Приказки. Кой не знае поне една? Чувството, когато приказката става страшна, тъмна и после идва доброто и разпилява страха и убива чудовищата.
Приказките са родови разкази.
Родови разкази за родови травми.
Ще ви разкажа една такава. Една добра жена нямала, а и не искала да намери време да се погрижи за своята болна майка и решила да изпрати петгодишната си дъщеря при баба си на посещение; дала й хубави неща да й носи, за да измие малко съвест; пратила я през целия страшен град, пълен с непознати хора, коли, шумящи трамвай, клаксони и тъмни тротоари да посети баба си. Дори я облекла ярко, ново, стилно, за да удовлетвори своята нужда да бъде добра майка. Нещеш ли в тъмния, ужасяващ глад я забелязал престъпник, похитил я, насилил я, ограбил дори бабата, защото открил ключа към дома й в детето. Добре, че един свестен човек, случайно се оказал наблизо и повикал полицията. Полицаите били свестни, но какво повече да сторят освен да хванат престъпника и да се разправят с него – да го набият, да го затворят и да му кажат никога повече да не прави така! А добрата жена прегърнала пак дъщеря си и малко си поплакала за майка си, защото престъпника така или иначе насилил и бабата.
Ако някой ви разкаже това в един слънчев ден какво бихте си помислили? Ще ви кажа аз какво ще си помисля- тази добра жена е за затвора. Да пуснеш собственото си дете само в този ужасяващ град по какъвто и да е повод е престъпление.
Но ….
Да кажем, че срещате друг човек и той ви разказва следното. Един добър мъж имал трима сина. Първият му бил любимеца, носел неговото име и затова баща му доста го глезил, дал всичките си пари на него, за да учи и да стане човек, но видиш ли синът му станал хаймана. Нехранимайко, затова бащата решил да даде остатъка на втория- белким той стане човек. Втория се обидил, взел си багажа и от „Терминал 2″ отпрашил за далечни страни, без да вземе парите. Отишъл да доказва, че може и сам и не иска милостиня. Третия син, като видял всичко това, прегърнал най- големия си брат и му помогнал да си стъпи на крака. Заедно двамата поработили и средния се върнал при тях, с много нови истории, опит и с парите от чужбината успял и тук да се установи добре. Бащата ли? Бащата, виждайки че първия вече е по-добре му дал цялото си наследство, обидил са на втория задето отишъл надалеч без да го попита и забравил името на третия. А да, казвал се Глупака – така го запомнили, не че това му било името.
Вие слушате тази история и проронвате….“Този баща е за бой“ или „Познавам този баща“.
А ако чуете разказ за едно момиче, останала сираче, което имало няколцина по-големи братя, а тя, изтърсака, само ги обичала, боготворяла и се надявала на тяхната любов до изнемала. За това как животът и минал без обич и разбиране, защото тя се погубила да чака големите братя, отлетели някъде много далече, чакала да й кажат колко я обичат?
Или за онова семейство, където бащата се оженил втори път за любовницата си, която била доста хитра и успяла да вземе наследството от всичките му деца, дала го на своите деца, установила се добре, но продължавала да се прави на добра майка за заварениците си, защото искала и нещо повече- светът да я признае за отлична майка. То и така станало, светът от къде да знае кой какво прави зад вратите на дома си?
Вашата родова приказка е подобна. Всяка родова приказка е точно като тези.
Но аз вече умея да виждам и чета родовите приказки, а да ги прочетем заедно означава, че знам къде е вълка, къде е златната ябълска и стъклената пантофка. И вие знаете, затова можете да ми го разкажете- на мен, на децата си или на целия свят.
Родът говори с нас. През приказките си, историите си, болките, измамите, лъжите, изневерите, болестите, страданието и разказва величието на своите хора.
Вие разказвате. Ваш ред е. Аз СЛУШАМ.