Истинска история…
Всичко започна преди 10 години, когато забременях със сина ми и отидох на гинеколог. Бях на 35 години, с две деца в тинейджърска възраст.
-Да, бременна си, но имаш и много голям миомен възел. Може би е от най-малко години. Истинско чудо е, че въобще си забременяла при наличието му. – говореше лекарката – Добре си помисли, от сега те предупреждавам, че те очаква много тежка и рискова бременност. Това може би е последния ти шанс да имаш дете. То ти е истински дар Божи.
Никога няма да забравя тези думи. Те до голяма степен предопределиха избора ми да имам трето дете. Бременността беше тежка, както се очакваше. Раждането беше със секцио. Операцията е била продължителна, получила съм кръвоизлив, който трудно са овладели лекарите, заради това не са могли да отстранят и възела.
След това започнаха кръвоизливите, и така всеки месец. След девет месеца на лекарката ѝ омръзна от мен да идвам постоянно при нея с едни и същи проблеми и ми каза:
-Спираш да кърмиш и отиваш на операция веднага.
Спрях да кърмя, цяла нощ плаках, но така и не отидох на операция. Лекарите казваха, че след като имам три деца, най-добре е да се отстрани цялата матка, а за по-сигурно и яйчниците. Само мисълта за такова брутално изкормяне ме ужасяваше. Това, че имам три деца, означава ли, че трябва по този начин да бъда осакатена. Реших, че ще се лекувам с алтернативна медицина. Една година пих билки, още една година пих биопродукти, всичко това безрезултатно. Последваха още години наред опити за лечение с различни холистични подходи, за съжаление все без резултат. Състоянието ми с всяка година се влошаваше, развих тежка анемия, кръвоизливите ставаха все по-обилни и все по-продължителни. Започна се дълго лечение с Вит. В12, желязо, билки и правилни храни. Но факта, че непрекъснато губех желязо, лечението не даваше резултати. Влошавах се все повече и повече. Надявах се, че когато вляза в менопауза, възела сам ще намалее и ще изчезне.
Изминах дълъг път в търсене на начин да си помогна сама. Изучавах различни методи в областта на алтернативната медицина. Търсех причината на проблема, който в много случаи няма никакво физическо отношение. Започнах от прошката, минах през Регресионната терапия и семейните консталации. Всички тези методи лекуваха душата ми, но тялото ми продължаваше да страда.
Преди една година положението стана неконтролируемо. Започна периода на предклимактериум и цикалът ми стана през две седмици. Есента отидох отново на генеколог и той каза, че трябва веднага да се направи операция. Най-добре да се изреже цялата матка. Консултирах се с още трима лекари и всичките бяха на едно и също мнение.
Отново настръхнах от ужас. Искаха пак да ме изкормят. Да не говорим, че есента е невъзможно за мен да си остана няколко месеца в къщи и да се възстановявам след операция. Детето ми тръгваше на училище – 2 клас. Аз също бях започнала множество проекти, които приключваха след средата на юни. Няма кой да ме замести за толкова дълго време. Единствения период, в който мога да си позволя такава дълга почивка е през лятото, така че до септември да имам време да се възстановя и да се върна на работа. Дадох си още малко време, да опитам и още някое и друго средство за лечение до тогава. Изучих лечение с Аюрведа, с надеждата да си помогна. Минах през, хомеопатията, Су-Джок терапията. Продължавах да пия различни билки, медицинска дъвка и какво ли още не. С две думи, не остана нищо, което да не бях опитала. Състоянието ми си остана същото.
И така, юни наближаваше и аз отново трябваше да взема важно решение. Бях на ясно, че ако не я направя операцията сега, през есента не мога да я направя, ще се наложи да я отложа с още една година. Чувствах се като разпъната на кръст. Състоянието ми се влошаваше все повече и повече, а в същото време само мисълта за отстраняване на органи, ме вцепеняваше от ужас. Сигурна съм, че много жени с такива проблеми са изпитали това. Много от тях са се оставяли лекарите да поемат отговорност за здравето им и веднага са се подлагали на операция, други са минавали през същия път като мен, опитвайки различни алтернативни подходи. Малцина са успявали да се излекуват, а други само са си удължавали периода на болка и агония, стигайки пак до неизбежното.
Нямах повече време, трябваше да направя своя избор сега. И така, казах си една вечер, да бъде това, което сънувам тази нощ. Легнах си вечерта. Спомням си много добре тази нощ. На следващия ден имах две участия в един местен фестивал на здравето. На сутринта се събудих в локва кръв, за пореден път. Изпитах силен гняв към миомния възел. Казах си:
– КРАЙ! Това повече не може да продължава така. Целият ми живот зависи от това, кога ще му хрумне на моя цикъл да дойде и с какъв кръвоизлив ще бъда. Аз не мога нищо да планувам в живота си, защото постоянно съм зависима от това. Край, стига толкова, каквато и карма да съм имала, все съм я изплатила за тези десет години. – крещях на глас, говорейки си на себе си – Не желая повече да влача това бреме. Избирам тези кръвоизливи и болки да спрат веднъж за винаги. Край, край, край, отивам на операция, каквото щат да ме правят докторите, само да приключи това веднъж за винаги. В менопауза мога да вляза чак след 10 години. По-добре да изтърпя няколко месеца болка, отколкото още 10 години агония.
Същия ден имах час за фризьор, заговорихме се с фризьорката и се оказа, че тя си е правила такава лапароскопска операция, преди няколко месеца, много е доволна и ми даде телефон на доктора в съседен град. Още същия ден се обадих и си записах час за преглед другата седмица.
Фестивала мина някакси, чувствах се много зле през цялото време, обещах си, че това е последния път, в който ще се чувствам така.
След моите участия, отидох да взема сина си и се върнах за да видим и други интересни неща и участия на колеги. Попаднахме „случайно” на една медитация за Родовата карма. Там преживях истинско чудо.
Водещата ни каза най-напред да помислим какъв проблем желаем да разрешим с тази медитация. Може да е нещо, което ни пречи да се чувстваме удовлетворени от живота, нещо, което е несправедливо към нас. Аз естествено за здравето си помислих. Най-напред трябваше да извикаме двамата си родители, след това братята и сестрите си, после родителите на нашите родители, братята и сестрите им, сетне техните родители, братя и сестри и така нататък…
След това трябваше да видим нашия проблем, като предмет, който лежи в ръцете ни. Изведнъж в лявата ми ръка се появи кристална светеща топка. В този момент осъзнах, ме миомния възел не е родово проклятие, а родова благословия. Мислено се върнах назад и си спомних, как той изигра голяма роля при избора ми да имам три деца.
След това трябваше да повдигнем предмета над главата си и да извикаме от рода си този човек, на когото той принадлежи. И пред мен се появи една жена. Не я познавах, но в същото време знаех коя е.
Моята баба е имала сестра, която умира след родилна треска. Бебето (момиченце) остава живо. Баба ми и дядо ми много са искали да го осиновят, но бащата не го е дал и го е харизал в друг град.
По случайно стечение на обстоятелствата, аз нося същото име, като на тази жена, без да са имали намерение родителите ми да ме кръстят на нея. По този начин съм приела нейната карма.
Аз повдигнах кристалната топка и ѝ я подадох. Благодарих ѝ, за ролята, която е изиграл миомния възел в моя живот и че вече е дошло време да си отиде. Тя взе топката и всичко сякаш се разпръсна и изчезна. В ръцете си вече нямах нищо.
После водещата каза, че във всеки един род има по един благодетел на рода, човек, който е вършил много добрини, помагал е. Помоли ни да го призовем. И пред мен се появи моята баба, тя има много свята душа, отгледала ме е и за мен е като закрилница. Винаги в най-трудните моменти от живота ми, тя ми се е явявала на сън, за да ми вдъхне вяра и надежда.
Водещата продължава:
-Този човек държи предмет в ръцете си, вижте какъв предмет държи. С него той ви носи цялата благословия на рода.
В ръцете си моята баба държеше едно голямо светещо сърце, тя ми го подаде и аз го поставих в гърдите си. Изведнъж ми стана едно хубаво и топло от вътре, сякаш цялото ми тяло сияеше с тази светлина от сърцето.
Това е в най-общи линии тази медитация.
След нея осъзнах много неща и най-важното от което беше, че миомния възел, който носех от години в себе си и ми причиняваше толкова страдания и болки, в същност се оказа родова благословия, а не родова карма. Тази жена умира след раждане, а на мен дава благословията да имам три деца. Сякаш получих зелена светлина от рода си – действай!
На следващата седмица отидох на преглед, доктора каза, че може да се извади само възела и да се запазят всички органи. Записах си ден за операцията за следващия месец.
С наближаването на датата, напрежението в мен нарастваше, но бях абсолютно убедена, че съм направила правилния избор.
Операцията мина успешно, без усложнения. Оказа се, че възелът е бил никрозирал от вътре. Първите няколко дни бяха ад, но с всеки следващ ден се чувствах все по-добре и по-добре. Имах чувството, че се раждам за нов живот. Беше прекрасно да усещам, че съм оставила такова тежко бреме зад гърба си. Докато се възстановявах през следващите дни, много мисли минаха през главата ми. Питах се, защо не съм я направила тази операция по-рано, защо съм търпяла толкова години. Защо тук лекарите ми казваха, че трябва да се извадят всички органи, а изведнъж се намери клиника и доктор, който може да отстрани възела и да ми запази органите. Върнах се 10 години назад и преосмислих целия път, който съм извървяла. Търсейки начини да си помогна, аз завърших обучение за Рекролог, станах Мастер-Рейки, изкарах курс за Бахов терапевт, последва курс за лечение с Аюрведа и т.н. Минах през прошката, Холотропното дишане, Регресионната терапия, Семейните консталации и завърших с Родовата карма. Извървях много дълъг път на духовно израстване и себеразвитие. С всички тези методи лекувах душата си и своята карма, но физическия проблем оставаше, докато не получех благословията от рода – „Действай!“. Операцията също си е своего рода изцеление. Просто е трябвало да мина през този период, за да се превърна в това, което съм.
И накрая разбираш смисъла на изборите, които си направил. Осъзнаваш причината за страданието и защо нещата се случват тогава, когато им дойде времето. Дали сега правим тези избори, или може би сме ги направили много преди да се превъплатим в това тяло, знаейки предварително какви уроци трябва да научим.
Честит ми нов живот, без болка и страдание! С всеки изминал ден се чувствам все по-добре и с всеки нов ден приветствам живота! Няма нищо по-прекрасно от това да чувстваш тялото си здраво.
