има адрес и история, дори когато поколението, което го е родило, вече отдавна не е между нас.
Като майка, а не само като терапевт, знам колко плашещо е усещането да гледаш детето си да реагира по начин, който не разпознаваш нито у себе си, нито у партньора си, а по-скоро у собствената си майка или баба. Помня момент, в който дъщеря ми, съвсем малка тогава, застина от внезапен и необясним страх при съвсем безобидна ситуация, точно както бях виждала веднъж собствената си майка да застива при подобен, привидно дребен повод. В този миг усетих физически колко тънка е границата между поколенията, колко лесно нещо неизказано преминава от едни ръце в други, без дори да разбираме как точно се е случило.
Родовата травма обича мълчанието. Тя расте най-силно там, където никой не смее да произнесе определени думи на глас. Загуба, за която семейството решава никога повече да не говори. Раздяла, скрита зад официална версия, различна от истината. Емиграция, преживяна в самота, без възможност дори да се сбогуваш истински с близките си. Всички тези непреработени моменти не изчезват просто защото минава време. Те чакат, търпеливо, докато намерят подходящ носител в следващото или по-следващото поколение, който да ги изведе най после на светло.
Работата на родовия терапевт, а и моята лична задача всеки път, когато седна срещу нов довереник, е именно тази. Да помогна на тревогата, вината или страха да намерят своя истински адрес, вместо да продължават да тежат безименно върху плещите на човек, който дори не подозира откъде идва бремето му.
На кого не искате да приличате и защо мислите, че точно тази прилика ви плаши толкова силно. Замислете се за миг над този въпрос, наистина, преди да продължите да четете. Често точно чертата, от която бягаме най-упорито у себе си, е онази, която несъзнателно повтаряме най-точно, защото не сме имали кой да ни покаже друг начин.
Искам да бъда честна с вас за нещо съществено. Разпознаването на родовата травма не е бърз процес и не се случва след една вдъхновяваща статия или един разговор, колкото и искрен да е той. Родовите модели са се изграждали с десетилетия, понякога през няколко поколения едно след друго, и не е реалистично да очакваме те да се разплетат мигновено, само защото най после сме им обърнали внимание. Истинската промяна прилича повече на бавно разораване на твърда, отдавна неразработена почва, отколкото на светкавично откровение с незабавен резултат.
Именно затова гледам с известно притеснение на всяко обещание за бърз резултат в тази област. Зад думата бързо твърде често се крие само повърхностно докосване до проблема, кратък момент на облекчение, последван от завръщане на същото усещане месеци по-късно, защото истинската причина никога не е била наистина видяна и разбрана.
И все пак, въпреки бавния път, вярвам дълбоко в тази работа, защото съм я виждала да променя хора пред очите си, отново и отново. Виждала съм гняв да отстъпва място на разбиране, а разбирането никога не означава оправдание на извършеното, а по-скоро освобождаване от постоянната вътрешна борба, от нуждата непрекъснато да доказваш нещо на хора, които дори не са тук, за да те чуят.
Ако разпознавате себе си в тези редове, ако усещате нещо, за което нямате обяснение в собствения си живот, знайте че не сте сами и че отговорът съвсем не е недостижим. Той просто изисква търпение, честност и готовност да погледнете назад, преди да продължите уверено напред.
Аида Марковска
„Родова приказка“ ЕООД
Българска асоциация по родова терапия
Разказ за годините, в които потърсих отговор отвъд отделния човек, и за цената на този избор
Има един спомен, който винаги изниква пръв, когато някой ме попита откъде тръгна всичко. Седеше срещу мен млада жена, днес вече една от най-близките ми приятелки, но тогава ми беше напълно непозната /дойде при мен с тревога, която не я оставяше на мира от години/. Говореше за собствената си тревога, а аз, докато я слушах, чувах зад думите ѝ и друг глас, гласа на майка ѝ, а зад него, съвсем тихо, но осезаемо, гласа на баба ѝ.
Двете жени зад нея бяха строги и взискателни, както към себе си, така и към нея, защото цял живот бяха носили на собствения си гръб пропили се и пропаднали мъже, а историите на тези мъже бяха оставили дълбока следа в начина, по който тези жени гледаха на живота и на любовта. Момичето пред мен бе решило, някъде дълбоко в себе си, да не прилича на тях, а без дори да го осъзнава напълно, всеки неин избор оспорваше мълчаливо целия техен натрупан опит.
Имаше мъж в живота ѝ, неин партньор от детството, с когото я свързваше дълга обща история и точно заради тази история тя реши съзнателно да не се омъжи за него, защото не искаше да заприлича на майка си и на баба си дори в тази стъпка. Двамата създадоха заедно едно чудно дете, а тя продължи да вярва, че е успяла да избяга от модела, който толкова се страхуваше да повтори. Но пред очите ми, среща след среща, той започна бавно да пропада по същата позната пътека, първо загуби работата си, после приятелите си, а накрая, съвсем предсказуемо и въпреки цялото ѝ старание, се пропи. Слушах разказа ѝ като ехо на позната песен, песен, изпята вече два пъти преди нея в собствения ѝ род и въпреки че осъзнаването вече бе налице, връзката не можеше да бъде спасена. А и честно казано, нямаше защо да бъде.
Днес тя е моя приятелка и с радост наблюдавам как изгражда красив, подреден живот за себе си и за детето си. Но сърцето ѝ и обятията ѝ остават все още затворени за нова любов, защото дълбоко в себе си вярва, че ако си позволи лично щастие, ще предаде своите, сякаш няма право на радост пред очите на майка си и баба си. Аз обаче зная нещо, което тя все още не си позволява да повярва напълно. Това щастие ще я намери рано или късно, не заради самата нея, а за да има шанс детето ѝ да порасне като истински щастлив млад човек, необременен от товар, който дори не му принадлежи.
Тогава, преди толкова години, седнала срещу тази млада жена, за първи път усетих с цялото си същество колко силно родовата система говори през нас, дори когато мълчим за нея цял живот. От онзи ден пътят ми беше ясен.
Знаех, разбира се, само усещането, а не думите, с които бих го обяснила днес. До тогава бях учила по учебниците, с които разполагахме тогава, преведени набързо и не винаги пригодени за българската действителност /говоря за годините непосредствено в началото на века, когато у нас едва прохождаха нови подходи в помагащите професии/. Четях с часове, подчертавах пасажи, спорех сама със себе си дали изобщо разбирам правилно написаното и помня нощите, в които оставах будна над някой текст, питайки се дали изобщо ще успея да превърна тази чужда теория в нещо живо, способно наистина да помогне на хората пред мен, а не само да звучи учено на хартия.
Не всички посрещнаха новия ми път с разбиране. Имаше колеги, които клатеха глава с известна снизходителност, а някои дори директно ми казваха, че родовата работа звучи повече като семейна легенда, отколкото като сериозна терапия. Имаше и моменти на истинско съмнение в самата мен, вечери, в които се питах дали не съм тръгнала по грешен път, дали изобщо някой ще приеме сериозно това, в което вярвам с цялото си сърце.
Като майка, а не само като терапевт, познавам отблизо тази динамика и от собствения си дом. Помня момент, в който дъщеря ми с внезапен, необясним страх при съвсем безобидна ситуация, точно както веднъж бях видяла собствената си майка да застива при подобен, привидно дребен повод. В тази секунда усетих физически колко тънка е границата между поколенията и колко лесно нещо неизказано преминава от едни ръце в други, без дори да разбираме как точно се е случило.
Основаването на Българската асоциация по родова терапия дойде като естествено продължение на всичко това. Исках методът да има ясна рамка у нас, стандарт и общност от хора, обучени сериозно, а не случайни тълкувания, разпръснати без надзор и без отговорност към хората, довели ни доверието си. Всяка стъпка от изграждането на асоциацията ми костваше време, нерви и не малко безсънни нощи, но днес, когато поглеждам назад, знам със сигурност, че си е заслужавало всяка от тях.
Ако тази статия ви кара да се замислите за собствения ви род, за мълчанието на майка ви или баба ви, за онзи товар, който носите, без да знаете точно откъде идва, значи вече е свършила своята работа. През следващите седмици ще ви разказвам по малко от този път. Днес просто исках да ви поканя да го извървим заедно.
Аида Марковска
Българска асоциация по родова терапия
Школа за родона терапия „Задругата на родонавтите“
Какво те чака отвъд знанието и кои врати се отварят пред родонавта
Искам да си кажеш едно нещо ясно още сега. Школата не гради родови терапевти от нищото. Тя разкрива и закалява онова, което вече го има в теб. Търся хора с отговорност и издръжливост, с гъвкав ум и яснота на мисълта, с кураж, лоялност и дълбоко себепознание. Ако носиш това в себе си, обучението ще го извади на светло и ще му даде форма, име и посока.
Сега за вратите, които са отворени, записването тече. След като преминеш целия път и заслужиш дипломата си, получаваш правото да практикуваш родова терапия по моя метод, да водиш беседи и лекции. Представям те като родонавт на официалната страница на Школата, за да те намират хората, които се нуждаят точно от теб. Оставаш с достъп до записите от обученията, получаваш супервизия и мониторинг на началните си стъпки, а най-ценното е, че влизаш в общност от родонавти и екипна среда, която не изчезва след края на обучението. Към теб идва и покана за членство в Българската асоциация по родова терапия, защото завършването тук не е край, а начало на едно принадлежане.
Няма да те лъжа, защото уважението към теб го изисква. Пътят е дълъг и иска труд, присъствие и дисциплина. Работи се задълбочено, с домашни задачи, с разработване на два цели рода, с включена камера и с пълна отдаденост. Завършването минава през пет междинни теста, устен изпит пред целия випуск, писмен тест и клетвата на родонавта, а провалът е реална възможност. Удостоверение получава само онзи, който го е заслужил, защото заплащането на обучението никога не купува диплома. Казвам ти това не за да те откажа, а за да дойдеш подготвен, тъй като само тежкото и извоюваното носи истинска стойност.
Пиши ни сега:
Ето и подробностите:
Випуск VIII — 2026 / 2027
Школата за родова терапия „Задругата на родонавтите“ е основана от Аида Марковска през 2019 г. В нея тя преподава лично метод, изграден от години работа с родовото поле. Метод, в който установените практики в семейното подпомагане са преплетени с дълбоките пластове на българската обредна традиция. Обучението обхваща родовите закони, потоците на силата, родовата скица, изследването на рода и системна работа по родови травми и орис.
Знанието, което се предава тук, не е теория. То изисква да влезеш в него с цялото си същество.
Условия за кандидатстване
Не се кандидатства с желание. Кандидатства се с готовност и тя трябва да е доказана с дела, не с думи. Необходими са две условия, без изключение:
| УСЛОВИЕ 1
Преминали сте лична родова терапия при дипломиран родонавт от Школата. Не е достатъчно да сте чели или слушали. Нужно е да сте седнали пред терапевта и да сте работили по своя род. След това той лично ви препоръчва пред Аида в писмо. |
| УСЛОВИЕ 2
Присъствали сте на Голям родов семинар на Аида, или сте закупили и изгледали записите от Големия родов семинар от декември 2025 г. Семинарът не е контекст. Той е врата. Трябва да сте минали през нея. |
При изпълнение на двете условия, пишете на office@aida.bg или се обадете на 0898 233 118. Приемът за Випуск VIII е отворен от 1 юли 2026 г. и приключва на 28 септември 2026 г.
Одобрените кандидати попълват входен тест и участват в кратка лична онлайн среща с Аида и нейните асистенти в Школата. Писмото за прием означава, че сте приети. Не означава, че сте завършили!
Какво изисква пътят на родонавта
Преди да питаш какво получаваш, попитай какво носиш в себе си. Школата не гради родови терапевти от нищото. Тя разкрива и закалява онова, което вече го има. Търсим хора с:
- Отговорност и издръжливост
- Гъвкав ум и яснота на мисълта
- Кураж и лоялност
- Чувство за общност и общителност
- Отдаденост на каузата и желание за труд и учене
- Широка обща култура и толерантност
- Дълбоко себепознание
- Пълна отдаденост
- Дълбоко и видимо уважение към всички преподаватели и колеги
| Заплащането на обучението не гарантира дипломиране. Завършването е с устен изпит пред целия випуск и писмен тестов изпит. Провалът е реална възможност. Удостоверение получава само онзи, който го е заслужил. |
Какво не е Школата
Не е лесен курс за самопознание. Не е терапевтична група. Не е пространство за хора, търсещи духовно разсейване. Тук се работи дълго, задълбочено, с домашни задачи, с разработване на два цели рода, с присъствие, ангажираност и дисциплина. Ако идваш с очакването, че парите купуват диплома, не идвай.
Какво получаваш
- Изцяло нов светоглед, начин да виждаш човека, семейството и обществото, какъвто не се преподава никъде другаде.
- Дълбоко знание за родовите закони, потоците на силата и устройството на рода, обобщено в стройна, приложима система.
- Достъп до записите от обученията за срок до края на септември 2027 г.
- Супервизия и мониторинг на началните ти стъпки при заявен интерес.
- Принадлежност към общност от родонавти и екипна среда, която не изчезва след края на обучението.
- Право да практикуваш родова терапия по метода на Аида Марковска, да водиш беседи и лекции.
- Представяне като родонавт на официалната страница на Школата.
