Ангелска благодарност и любов човешка

Попитах ангелите /знаете, че питам… 🙂 / отново в навечерието на Новата година за техните напътствия.

А те ми казаха така: „Благодари напред де, все бързаш, все питаш!“

Вярно, рекоха да ви благодаря. Да, на вас, на човеците светли с огромни, добри сърца, с пълни с искри очи и с будни умове – да ви благодаря, защото сте се родили, има ви, живеете, давате от себе си и никога не търсите нищо друго освен доброто намерение и любовта в сърцата си. Държат да благодаря и аз го правя, въпреки че в тълпата отсреща, на която благодаря с техните думи и с ангелска усмивка, там най-отпред, с леко зачервен нос, с леко възпълна талия, но в прекрасна рокля съм самата аз. Ха!
Поклон и благодарност от ангелите на всички нас! Приемаме с усмивки, някои се кикотят до премала, че именно ангелите свеждат огромни аури и навеждат светли глави пред нас, рошави човечета с поизмачканите празнични ризи, с полупълни чаши от шампанско, леко сънени, зачервени от виното, с гирлянди по косите и изгорели бенгалски пръчици в ръце.

„Ех, как няма да се поклоним, толкова сте смели, толкова тревоги преживявате, толкова се стараете, така упорито и страстно желаете и мечтаете! Мъдростта търсите с упоритост, която ни възхищава. Надеждата е с вас – ето я свети като коледно дърво; Вярата събудихте с целувки- нищо че е още сънена, но ето и Любовта вече познавате. Тя за вас е още малко детенце, бебенце и от вас зависи да стане голяма, красива, щедра, великолепна любов. Това е нашето напътствие за годината и тази, че и следващите. Не губете любовта от поглед, тя като дете ще щура около вас, ще бяга да се скрие, ще ви буди посред нощ, понякога и температура ще вдигне, ако не внимавате, но тя е ваша, истинска, от вас родена и с вашите гени. Любовта, която се роди в последната година отгледайте да порасте. Без тревоги няма да успеете, но нека не ви заблуждават детските настинки, някое ожулено коляно. Любовта е силна, любовта е вечна, на нея принадлежи цялото бъдеще. Сега да си я орисате с добри думи. „

Това ми рекоха ангелите, а аз чувам ритъма на сърцето си в тези думи и знам, че някъде опъва крачола ми любовта и крещи: „Ти гониш!“
Да бъде силна тази любов, от хората родена за Бога и за всяко негово Творение, да бъде светла и голяма, да е жива, пълна с радост и да има от нея за всички, навсякъде, по всяко време, за вечни времена, нине и пристно и вовеки веков!