Първият разказ от конкурса „Моят Род, Моите предци“ е едно прекрасно начало.
Автор: Анелия Овнарска – Милушева
Днес е от ония дни … специалните … Празнично ми е , слънчево …Така де, то и истински празник си е , Малка Богородица, ден на Пресветата Майка … А и слънцето грее още по лятному … По повода реших хляб да омеся. Нали така в традицията се прави. Всяка майка Богородична пита приготвя и раздава я за здравето на децата си. Децата… Те пълнят този живот със смисъл. А как бързо растат само … Ех … Все едно вчера носех на ръце моята Преслава, а днес вече свой дом и тя си има. Нищо де , така е … и така трябва да е …
Та , изсипах брашното в купата , прибавих мазнинка, солчица и квасец , малко топла водичка и пуснах машината .. Да, имам си машина за месене, че така става по-лесно, иначе ръцете ме болят, нали съм една нежна … пък и маникюр имам …
Монотонното и напевно бръмчене изпълни стаята , а вниманието ми се гмурна в равномерно появяващите се и изчезващи балончета на тестото. И сякаш зад гърба си чух гласът на баба. „Месиш а? Дръшки! Това месене ли е? Я бодни пръсти … Понатисни, завърти … Нищо ли не помниш от това, дето съм ти показвала?“
Моята баба … Уж я няма отдавна, а все около мен си е. Че на нея съм кръстена, все разправяше. Тя Лазарина, а аз Анелия. Чудничко , ама истинска приказна история си е. Останала баба ми още невръстна без майка, с трима по-мънички братя. Грижила се тя за момчетата докато баща ѝ отново се задомил. Тогава той я изпратил слугинче в София, че пари трябвали на семейството с много деца, още две му се били родили. Попаднала баба в генералско семейство. Стопанката била истинска дама – красива, елегантна, нежна и много възпитана, с чудното име Нора. Тя собствени деца си нямала и някак естествено много обикнала сирачето. Баба ми се зарекла дъщеря си на нея да кръсти, но милата двама сина родила, а на мен като първа внучка ми се падало правото красивото име да нося. В скобички само да кажа,за младите, дето не знаят, как по социалистическо време ако някоя сърдита акушерка сметнела, че дадено име е „чуждо“, демек небългарско, можела да откаже да го запише … Та така Нора станала Нели, а от там „по-правилно“ се преобразила в Анелия. … Обичаше ме много моята баба и все за генералшата ми разказваше, а аз вирвах носленце, зарад туй че името ми собствена история си има. Години след това , когато родих дъщеря си, също избрах име без връзка с „родата“. Ей така нейно да си е и своя история да си случва. Но среща ме един ден нашата съседка баба Данче / 96 годишна е в момента … Господ още дълги години здраве да ѝ дава! / и вика ми: „ Браво на тебе дъще, че кръсти детето на прабаба си.“ Дори не се бях сетила , а то толкова ясно било – Преслава на пра-пра-баба си Славена … Казват хората , случайни неща няма и всеки с името си на тоя свят идва, ама винаги някоя баба бди и пази отгоре.
Лелеее, увлякох се … а тестото взе да втасва. … Обичам те бабче, моля те ела пак утре, супа заедно да сготвим и така както само ти правеше , с шепата, подправки да ѝ сложим.
с.Бистрица, 08.09.2017 г.
Автор: Анелия Овнарска – Милушева
Магистър педагог, Магистър по здравен мениджмънт, в момента довършва Магистратура по Етнология и културна антропология. Танцьорка и певица в Ансамбъл Бистрица и „Бистришките баби“. Организатор на „Ателиета по фолклор за децата и техните родители“ , събития с фолклорни мотиви и срещи за разговори и общуване с българската народна вяра, обичаи и корени….
FB-профил https://www.facebook.com/aneliya.ovnarskamilusheva
FB- страница „ Слушай, щерко, и добре запомни“ https://www.facebook.com/%D0%A1%D0%BB%D1%83%D1%88%D0%B0%D0%B9-%D1%89%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE-%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8-1829755927298859/