„Трябва да разберем, че на детето му е необходима не толкова пряко насочена към него любов, колкото любовта на родителите (помежду им)- б. Аида, присъствието на пространство от любов в семейството. Колкото това пространство е по-голямо, толкова по-естествено се развива детето: то расте като дърво, на което са необходими само слънце и вода.
Майчината любов е енергийно много силна, тъй като е породена от кръвната и многогодишна връзка между майката и детето в резултат на пренаталното съществуване и техният съвместен живот.
За да даде пространство на детето майката трябва да обърне внимание на своята женственост, да стане ярък пример и да покаже на децата си истинския път на развитие на отношенията в семейството – да обърне внимание на себе си,, на укрепването на своя брак, на развитието на собственото си щастие и тогава децата ѝ постепенно ще започнат да се променят.
Когато това не се случва, задушаващата майчина любов става собственическа, тя самата става по-агресивна, а децата усещайки това, гледат да стоят колкото може по-далече от родителите си. Нараства конфликт. За да не наруши привързаността на децата към себе си, майката започва да боледува, предизвиквайки съжалението им. „
Анатолий Некрасов, „Живите мисли“
