Лекувай първо себе си….

И ето, днешния ни портален ден е към края си, планетите и звездите отново се пренареждат, неуморими по своя път, неумолими в нашите карти, различни мигове отлитат, остават само светлините – в душите ни, в сърцето, в ума, в града и в кръстопътищата на нашите житейски пътеки. Не е нужно днес точно да сме медитирали два или четири часа, три или пет минути, нито пък да сме стояли загледани в залеза в безмълвие от възхита. Нужно е само да сме взели едно отговорно решение за своя живот, за промяна към сила и благодат, за разбиране и съпричастност. Решение да бъдем здрави, чисти, добри и в любов.

Моето откровение днес беше за самолечението и самоосъзнаването. Всеки разбира, че самоосъзнаване е процес от нас към нас, от вътре навън, от същността ни към личността ни и после обратно, за да се получи необходимия резултат. Но що се касае за самолечението – ето тук вече нещата са различни. Безкрайно различни.

Нека се опитам да ви обясня.

“Лечителю, излекувай първо себе си!” е мантра на хора, които никога не са лекували – нито себе си, нито друг. Всеки, опитал сам да стигне до своето лечение, напълно без чужда помощ, без подтик отвън, без дори минимална външна намеса знае, че това е труден и често невъзможен път. Защо? Защо, ако си способен лечител, позволяваш да те боли, да се тревожиш, да се гневиш, да имаш неразположения, да те стяга сърцето и защо си позволяваш да остаряваш, да вървиш към смъртта на тялото – бавно или бързо, както всеки друг. Целта на живота ни, казва един мой близък до сърцето ми човек, е да оставим здрав труп след себе си. Но защо самолечението е така трудно, така недостижимо, така миражно и неясно, без добри резултати, бавно, понякога дългогодишно?

  • Знам, че мнозина няма да се съгласят, ще потръпнат от идеята да потърсят лечение от не напълно здрав човек. Търсим в лечителя истинското откровение на здравето във всички аспекти, но и не само това. Искаме той да има здрави морални устои, да е свестен, читав човек, да е принципен и да е напълно лишен от меркантилност и комерсиалност. Нима може да ни научи да говорим немия? Да ни отвори очите слепия? Да ни покаже пътя безпътния? Отстъпника може ли да ни даде оценка? Ламтящия за всичко може ли да ни научи да спазваме пост и да вземаме разумно от живота?
    Мнозина от вас ще бъдат разочаровани, но истината е, че точно тези хора са най-добрите лечители – на другите, а после и на себе си. Защото как ще знае какво е тъмнината зрящия? Кой познава тишината по-добре от нечуващия? Кой знае колко е трудно, мъчително и страшно да си в паническо разстройство освен този, който е треперел в него? И ако си излязъл от това с помощта на Светлината, на Бога, на Любовта, то тогава имаш идея за възможните лечения и помощ. Ако още повече от това – готов си да ги споделиш и да покажеш- то ти си лечител.
  • Но има и още нещо- важни са енергонивото на лечителя и това на болния. Защото лечението означава да издигнем вибрацията на своите тела в по-високо честотна енергия – по-светла, по-фина, по-близо до Светлинната енергия. Лечителят има високочестотно енергийно ниво във фините си тела. Енергонивото на физическите тела – на всички живинки на Земята, на лечителя също – е най-ниско от енергонивата на останалите тела. Затова за лечението от високо енергийното ниво е трудно да стигне до собственото си физическо ниско енергийно ниво. Лечителят може да подаде енергия и да повдигне енергонивото на болните и да им помогне да развият потенциала на лечението – от ниското ниво на тялото към високото на душата. Ако директно се подходи с висока енергия – може да се случи блокиране, прегаряне, пренатоварване на физиката. Понякога и това е нужно, но опитът е важен , той дава знанията и усета за това кога да се приложи висока енергия за кратко време. Нашите тела – физическото, етерното, менталното, астралното и останалите носят различна честота на излъчването си. Съответно е необходимо да се прилагат различни честоти на лечение. От своята висока духовна честота лечителят може да въздейства енергийно до честотата на органа на стадащия, но не може така лесно да го стори за себе си и своите органи. Тук става късо. Всъщност – не е невъзможно – а по-скоро изисква специално умение и търпение. Най-добре е да подходим в обратен ред- да повдигнем енергонивата на тънките тела и те да въздействат постепенно върху физическото ни тяло. Така лечителят наистина се самолекува във времето- постига изцеление от своите хронични и продължителни страдания. В моментите на спешност, силна болка, натоварване и тежки емоции – необходимо е да се потърси външна помощ. Когато лечителят лекува, неговият стремеж е да повдигне цялостното енергониво на всички тела на довереника и в същото време да не изчерпва себе си и своята енергия. За щастие разполагаме с неограничено количество Висша Светлина- енергията на Всемира, изначално създадената чиста светла сила, която подхранва всичко във Вселената. Тя е напълно достъпна – за всеки, по всяко време, стига да познава начините да достигне до нея и да я използва целево.

„Лечителю, всеки ден лекувай първо себе си, а след това помагай и на тези, които са готови да поискат твоето лечение“ – ето това е правилната мисъл и то в продължение на целия ни живот. До края му. За да имаме възможност да оставим в земята си здравите ни тела, а душата ни светла и чиста да се отправи към Светлината за покой и нова опитност.

 

Коментари

коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: