„Има ли ИИ родова памет? Защо и как да запазим родова идентичност в епохата на ИИ?“ и признавам, че първия път, когато го произнесох на глас, самата се засмях.
Изкуственият интелект помни всичко, което човечеството някога е написало, но непомни нито едно от нещата, които в нашите родове никога не са били изречени.Той знае датата на всяка битка, но не знае защо дядо ви е замлъквал винаги, щомнякой споменаваше войната. Пази в паметта си милиони рецепти, но не и вкуса намекичките, които баба ви е пържила в неделните сутрини само за да усетите, честе обичани.
Като родовтерапевт с дългогодишна практика гледам на новите технологии с любопитство, ане с уплаха, но и с известна закачлива подозрителност. Ако утре попитаме еднамашина коя е нашата истинска идентичност, тя ще ни отговори бързо, точно иуверено, само че отговорът ще е взет отнякъде другаде, а не от собствения нирод. А родовата идентичност не се предава наготово. Тя се предава през поглед,през мълчание, през ръка, положена на рамо в точния момент.
На лекциятаще говорим шеговито, но и съвсем сериозно за това дали изкуственият интелектможе да бъде нов пазител на родовата памет, или е просто много изряден архивбез сърце. Ще потърсим заедно отговор на въпроса как да опазим собствената сиродова нишка, докато светът около нас все повече разчита на алгоритми, а не набаби и дядовци. Обещавам закачки, обещавам и истина, а понякога тя боли повечеот шегата.
Дата: 20 октомври , 18:30 ч
Място: ZOOM
Билети: 👇🏻👇🏻👇🏻
Скъпи приятели от Шумен,
Поканени сте на
XV алтернативна научна конференция
ЕЗОТЕРИКА И ДУХОВНОСТ – ЖИВОТ В НОВОТО ИЗМЕРЕНИЕ
Шумен, 10–11 октомври 2026 г където Аида марковска ще говори по темата:
Има ли ИИ родова памет? Защо и как да запазим родова идентичност в епохата на ИИ?
Неделя, 11 юни, 12:30 ч Вход свободен
XV алтернативна научна конференция „Езотерика и духовност: живот в новото измерение“ Шумен, от 10 до 11 октомври 2026 година
На 11 октомври ще застана пред публиката на петнадесетата алтернативна научна конференция „Езотерика и духовност: живот в новото измерение“, която тази година се провежда в Шумен от 10 до 11 октомври 2026 година. Ще ви поканя на разговор, който звучи като шега, но не е.
Заглавието на лекцията ми е „Има ли ИИ родова памет? Защо и как да запазим родова идентичност в епохата на ИИ?“ и признавам, че първия път, когато го произнесох на глас, самата се засмях. Изкуственият интелект помни всичко, което човечеството някога е написало, но не помни нито едно от нещата, които в нашите родове никога не са били изречени. Той знае датата на всяка битка, но не знае защо дядо ви е замлъквал винаги, щом някой споменаваше войната. Пази в паметта си милиони рецепти, но не и вкуса на мекичките, които баба ви е пържила в неделните сутрини само за да усетите, че сте обичани.
Като родов терапевт с дългогодишна практика гледам на новите технологии с любопитство, а не с уплаха, но и с известна закачлива подозрителност. Ако утре попитаме една машина коя е нашата истинска идентичност, тя ще ни отговори бързо, точно и уверено, само че отговорът ще е взет отнякъде другаде, а не от собствения ни род. А родовата идентичност не се предава наготово. Тя се предава през поглед, през мълчание, през ръка, положена на рамо в точния момент.
На лекцията ще говорим шеговито, но и съвсем сериозно за това дали изкуственият интелект може да бъде нов пазител на родовата памет, или е просто много изряден архив без сърце. Ще потърсим заедно отговор на въпроса как да опазим собствената си родова нишка, докато светът около нас все повече разчита на алгоритми, а не на баби и дядовци. Обещавам закачки, обещавам и истина, а понякога тя боли повече от шегата.
Очаквам ви на 11 октомври в Шумен, за да проверим заедно дали родът ни има нужда от изкуствен интелект, или изкуственият интелект има нужда точно от нашия род.
