Здрави сме, когато носим отговорност за своите решения и постъпки

5 ноември 2023

Статия от рубриката „Здрав род- здрав човек“ на вестник „Доктор

Приятно четене! Статията в оригиналната дестинация е ТУК!!

Всеки от нас е призован да носи отговорност за своите постъпки и решения. Когато в определена ситуация тази отговорност се отхвърли, някой от следващите поколения в рода чувства порив да върне баланса.  Този член на рода ще преживее ситуации и събития, близки до тези на предците му, за да има възможност в новото време да вземе други решения и да върне баланса в рода и свързаните с него други родове.

Например, ако някой е придобил пари или имоти неправилно, нечестно и по един или друг начин е ощетил човек или дори цяло семейство, хората от следващо поколение не успяват да задържат пари и чувстват неясна вина по отношение на богатството, дори въпросният прародител да не е осъзнавал, че чрез своите действия е ощетил други хора и семейства.

Тази вина в потомците е като неясно чувство, но съвсем определено не им позволява да имат повече от минималния жизнен стандарт и да се почувстват свободни с придобитите ресурси. Понякога те печелят наистина нелоши пари и имат отлични сделки и почти веднага след това се появява необходимост тези пари да бъдат похарчени или дадени на някого – сякаш това е неизбежно. Тогава те питат „Защо?“, но малцина се досещат да погледнат към предците си и да разберат как те са придобили своите имоти, пари и възможности. 

Всяка кражба, присвояване, отнемане, с които причиняваме емоционална мъка, водят до подобни последствия.

В партньорството също трябва да има равновесие и хармония. Важно е да познаваме границите и личното пространство на партньора, както и своето, за да има място за нашата енергия. Ако няма граници, връзката се задушава, партньорите „се вкаменяват“ и създаденото между тях умира, без да достигне до дълбочината си. 

Къде да бъдат тези граници, човек учи от ранното си детство и от своето родителско семейство. Има значение колко нашите родители са зачитали личното ни пространство, дали сме имали своя стая, легло и кът. Има значение дали се е налагало да спим в спалнята при родителите си до късно детство, дали са ни позволявали да бъдем себе си в пълна сила и са ни подкрепяли в нашия път, позволявайки ни да правим свои грешки и сами да постигаме своите успехи. Признаването на нашата личност от родителите ни е първата неосъзната битка на всеки човек. 

Днешните ни времена са далеч по-толерантни към децата в това отношение, но само допреди едно поколение самостоятелността преди навършването на пълнолетие е била невъзможна. Отговорност за прехраната на семейството са носили всички, които са били в състояние да работят и това често се е отнасяло и до съвсем младите хора, почти деца. Ако сме научени, че сами носим отговорност за решенията си, животът ни поднася изпитания, които преодоляваме с решителност и смелост, защото знаем, че никой освен нас няма да има отношение към решенията ни. А дали е така напълно? Кога човек носи сам отговорността? Когато от съвсем малък му е дадена възможност да променя решенията си, да избира внимателно и да не бяга от изборите, като ги предоставя на някой друг.

Баланс по отношение на положителния и отрицателния обмен в брачната двойка също трябва да има – това означава, да знаем кога да създаваме добро за всички в семейството ни и кога да опитаме да не предизвикваме проблеми и нещастия, мислейки за всички, с които сме свързани. Ние не живеем сами на света, дори да сме откъснати в далечна Антарктида. Родовите връзки са невидими, но напълно реални, като радиовълните например. Ако единият в семейната двойка е твърде даващ, а другият основно получава – това създава дисхармония и променя позицията от партньори в родител и дете. Това се преживява като силно напрежение, обикновено си тръгва този, който е получавал повече, защото той е загубил своя лик и тежест, на него му е вменена или е приел ролята на детето.

Ако в началото на връзката в двойката се завихри негативна енергия, след време този вихър става неудържим и тя се разпада. Има обаче и позитивен обмен на искрена подкрепа и привързаност и ако позволим на тези чувства да бъдат водещите, тези двама получават дълбочина в своите отношения и намират спокойствие и любов във всяко общуване помежду им.

При нараняване и обида – не връщайте, не показвайте, не поучавайте, защото вкарвате партньора си в ролята на дете. При добро към вас – бъдете дълбоко признателни и дайте да бъде разбрано, че оценявате подкрепата, която сте получили. 

Това семейно разбирателство ни носи здраве и на физическо ниво – балансират се кръвоносната и отделителната системи, регулира се кръвното налягане и няма опасност от инсулти и сърдечни атаки в семейството. Лекарите казват: „Избягвай стреса!“. А родовите терапевти казваме: „Създайте равновесие в рода и вземайте отговорни решения, без да прехвърляте и поемате отговорност от друг!“

Аида Марковска, 22 октомври 2023 г.

Написано от Аида Марковска

Родов и холистичен терапевт, основател на Школа по родова терапия "Задругата на родонавтите"

Коментари

0 коментара

0 коментара

Вашият коментар