Една от най-трудните задачи в живота е да запазим хармонични и здравословни отношения в своето семейство. Има неизменни /или твЪРде рядко променящи се/ фактори и индикации, които говорят за сплотено, силно, здраво семейство и род.
Възможността да принадлежим към такъв род е най-прекрасният подарък в живота.
За тези, които се стремят към това може да се препоръча следното:
- Всички членове на семейството да избягват общуването с мрънкащи, изискващи и недоволни хора. Ако откривате в себе си такива черти, възможно е вие именно да сте в основата на дисхармонията в семейството. Да се общува с такъв тип хора винаги е нездравословно и съпротивата към такова общуване може да разбие и най-добрите чувства и семейства;
- Семейството трябва да има общи цели през цялото време- цели постоянни и цели динамични. Такива цели сплотяват, но много е важно всеки от фамилията да има своите задачи по общите цели. Една краткосрочна цел би била например пътешествие през лятото до далечна дестинация. Нека има отговорни за резервациите, за идеята, за багажа, за настроението и забавленията и т.н. От най-малките деца до възрастните хора може и трябва да имат съпричастност към целта. Една хубава дългосрочна цел е да се създаде уютен дом, да се изгради градина около дома, да се изучи чужд език от всички членове на семейството, да се постигне по-добро материално състояние с точни параметри. Целите трябва да задоволяват желанията и въжделенията на всички членове на семейството. Ако дори един член на семейството възразява срещу целта-тя не се счита за обща семейна и родова цел. Тези неща се обмислят спокойно и с уважение към всички в рода;
Човек излиза от семейството си, когато вече няма общи цели и задачи с останалите му членове. Това може да стане и естествено чрез женитба или самостоятелен живот, но ако държите да останете свързани, което би било прекрасно – общите цели и общия морал са двете основни нишки, които ще ви запазят като член на рода;- Вашето семейство е единна система, едно цяло – тази идея трябва да бъде водеща, когато мислите за своя род. Стремежът да опазим това цяло от посегателства и негативни влияния е много оправдан, но това не бива да става без да има общо съгласие по въпроса. Никой, да никой, дори родителите и най-възрастните, няма право да въвежда порядки и да настоява за ред и правила само по свое усмотрение. Редът в семейството и порядките трябва да обслужват рода и семейството, а не отделната личност. Примерно, ако в семейството се приеме че образованието е желано, то да бъде предоставено като възможност на всички членове на фамилията. Тези, които откажат образование могат да бъдат подпомогнати в друго тяхно начинание. Всеки член на семейството е нужно да се чувства приобщен и част от това неизменно цяло- рода.
Кой има последната дума? По законите на рода правилата в семейството се спазват от всички, следват се и са израз на доброволно приобщаване към рода. Последната дума е на най-възрастния, но винаги като израз на уважение и никога като диктат и терор. Живелият най-дълго е най-мъдър и най-опитен, това е правилото и затова може да се доверим на преценката му, ако е в добро умствено здраве. Но всеки от по-младите има своите стремежи и има право да поиска промяна на порядките и реда, ако е целесъобразно за всички останали. Професията и поминъка вече не се унаследяват и не са водещи при избора на житейски път, затова е хубаво да се опрем на останалите ценности, които държат семейството обединено: общите морални устои, вижданията за живота и любовта.