Предлагам на вниманието ви една интересна статия на Института по реинкарнация, която повдига важни въпроси относно решението на жената да прекъсне своя бременност. Много сме говорили за тези неща в семинарите за рода. Абортът не може и не бива да бъде заклеймяван като отнемане на живот едностранно и без да се има предвид цялостната ситуация за решението, възрастта, обстановката, семейството, любовта и т.н. В тази статия тази идея е описана чудесно посредством разкази на жени, които се подлагат на реинкарнационна хипноза – връщане в минал живот или връщане в живот между животите.
Източник
Преводът е на Албена Люцканова! БЛАГОДАРЯ! БЛАГОДАРЯ!
Абортът – смъртен грях или пълноправно решение?
В съвременното общество не е прието да се обсъжда открито темата за аборта. В медицинските учреждения и публичното пространство много често ще се натъкнете на категорична пропаганда за вредата и аморалността на аборта. Много религии – и в частност християнството – го приравняват към убийството. Като смъртен грях.
Жената, взела решение да прекъсне своята бременност, често остава да живее със своята болка, срам, унижение и тягостно чувство за вина за цял живот. А ако абортите са били няколко?…
Така стоят нещата от гледна точка на човешкото. А ако погледнем на аборта от гледна точка на мъдрата душа? Има ли право жената да прекъсне бременността си?
В този си живот аз никога не съм се сблъсквала с аборта. В моето семейство, за щастие, това не се е случвало. Но темата е изключително важна за мен заради разговорите ми с други жени, заради онези моменти с техни изповеди, когато решават да споделят това, което толкова тежи на сърцето им…
Някои осъждат яростно подобно решение. Но аз винаги се старая да разбера какво е довело до него. Понеже всичко е далеч не толкова просто.
Дори ако външно жената си дава вид, че в това да направи аборт няма нищо особено, че то е обичайна практика, дълбоко в себе си тя винаги помни и страда от този опит.
Една моя позната, талантлив масажист и лекар-кинезиолог, забременя втори път. Първото й дете е ученик в начален курс, мъж няма. Но основният проблем се състоеше в това, че нейното зрение е минус 20 диоптъра и тя едва може да вижда през очилата-лупи. И ако тя беше родила втори път, би останала напълно сляпа с две невръстни деца на ръце и без дори и най-малка помощ от когото и да било. Какво решение бихте взели вие в такава ситуация? Можете ли да я осъдите?
А колко млади момичета, наивни и доверчиви, чиито родители не са се погрижили да им разкажат за една от най-важните страни на живота – сексуалността и последствията от нея, стават жертви на безотговорно мъжко поведение?
Нерядко се случва жената да узнае, че е бременна, когато отношенията й с бащата на детето вече са приключили.
Или пък е станала жертва на изнасилване.
А ако раждането е противопоказано по медицински причини, какво бихте избрали – да направите аборт и да живеете или да родите и да останете инвалид с пеленаче на ръце?
Във всеки един от тези случаи жената преживява мъчително подобен избор. Чувството на болка, съжаление, разкаяние, срам и най-дълбока вина от извършеното могат да разкъсват душата й, отравяйки дори най-радостните моменти от нейния живот.
„Да, това е много жесток опит. Решението беше мое, аз дори не разбрах как и кога съм забременяла; та нали партньорът ми ме пазеше! Чувството за вина – наистина, аз вече имах две деца, но можех да имам и повече — измъчваше съзнанието ми. Бях лишила от живот друго малко човече…“ (Виктория С.)
По темата за аборта съществуват множество стереотипи и ограничени убеждения. Всички жени са преживели различни ситуации. Аз обаче ви предлагам да погледнем на аборта от един друг ъгъл.
…
Абортът ни помага да приключим с минали опитности.
Още в началото на моята практика като консултант аз се сблъсках с много странно нещо – по време на сеанса, когато клиентката ми преживяваше началото на сегашното си въплъщение и встъпването в младенческото си тяло, тя изпитваше странни усещания.
Жената описа това като нещо подобно на ефекта йо-йо – ту горе, ту долу, ту горе, ту долу. Стана ни любопитно и на двете и ние решихме да видим какво се случва. Резултатът ни удиви повече, отколкото очаквахме! Оказа се, че майката на клиентката ми е правила три аборта преди нейното раждане и дъщеря й се е родила едва след четвъртата й бременност. Най-удивителното беше, че във всичките тези случаи това беше една и съща душа! Тоест душата бе преживяла три много кратки въплъщения, преминала бе през три аборта и се бе родила едва четвъртия път.
По време на сеанса ние се отправихме заедно в света на душите – онова място, където пребивават нашите души между своите прераждания, за да видим какво точно се е случило и защо. Оказа се, че душата на детето (моята клиентка) е имала три предишни въплъщения с неочаквана смърт, оставили негативен отпечатък върху нея. Неизживените докрай емоции са й попречили да се развива спокойно по-нататък. Тогава тя се е договорила с душата на своята майка в предстоящото свое въплъщение за това тя (майката) да позволи нейното тяло да бъде използвано за преживяване на този негативен опит.
Разгледахме внимателно всеки случай. Видяхме каква е била душата във всяко от своите недовършени въплъщения, какво се е случило с нея, как е излязла тя от тези животи и какво е изпитвала.
Душата, съединила се с тялото на ембриона вътре в майката, отново могла да си спомни предишния опит от смъртта, да го осъзнае, да го почувства и да отпусне ситуацията с приемане. По време на аборта тя бе напуснала тялото на младенеца с огромно облекчение и с невероятна благодарност към своята „майка“ за безценната възможност да бъде изцелена.
ОПИТЪТ ОТ АБОРТА В МИНАЛИ ЖИВОТИ
В Института по реинкарнация Марис Дрешманис работи със своите студенти по темата за аборта. Започват оттам, че разглеждат своите минали прераждания, където чрез женските си въплъщения преминават през подобен опит.
Прегледът завършва задължително с преминаване в света на душите след смъртта на жената и общуване с душата на неродения младенец.
Ето до какви резултати стигат:
„На въпроса грях ли е това получихме отговор, че грях не съществува, съществува опитност на душата. Чрез опитността си от миналите си въплъщения моята душа е стигнала дотам, че в сегашната си инкарнация този въпрос и тази тема не стоят като проблем.
Аз съм млада девойка. Предците ми са решили на семеен съвет да се направи таен аборт в името на по-нататъшен благополучен живот. Ситуацията е планирана, възникнали са други варианти на решението за развието на душата. Това е изключително важно за мен в сегашния ми живот, понеже, бидейки вътре в утробата на моята майка преди раждането ми, семейният съвет решава дали аз да бъда или да не бъда; и изборът е направен в моя полза.“ (Олга М.)
„Бях свидетел на три въплъщения.
Първото: замък, епохата на Възраждането. Някакви варвари насилват и се гаврят с тялото ми… Душата ми напуска тялото и наблюдава всичко отстрани без емоции.
Второто: племе туземци, аз съм белокожа, наложница съм на стария племенен вожд и забременявам. Опитвам се да пометна, да предизвикам кръвотечение, но нищо не помага – раждам дете.
Третото: попадам в катастрофа. Заради огромните травми по тялото лекарят поема отговорността върху себе си и извършва аборт, докато аз съм в безсъзнание.
Наставниците „отгоре“ ме съветват да се отнасям към всичко спокойно, да гледам на него като на игра. И да слушам сърцето си, а не разума.“ (Албина С.)
„Бях свидетел на едно прераждане по темата. Аз съм перачка, на 17 години съм. Богат (според моите представи) мъж ме принуждава към близост. Много съм изплашена, когато разбирам, че съм бременна. Родителите ми настояват да направя аборт. Майка ми ме изпраща при знахарката, която ми дава да изпия някаква отвара. После става много страшно и болезнено. След всичко това не се омъжвам, избягвам мъжете, нямам деца. Живея бедно, умирам сравнително рано. Цял живот усещам вина. При срещата ми в света на душите с душата на моя нероден син тя ме приветства. Не ми е обидена и не изпитва неприязън към мен. Усетих това съвсем ясно.
Разбирам също, че е имало и друг вариант на развитие на събитията: бащата на детето ми дава пари да родя и възпитам сина ни. В сегашния ми живот бащата на детето е моят брат, а детето – това е сегашният ми син.
Работейки като коуч, аз съм се сблъсквала с темата за аборта по време на консултации. Според моя опит не всички души на неродени деца се издигат веднага в света на душите. Много от тях остават при майките си години наред. Някои имат необходимост да простят на майката, на други просто са им нужни светлина и любов, за да се въздигнат. Малките деца често усещат присъствието на душите на техните неродени братчета и сестрички… Всичко е индивидуално.“ (Мария В.)
„Първо прераждане: бременността ми е прекъсната принудително, понеже мъжът ми умира във война и аз оставам сама с две деца. Това, което ме свързва със сегашния ми живот, е, че ми е необходим опит да взимам решения заради другите си деца.
Второто прераждане се случва като жена в древно племе. Всички жени в племето са изнасилени и по-късно аз се отървавам от бременността, понеже ненавиждам плода, който нося. В сегашния ми живот чак сега ми стана ясно защо никак не обичах малки деца до момента, когато се появиха моите собствени.“ (Татяна К.)
