Бащата е основната фигура, която свързва детето и външния свят

5 януари 2024

От сайта ЗДРАВЕТО

В памет и с поклон към бащите в моя род

Мъжете са крехки същества. Не, не се шегувам. Мъжете са много по-податливи от жените на зависимости, на антисоциално поведение, боледуват по-често и по-дълго от жените, и живеят по-кратко. За компенсация на тях животът им дава по-голяма физическа сила и издръжливост, по-рационален ум, по-голяма аналитичност, но при по-ниска адаптивност. Мъжете по-често имат поведенчески трудности и при общуването, при изразяването на емоцията и на своята чувствителност.

Една от значимите причини за тези факти е липсващият баща. Бащата в родовата система е основната фигура, която свързва детето и външния свят. Мъжът принадлежи на света – той е този, който събира благата, за да ги донесе на своето семейство и да ги предостави на тези, които го очакват, за да имат прехрана, топлина, покрив. Тази функция от прастари времена продължава да се изпълнява и до днес, и е отговорна и нелека. Затова да сме свързани с баща си е много по-трудно в живота, отколкото да сме свързани с майка си. 

Мама е тази, в чиято утроба сме били поне 7-9 месеца, тя е носила своята яйцеклетка, от която сме създадени, до нашето раждане. С майка си сме свързани по-силно и значимо, отколкото с когото и да е друг в живота. Но с татко в най-добрия и идеален случай сме се запознали след раждането си. Чували си гласа му, усещали си чрез мама и ласките му, настроенията му са вливали в кръвта ни стрес или успокоение, но истинската среща с него идва след раждането ни.

Бащата представлява здравата основа на външния свят, в който с появяването си пристъпваме. Този свят е изначално суров, студен и в него оцеляването е наистина предизвикателство. Без защитата и опеката на баща си детето е обречено на много трудности. Но въпреки това не може да се посочи идеален баща, липсва точен модел на такава фигура. Не е лесно всеки ден да излизаш в света и да заработваш за семейството си, и чак, връщайки се след това у дома, да се включиш към ролята си на баща.

Всъщност, бащата не е в ролята си само, когато е у дома и е до децата си. Той е баща, когато ежесекундната му мисъл е за семейството му, за тяхното обгрижване, хранене, възпитание и обучение, за това те да оцеляват, и то успешно и правилно в свят на много опасности. 

Познавам стотици бащи, които наистина вечер са при семейството си, но всъщност са напълно отсъстващи, защото са на маса с чашката, на компютъра с видеоигрите, на дивана с дистанционното или просто спят. Ето защо, не всеки мъж е и баща, въпреки, че може да има свои деца.

Бащинството идва с осъзнаването на ролята на мъжа в света и в рода. Бащата е проводник на родовите потоци, на силата на рода, защото всички ние принадлежим на неговия род при своето раждане. Баща ни е и олицетворението на дълга ни към този свят, защото през него се изливат потоците на изобилието, на късмета, на здравето.

Най-важната му роля е тази, в която ни учи какво е мъжествеността, дава ни идея за силата в този свят. Бащите ни са винаги по-големи от нас, а когато сме малки те често изпълват цялото ни пространство, в което се разгръщаме полека, за да започнем своето утвърждаване. Битката срещу баща ни най-често е в годините на пубертета и когато се учим сами да бъдем бащи.

Най-честото заявление, което чувам относно бащите, е : „Аз няма да бъда такъв родител!“. Това е и най-обреченото заявление, защото именно в този случай ние добиваме образ най-близък до този на баща ни. Това се случва, защото вътрешният стремеж на всеки от нас е да утвърдим баща си, като източник на живот и като наш създател в това ни съществуване.

Ценностите, с които живеем като възрастни, най-често са изключително различни от тези на бащите ни. Това е така, защото в настоящето епохата предполага бърза промяна на морал, динамика на нормите и тяхната непрестанна нестабилност. Устойчивостта, която е задача на бащата, става почти неизпълнима. Това усещане за нас, децата, се превръща във вина.

Вина, че не отговаряме на разбиранията и нормите на баща ни, често виждайки неговия обвинителен поглед или чувайки осъдителното му мълчание. И да, докато майките могат да ни „отровят” или да ни дадат криле с думите си, бащите ни уязвяват с мълчание и отсъствие. Мълчанието на бащата оставя в нас неудовлетворено едно непораснало дете, което се опитва да достигне този, от когото е, без да има никакъв шанс за това. Затова децата в днешните дни бягат от общуването, затваряйки се в абстрактния свят на видеоигрите или още по-лошо, в света на наркотиците и алкохола.

Бащата е този, който ни учи как се правят нещата в живота – и преносно, но и съвсем буквално. Бащата е функция на жизнеността на рода, затова той е образът на нашия собствен виталитет, способността ни да оцеляваме и да се съхраним на всички нива. От своя страна, децата, синове и дъщери, са белег за мъжественост и осъщественост на мъжа, който все повече губи своето място и значение в новия свят. Ако като дете и подрастващ сме лишени от сигурност, то човек е неспособен да узрее за живота на възрастен. Той ще търси своя покровител винаги и често го открива в лицето на доминантна майка, съпруга, шеф или корпорация. Мъжът не се ражда мъж, той се изгражда като такъв. 

В нашата родова система има няколко значими момента, в които традиционно се обявява това съзряване на момчето като мъж: коледуването, участие в кукерските игри, леденото хоро и др. Мъжеството се прибавя към човека, ако то не бъде добавено чрез това обучение и инициация, то момчето не става мъж. В съвременния свят тези посвещения тотално се премахнаха и няма момент, в който да заявим на своя син: „Ти вече си мъж!“, от което е трудно да се стигне и до идеята: „Аз вече съм баща!“. 

За да стане баща един мъж, първо трябва да е бил посветен в мъжественост и това да е признато от значимите бащински фигури в живота: баща, дядовци, по-големи братя, кръстници, воеводи и пр. Мъжествеността може да се прояви, само ако е подкрепена от пример за мъжественост отвън. Това една майка, колкото и да е силна и любяща, не може да даде на синовете си. Ако тя е „и баща, и майка“ синът остава вкопчен в състоянието на несигурен подрастващ, или както се казва „ни рак, ни риба“. 

За да бъде тази връзка силна, бащата е нужно да присъства като фигура в живота на децата си. За тях е нужно да е ясна неговата позиция и способности, да бъде извисен като човек и нравственост, с ярка мъжественост, която е закриляща, спасяваща, опора и стълб, сила и непоколебимост, професионална удовлетвореност, интелект,  обективност. 

Аида МАРКОВСКА, Основателка на Школата за родова терапия „Задругата на родонавтите“

13 декември 2023 г., Пловдив

Написано от Аида Марковска

Родов и холистичен терапевт, основател на Школа по родова терапия "Задругата на родонавтите"

Коментари

0 коментара

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *