Участие в конкурса „Моят род, моите предци“
Майка
Когато майка ми била млада положението в Русия, от където е родом не било особено добро и тя живяла и работила на различни места извън страната.
Имала си приятелка от България, с която си пишели писма редовно. Тогава този вид комуникация бил модерен, нямало интернет, малцина имали телефони, пък било и скъпо удоволствие. Нейната приятелка я поканила на гости в България. Майка ми приела. Хубаво било, запознала се с баща ми и останала в Пловдив. Оженили се, заживели заедно и съм се родила аз.
Поддържала връзка чрез писма, с баба ми в Русия. Брат й, не искал да говори с нея, бил обиден от нейното заминаване.
И двете ми баби били вдовици. Баща ми за жалост нямал нито брат, нито сестра.
Няколко години след моето раждане баща ми починал. Често си чудя как майка ми е издържала, как се е справяла с малко дете, тя си знае какво е преживяла. Никога не съм я чувала да се оплаква или да недоволства.Когато няма на кой да разчиташ, кой да ти даде едно рамо, да ти каже една насърчаваща дума, ставаш боец. Останала в България и продължила да се бори в чужда страна, без мъж, без близки, без подкрепа, с майка на километри от нея и със свекърва, която не я харесвала и не и помагала. Ходих на село при баба си през ваканциите и през почивните дни. Молих баба си да ми разказва всичко, което помни за баща ми, за дядо ми, истории от младините й. Попивах с интерес информацията, защото нямах друго. Взирах се в снимки и ми беше тъжно, че не познавам лицата, че не мога да си поговоря с тях, да ги видя.
Няколко години по-късно и двете ми баби починаха. Останахме съвсем самички.
Продадохме къщата на село, защото нямаше как да се преместим там. Скъсахме окончателно и тази родова връзка и останахме в града.
С къщата в Русия, не е ясно какво се е случило, за съжаление, няма и кого да питаме…..
п.с.Винаги съм искала да имам роднини! Брат или сестра, леля, вуйчо, стринка или поне някой, който мога да нарека роднина….
Имам майка!
Мамо, благодаря ти за всичко!
Автор: Мария Джангозова
Пловдив
2017 г.