- Покана за членство в Българска асоциация по родова терапия (БАРТ).
Обучението се записва и може да се преглежда неограничено в рамките на 12 месеца от началото на обучението. Всеки студент е включен в група, ръководена от асистент на Аида. Асистентът координира и напътства, не е на разположение денонощно. Самостоятелната работа включва домашни задачи и задълбочено разработване на два рода. Предвиждат се 5 междинни теста, които са пътят по който всеки върви, за да стигне до крайният тест, който е окончателно дава цялостната оценка за представянето на кандидата. Завършването включва устен изпит пред целия випуск, писмен тестов изпит, полагане на клетва на родонавта (която е тест и за сила и осъзнаване) и връчване на удостоверение.
Предлагат се две нива на обучение:
1.За да бъдете практикуващи родови терапевти е нужно да преминете всички етапи на обучението и да положите успешно изпитите с успех равен или по-висок от много добър 4,50. След това се работи под супервизия и се полага стаж.
2. Има възможност да преминете и частично теоретичната част на обучението, без право да практикувате, като ще получите удостоверение за присъствие на обучението.
ПРИ ОЦЕНКА ПОД 4,50 ПО ШЕСТОБАЛНАТА СИСТЕМА СТУДЕНТЪТ НЕ ПОЛУЧАВА ПРАВОТО ДА РАБОТИ КАТО РОДОВ ТЕРАПЕВТ, А САМО УДОСТОВЕРЕНИЕ, ЧЕ Е ПРЕМИНАЛ ШКОЛАТА. ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ЯВИ НА ИЗПИТИ ПРЕЗ СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА СЕ ОБСЪЖДА И ПОСТАВЯ ПРЕД ОБЩАТА ГРУПА НА ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ В ШКОЛАТА.
ПРИ ОЦЕНКА РАВНА И НАД 4,50 СТУДЕНТЪТ ПОЛУЧАВА ДИПЛОМАТА СИ.
Дипломите са със срок на действие 2 години /до 2029 г/ и се подновяват при следните условия: проведени минимум 12 родови терапии за това време, публикуване на статии и статуси по родовите теми, коректно предадени според обучението ни, вярност към тезите и темите на Школата, участие в общите супервизии и обсъждания на казуси по родова терапия и др.
Във втората година се провежда свободно-избираемо обучение по повече от пет допълващи дисциплини, за да задълбочим и разширим знанията си по право, етнология, психология, астрология и езотерика. Тези дисциплини се водят от изключително подготвени специалисти наши колеги.
Цялото обучение е по интернет, видео уроците се провеждат на живо /не на запис/
Цялостната информация ще получите ако ни пишете на мейл: office@aida.bg
| Записването в Школата е решение, което се взема веднъж и се носи докрай. Ако не си готов да поемеш ангажимента изцяло, в труд, в присъствие и в плащане, изчакай момента, в който ще бъдеш готов. Школата ще продължи да съществува. Родът ще дочака точния момент. |
Аида Марковска и
преподаватели от Школа по родова терапия „Задругата на родонавтите“
към Българска асоциация по родова терапия
Юли 2026
Драги приятели,
Каня ви на Узана поляна фест 2026 от 17 до 19 юли и на моята лекция на тема „Равенство и равновесие в рода: поглед към новото семейство“.
Във всички семейства както в миналото, така и сега, действат едни и същи дълбоки закони на рода, които системните подреждания изследват от десетилетия. Когато всеки заема своето място, когато даването и приемането между хората в рода са в равновесие, в системата има спокойствие. Тогава децата дишат по-леко, родителите носят отговорността си с по-малко напрежение, връзките между поколенията се възстановяват и развиват. Родовата обич се изразяла и разбира с лекота.
По време на лекцията ще ви разкажа за това какво означава равенство между съпрузите в съвременното семейство и как се изгражда равновесие след развод, загуба или ново начало. Ще погледнем какво е мястото на децата в смесените и разширените семейства, как новите форми на семейство намират своето уважавано място в големия порядък на рода. Ще видим, че любовта намира път през всяка форма, стига всеки да стои на своето място.
Заповядайте, ако носите въпроси за своето семейство, ако искате да разберете повече за родовата терапия или ако просто търсите топла среща и нова гледна точка.
Лекцията е за всеки, който усеща, че родът е жив в него.
Очаквам ви с радост в Пространство СЕБЕПОЗНАНИЕ на 18 юли, събота от 14 ч.
Аида Марковска
ЦЯЛАТА програма и всички събития са тук
Входът е свободен!
