Ангелската енергия, силата на ангелите и тяхната подкрепа е много осезаема, когато се свързваме и работим в рода си. Родовата памет помни благодетелите, спасителите в рода и този спомен увеличава нашите инстикти да намерим своя светъл изход от ситуациите, които са критични за нас. Ако нашата баба или прабаба е получила помощ от възрастна жена при раждането на децата си, ние също ще бъдем щастливи да видим такава жена около нас, когато дойде момента да ставаме майки. Ако ни плаши силует на висок мъж с бомбе, това е също генетичен спомен за опасност и тревога. Тези програми, останали в родовата ни памет са живи и пълнокръвни, макари напълно неосъзнати за нас. Спомените могат да ни пазят, но могат и да бъдат пречка да постигнем повече, да бъдем независими, силни, здрави.
Къде са ангелите във всичко това ли? В закрилата, в упованието и смелостта да погледнеш тези генетични спомени и маркери като точно такива. Ангелът, висшата ни същност и интуицията ни работят както на личностно, така и на родово ниво, за да ни доставят изходите – да ги поставят в полезрението ни, да ни дадат възможност да ги разберем и стигнем до тях. Но те разполагат само с езика на символите. Символи, като картинни, звукови, отпецатъци от аромати, сенситивни усещания; вкус, който носи емоции и дори специфичния ъгъл на слънчевите лъчи в един, единствен миг, час, ден в годината, които са маркери в родовата ни памет.
Учим се да ги разкодираме, да ги познаваме и това се превръща в наш, личен и много ценен опит. Този опит е сакрален в голямата си част, но ако го осъзнаем ще може да го споделим с децата си и да изведем и за тях в светлина тези специални ангелски родови послания.
Има толкова светлина на наше разположение, защо да оставяме тъмни кътчета в умовете и в сърцата си?