„Не успях да проследя всичко подробно – беше толкова емоционално… Франция, времето преди Революцията. Аз съм многодетна майка-перачка, мъжът ми е убит във война. Последното ми дете е плод на случайност – опитвам се да намеря „отдушник“ от тежкото си ежедневие в обятията на случаен партньор… Планирано събитие. Душата на детето знае, че й предстои такъв опит. Главните уроци са за мен; цялата сложност на преживяванията също е за мен…
От Наставниците „горе“ ми е дадено да работя върху мисълта за това, че животът е важен сам по себе си – и този на детето, и този на майката. Това се припокрива много със ситуацията в сегашния ми живот.“ (Елена Ф.)
„Аз съм в черно тяло. На гърдите ми – пеленаче. Тежка работа под лъчите на слънцето. Втора бременност. Партньорът ми, работещ с мотиката наравно с мен, също е изтощен. Взимам решение да пия някакви треви за помятане. Чувствам се облекчена. В тази ситуация абортът е правилен избор.
Второ прераждане – английско кралско семейство. Властната кралица-майка (моята свекърва) е узнала, че съм бременна с момиче. Казва ми: нужен ни е наследник, направи аборт! Аз плача, мъжът ми също е против, но не смее да противоречи на майка си. Второто ми дете е момче, но аз и душата на моята дъщеря сме обидени на властната кралица.“ (Уляна П.)
„Виждам себе си като млада девойка, влюбена в юноша, пристигнал с трупа циркови артисти. Именно с него е моят първи опит за близост, след което той си тръгва с цирка. След известно време се оказва, че съм бременна и по настояване на семейството ми, за което това е огромен позор, правя аборт. След това животът ми преминава под смазващото чувство за вина. Умирам сравнително рано.
В света на душите узнавам, че е имало договореност между моята и друга душа, която по-рано е била моя жена, но е починала. Аз, нейният мъж, не съм могъл да преживея това и е останала една зависимост помежду ни. Ако абортът не се е бил случил, съм могла да се освободя от зависимостта и да обикна детето. Абортът само е изострил чувството ми за вина.“ (Стела К.)
„Първо въплъщение – селско момиче, забременяло по свое съгласие. Бракът е бил невъзможен. Абортът е предизвикан чрез използване на отвара и всичко е било съпроводено с огромни болки.
В света на душите намирам отговор: душата е била готова за такъв изход. Тя встъпва в тялото на детето малко преди раждането. Абортът не е грях, той е право на свободен избор. Той е карма. Предварително е определено да преживееш такъв опит или да загубиш желаното дете.
Второ въплъщение – като знатна дама, забременяла от своя любовник. Абортът се случва чрез използване на инструменти. Смърт, причинена от кръвоизлив.“ (Светлана К.)
„Аз съм крепостна селянка. Младият син на господарите е влюбен в мен. Аз също съм влюбена в него, но се съпротивлявам; знам, че не бива да сме заедно. Той се бои от своя баща, който ще го лиши от всичко. Но любовта взима връх над разума.
В този случай душата на абортираното дете е дошла да изпита своеобразно чувство на любов. Това е договор между нас – трите души. Тази любов ние запазваме през целия си живот. Синът на господаря се жени за равна нему по обществено положение, но често се връща при мен и тъгува.
Общи препоръки за сегашния ми живот: всичко е индивидуално, но всичко е предречено; душата пристига, за да получи опитност – всяка за себе си. Тя пристига в различно време, сама избира кога да се съедини с тялото и кога да го напусне. (Натали С.)
„Задача – да се разбере кои отношения биха били благоприятни и желани.
Видях двама влюбени. По време на бременността тя (аз) му намеква как би се отнесъл той към една възможна бременност. Той казва, че не би искал такава… Жената сама взима решението тайно да прекрати бременността, след което отношението й към към партньора й се променя. Мъжът така и не разбира нищо, но жената изпитва огромна вина заради себе си, заради детето; изпитва обида към партньора. Всичко е планирано „отгоре“ като проверка на отношенията и доверието между двамата…“ (Марина Л.)
„Разбрах, че жената – това е портал, през който влизат новите души; и това става чрез нейното тяло. Именно тя взима окончателно решение за отделянето на детето от НЕЙНОТО тяло, дори ако мъжът до нея настоява детето да бъде родено.
Показани ми бяха две различни по време и събития въплъщения.
В първото и двамата имахме свои семейства и извънбрачна връзка и имаше три варианта за развой.
Първи вариант: жената оставя нещата такива, каквито са (своя тих и спокоен живот с нелюбимия мъж), и се отървава от детето, понеже на бащата не е пожелал неговото раждане.
Втори вариант: жената ражда този син. Мъжът й след време умира и тя остава обезпечена вдовица, отглеждайки сина си сама.
Трети вариант: бащата на детето напуска нелюбимата си жена и заживява с вдовицата и сина си, момче на 6-7 години. Той остава с любимата си, приемайки раждането на своя син. Изборът тук идва от жената.“ (Марина Ж.)
„Знатна дама с любовник. Тя забременява от него и отказва раждането и възпитанието на детето да останат обвити в тайна. Съпругът й „разрешава“ тя да роди, при условие, че се раздели със своя любовник. Жената избира аборта. Боледува дълго. После се отказва от любовната си връзка. Става попечител на домове за сираци, помага на децата в тях да получат образование. Душата й придобива необикновено величие. Няма съжаление. Така и трябва да бъде.
Душите на мъжа и любовника й помагат да получи като опит действително разкаяние.“ (Надежда К.)
„Видях две прераждания, в които открих нови усещания за себе си.
В първото въплъщение душата се върна при мен като мой син, когато вече бях омъжена и живеех добре.
Във второто въплъщение мъжът ми ме застави да направя аборт и аз веднага разбрах, че душата не е готова за това; същата тази душа е мой мъж в този живот и ми даде много ценен кармичен урок.
В този си живот аз се страхувах от тази душа, но сама реших да сключа договор и да се сближа с „кръвния си враг“, за да приключа враждата. Сега се чувствам щастлива от това, че съм изпълнила този договор.“ (Ванда Я.)
КОГА ДУШАТА ВИ Е СТАНАЛА ЖЕРТВА НА АБОРТ?
Ето още един вариант да се разгледа темата за прекъснатата бременност – от позиция на принесената жертва.
Какво чувства душата на младенеца, който не е успял да се роди? Дали тя плаче или страда? Може би е обидена на майката или я осъжда, обвинява я?
Ето какво пишат онези, които са си спомнили подобна опитност:
„Душата, преживяла аборт, се среща с душата на майката. Те общуват, душата на детето е весела. Тя подскача насам-натам подобно на топка за тенис, на нея й харесва тази среща. А душата на майката е замислена.“ (Наталия З.)
„Майка ми прави аборт съвсем осъзнато, за да не обрече детето на жалко съществуване. След смъртта й на постъпката й не се гледа като на грях, напротив. Оценена е като спасение на две души от затъване, още повече, че необходимият за развитие опит вече е бил получен.“
(Надежда К.)
„Душата на детето знае, че е дошла за кратко време и затова майката не бива да преживява толкова силно това – така тя вреди на своето здраве.“ (Людмила И.)
„Осъзнах, че душата пристига, за да получи именно тази опитност: да ме раздели с този мъж и по такъв начин да ни излекува от негативния опит в миналия живот, който все още е останал неотработен; и за да мога да възприема по друг начин аборта, да престана да обвинявам себе си и да се самонаказвам.“ (Ирина Ф.)
„Детето не искаше да се роди тогава. Това беше негов избор. Аз приемам неговия избор.“ (Татяна Т.)
„Чудесно е, че има възможност да се осъзнаят толкова много неща. Много години живях под тежестта на огромна вина… Наскоро осъзнах, че съм била сподавила болката толкова дълбоко в себе си, че подсъзнателно не съм си давала възможност да живея; просто бавно и сигурно съм се самоубивала, без дори да го разбирам…
Това е изборът на моята душа. У мен се появи разбирането, че грижа може и трябва да се проявява не само към своите деца, но и към самия себе си и към другите хора.“ (Елена Ф.)
„Пъзелът се нареди. Оставена съм с дете на ръце в този живот, защото в предишния направих същото. Вече напълно отработих кармата си от миналия живот в този.“ (Елена Н.)
И така: абортът – смъртен грях или пълноправно решение?…
Вие можете да видите, че душите ни преминават през най-различни опитности.
Може би това е ситуацията на избора, когато съществуват различни възможности, но жената е свободна сама да вземе решение, за което никой няма да я осъди, каквото и да е то.
Възможно е душите на майката и детето да са се договорили по-рано за подобна опитност във връзка с решаване на определени задачи, за да си помогнат една на друга.
Случва се душата на нероденото дете все пак да страда и дори може да се завържат кармични връзки, които да доведат майката до разплата за взетото решение. Но в практиката си виждаме, че това не се случва често. Такива случаи са добър повод за майката да изследва по-дълбоко ситуацията с помощта на методите на реинкарнацията, за да я разбере и да я отработи веднъж завинаги.
Отчитайки всичко описано по-горе, може да се замислим за това, че светът е устроен твърде сложно и разнообразно, много повече, отколкото си мислят повечето хора.
Затова, преди да осъждате някой или да вините себе си за своите решения, за проявените чувства и емоции, замислете се, че ситуацията може да бъде съвсем различна от това, което изглежда на пръв поглед. Имайте смелостта да погледнете на нея по-дълбоко и с по-широк поглед, което означава да опознаете по-дълбоко себе си и самия живот.