Аида Марковска
Разказ за годините, в които потърсих отговор отвъд отделния човек, и за цената на този избор
Има един спомен, който винаги изниква пръв, когато някой ме попита откъде тръгна всичко. Седеше срещу мен млада жена, днес вече една от най-близките ми приятелки, но тогава ми беше напълно непозната /дойде при мен с тревога, която не я оставяше на мира от години/. Говореше за собствената си тревога, а аз, докато я слушах, чувах зад думите ѝ и друг глас, гласа на майка ѝ, а зад него, съвсем тихо, но осезаемо, гласа на баба ѝ.
Двете жени зад нея бяха строги и взискателни, както към себе си, така и към нея, защото цял живот бяха носили на собствения си гръб пропили се и пропаднали мъже, а историите на тези мъже бяха оставили дълбока следа в начина, по който тези жени гледаха на живота и на любовта. Момичето пред мен бе решило, някъде дълбоко в себе си, да не прилича на тях, а без дори да го осъзнава напълно, всеки неин избор оспорваше мълчаливо целия техен натрупан опит.
Имаше мъж в живота ѝ, неин партньор от детството, с когото я свързваше дълга обща история и точно заради тази история тя реши съзнателно да не се омъжи за него, защото не искаше да заприлича на майка си и на баба си дори в тази стъпка. Двамата създадоха заедно едно чудно дете, а тя продължи да вярва, че е успяла да избяга от модела, който толкова се страхуваше да повтори. Но пред очите ми, среща след среща, той започна бавно да пропада по същата позната пътека, първо загуби работата си, после приятелите си, а накрая, съвсем предсказуемо и въпреки цялото ѝ старание, се пропи. Слушах разказа ѝ като ехо на позната песен, песен, изпята вече два пъти преди нея в собствения ѝ род и въпреки че осъзнаването вече бе налице, връзката не можеше да бъде спасена. А и честно казано, нямаше защо да бъде.
Днес тя е моя приятелка и с радост наблюдавам как изгражда красив, подреден живот за себе си и за детето си. Но сърцето ѝ и обятията ѝ остават все още затворени за нова любов, защото дълбоко в себе си вярва, че ако си позволи лично щастие, ще предаде своите, сякаш няма право на радост пред очите на майка си и баба си. Аз обаче зная нещо, което тя все още не си позволява да повярва напълно. Това щастие ще я намери рано или късно, не заради самата нея, а за да има шанс детето ѝ да порасне като истински щастлив млад човек, необременен от товар, който дори не му принадлежи.
Тогава, преди толкова години, седнала срещу тази млада жена, за първи път усетих с цялото си същество колко силно родовата система говори през нас, дори когато мълчим за нея цял живот. От онзи ден пътят ми беше ясен.
Знаех, разбира се, само усещането, а не думите, с които бих го обяснила днес. До тогава бях учила по учебниците, с които разполагахме тогава, преведени набързо и не винаги пригодени за българската действителност /говоря за годините непосредствено в началото на века, когато у нас едва прохождаха нови подходи в помагащите професии/. Четях с часове, подчертавах пасажи, спорех сама със себе си дали изобщо разбирам правилно написаното и помня нощите, в които оставах будна над някой текст, питайки се дали изобщо ще успея да превърна тази чужда теория в нещо живо, способно наистина да помогне на хората пред мен, а не само да звучи учено на хартия.
Не всички посрещнаха новия ми път с разбиране. Имаше колеги, които клатеха глава с известна снизходителност, а някои дори директно ми казваха, че родовата работа звучи повече като семейна легенда, отколкото като сериозна терапия. Имаше и моменти на истинско съмнение в самата мен, вечери, в които се питах дали не съм тръгнала по грешен път, дали изобщо някой ще приеме сериозно това, в което вярвам с цялото си сърце.
Като майка, а не само като терапевт, познавам отблизо тази динамика и от собствения си дом. Помня момент, в който дъщеря ми с внезапен, необясним страх при съвсем безобидна ситуация, точно както веднъж бях видяла собствената си майка да застива при подобен, привидно дребен повод. В тази секунда усетих физически колко тънка е границата между поколенията и колко лесно нещо неизказано преминава от едни ръце в други, без дори да разбираме как точно се е случило.
