Пропадналите предци и техните потомци

Във всяко поколение на рода има един, двама или повече хора, които постъпват различно от моралните ценности на своя род и време. Те извършват предателства, убийства, насилие, понякога го правят системно, дори през целия си живот. Когато потомците научат за това душата им страда – изпълва се с гняв, обида, възмущение; друг път подминават наученото, опитват се да не вникнат в него, да забравят, да се скрият и умаловажат. В най-тежките случаи провинилият се бива изгонен, низвергнат от рода си, забравен, непочетен, непризнат.

Пак казвам – във всеки род, във всяко поколение има такива хора. Повече или по-малко те създават хаос, напрежение в рода, извеждат го от баланса му и го предизвикват да търси решения в нови аспекти на моралните и житейските ценности.

Това, което е важно да знаем, че тези наши предци не бива да бъдат обвинявани и осъждани – най-малко от потомците им. Осъждането, неприемането на фактите и изгонването от родовата памет още повече утежняват родовата орис. Тези наши предци са в родовата структура неслучайно, те носят тъжна и гневна поука, извеждат рода от руслото на безметежното и често безполезно съществуване и поставят пред него уроци, изпити и трудности, чрез които потомците израстват, стават добри и съвестни хора.

Изследването и разбирането на социалната, политическата и икономическата среда на развитие на предходните поколения е от ключово значение, за да не съдим предците си. Те са преживели страдания и гонения и понякога единствено силата на гнева и злобата са ги спасявали. Както се казва – пази Боже, не знаем ние какво бихме сторили в условия на война, глад, гонения, насилия.

Проблемът на тези предци изкристализира в един или неколцина от потомците. Тяхната задача е да измият честа на рода, да възстановят баланса му чрез справедливост, ред, прошка и с много любов. Задачата на тези потомци не е лека, но е благословена от рода и заслужава цялата почит и уважение на което са способни близките.

Всички от рода могат да са съпричастни към своите “пропаднали” предци и към потомците с тежка родова орис, като ги обгръщат с любов, уважение, чувстват смирение пред родовите им задачи и им прощават искрено чрез молитва и добри слова. Именно по този начин ще бъдат съханени от тежка родова съдба и нашите потомци – деца и внуци и родът ни ще се развива силен, морален, чист и създаващ блага, съТворящ с Бога!

Коментари

коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: