Отговорностите на родителите към порасналите им /възрастни/ деца

Какви са отговорностите на родителите към порасналите им деца?

Ако децата ви са пораснали, нямате много задължения към тях. Те са само две:
1. да се уверите, че могат да дойдат при вас в мъка или с радост,
2. да се грижите за своето здраве и благоденствие.

Първо, трябва да можете да издържате техните преживявания. Бъдете налични, така че при всяка скръб или неприятност порасналите ви деца да има къде да отидат. Така няма да им се наложи да се обърнат към алкохола или наркотиците, към други зависимости. Пътят им към вас винаги е нужно да бъде открит.

Не бива да омаловажавате преживяванията на вашето пораснало дете. По-добре е да го прегърнете, ако все още той или тя ви позволят да го сторите. Можете да добавите и реакция на техните вълнения: „Да, знам, не е лесно“. Но най-важното е да ги попитате ги как се чувстват и какво възнамеряват да направят, за да се почувстват по-добре. Не се паникьосвайте – това би било крайно трудно за децата ви- да понесат и вашата паника и страх. Предложете им, ако ви позволят, заедно да оцените рисковете и вариантите, възможните изходи от ситуацията. Ако те просто искат само да споделят чувствата си, седете и ги слушайте тихо и внимателно. По-добре е да замълчите и да кимнете, отколкото да кажете нещо погрешно.

Съвети трябва да се дават само при поискване. Формата на съвета е: „Аз бих направил това“ или „Имах подобен опит, направих това и съжалявам или не съжалявам за него“.

Ако все пак емоциите ви надделеят, не можете да се спрете да ги бомбардирате със съвети или те ви молят да правите за тях невъзможни неща?

Най-напред осъзнайте, че това се случва, вижте го и го оценете. След това им кажете, че сте се развълнували напразно. Синът или дъщеря ви трябва да знаят и да виждат ясно, че можете да се справите, че неговите или нейните постъпки няма да ви съсипят. Тогава те ще имат устойчивост, опора във вас и има вероятност контактът с родителя да не бъде прекъснат.

Грижата за собствената ви сила на духа също е много важна, само за да може детето ви да е уверено във вас и да не крие своите истински трудни преживявания, желаейки да ви предпази. Ако се стряскате и се пиете Валидол при всяка новина или най-малката промяна, няма да знаете нищо за автентичния живот на децата си.

Ако вашите пораснали деца ви разказват за проблемите си, зарадвайте се. Щом един възрастен може да сподели нещо важно за него, тогава имате интимност и разбирателство, няма да има нужда да запълвате празнотата между вас, като питате за маловажни неща. Всички зрели хора знаят, че проблемите са неизбежна част от живота и не могат да бъдат избегнати.

Втората важна отговорност на възрастните родители е да се грижат за здравето си.
Разбираемо е, че животът е непредсказуем, но е важно да направите всичко което можете по този въпрос. Вашето здраве е първи ваш приоритет заради децата ви- в противен случай, при болни и ментално зависими родители вашите потомци няма да могат да живеят собствения си живот, тичайки в грижи по вас и по вашите болежки и пропадания. Това не е грижа на нито едно дете на света- родителят е мъдро да остане здрав, силен и в кондиция през целия си живот.

Изключително е важно да не останете на ръцете на децата си заради вашата небрежност, а да сте достатъчно здрави за възможно най-дълго време.

Докато сме живи, ние стоим между децата си и небитието и следователно ги защитаваме. Това е нашето задължение към порасналите ни деца.

Само тези две неща: отворени за споделяне и съвети и пълна отговорност за собственото ни здраве ни прави истински пълноценни родители на пораснали деца. Всичко повече е … в повече!