Основаването на Българската асоциация по родова терапия дойде като естествено продължение на всичко това. Исках методът да има ясна рамка у нас, стандарт и общност от хора, обучени сериозно, а не случайни тълкувания, разпръснати без надзор и без отговорност към хората, довели ни доверието си. Всяка стъпка от изграждането на асоциацията ми костваше време, нерви и не малко безсънни нощи, но днес, когато поглеждам назад, знам със сигурност, че си е заслужавало всяка от тях.
Ако тази статия ви кара да се замислите за собствения ви род, за мълчанието на майка ви или баба ви, за онзи товар, който носите, без да знаете точно откъде идва, значи вече е свършила своята работа. През следващите седмици ще ви разказвам по малко от този път. Днес просто исках да ви поканя да го извървим заедно.
Аида Марковска
Българска асоциация по родова терапия
Школа за родона терапия „Задругата на родонавтите“
Заповядайте на родовата беседа
„Отношенията родители – деца през призмата на рода“ представена от родовите терапевти Аида Марковска и Анета Яначкова от Българска асоциация по родова терапия.
Двама родови терапевти – Учител и ученик, ще представят една от най-важните теми в живота на всеки от нас, а именно отношенията с родителите ни и отношенията с нашите деца, разгледани през призмата на рода.
Една от най-важните връзки в живота ни често е и най-предизвикателна.
Ще поговорим:
за основните и важни положения във връзката между родители и деца;
за мястото на всеки в семейната система;
за любовта и грижата в отношенията родители – деца;
за онова, което се предава от поколение към поколение.
Дата: 09.09.2026 г.
Начало: 18.00 часа
Цена: 25 €
Място: Център Хармония Пазарджик
Водещи:
Аида Марковска – родов терапевт, основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“ и Председател на Българска асоциация по родова терапия
и
Анета Яначкова – родов терапевт от випуск 5 на Школата по родова терапия на Аида Марковска и член на Българска асоциация по родова терапия, основател на Център Хармония – Пазарджик.
Запазете мястото си на телефон 0889734775 – Анета Яначкова.
ФОРУМ НА БЪЛГАРСКОТО РОДОВО ЗНАНИЕ „Животът в главната роля“ – гр. Варна октомври 2026г.
За събитието:
Заедно с БАРТ, през целия ден ще бъдете част от събитие, в което думите лекуват, историите се възраждат, а животът е в главната роля.
В програмата:
* Аида Марковска, родов терапевт и основател на БАРТ, „Родът – главният актьор в нашия живот“
* Тони Каменова, родов терапевт и сексолог,
„Какво остава, когато оръжията замлъкнат?“
* Румяна Григорова, родов терапевт и рейки лечител, „Връщане на родова програма“
* Д-р Антония Тенева, лекар и родов терапевт,
„Родовата памет в тялото: от наследен сценарий към осъзнат живот“
* Нели Йорданова, родов терапевт и преподавател в Школата на БАРТ, Интерактивно филмово пътешествие по приказката „Светещата пеперуда“
от сборник „Целебни приказки за рода“
* Елина Борисова, акушер и родов терапевт,
„Зачеване и раждане в българския род. Трудности и решения – преди и сега“
* Петя Димитрова, родов терапевт и преподавател в Школата на БАРТ, представяне на приказката „Звездното дете на Елена“ от сборник „Целебни приказки за рода“
* Дияна Заберска и Маруся Пашкова, родови терапевти и психолози, „Обредно месене на пита“
* Родови терапевти от Варна и региона, членове на БАРТ, „Когато влезе довереник, влиза целият му род. Истории от кабинета на терапевта.”
* Драматизирани сцени по книгата „Спомени от бежанските години“ на Юлия Попвасилева.
Още:
• Кът за книги и творци.
• Възможност за лични срещи с родови терапевти.
• Сценични миниатюри.
• Пространства за срещи между поколенията.
• Обредни преживявания.
• Време за разговори, вдъхновение и нови познанства.
Всеки участник ще бъде част от:
• Общо преживяване, което съчетава знание, изкуство и традиция.
• Томбола с награди.
• Празник на споделеното родово знание.
На Форум на българското родово знание ви очаква „Животът в главната роля!
Билети: ТУК
