На баба Мима

Участие в конкурса „Моят род, моите предци“ – Надежда Ганева

На баба Мима

Ей така, свита на прага
и до днес ми се ще да я видя
със забрадка е моята баба…
Няма те, къде да те диря?

Празното столче и празната пейка,
много тайни от времето пазят…
В сърцето си пазя жалейка,
не обичам думата „мразя”!

Думи за прошка дали ще изпрося?
Да целуна ръка отдавна не мога…
През света във себе си нося-
Благодаря ти, за Бога!

Ей така, стои си в сърцето
твоето място отляво…
Ти възпита във мене детето
никога да не остарява!

На баба ми-Мария /най-добрият човек, който познавах/
Надежда Ганева
09.09.2016г.

Казвам се Надежда Ганева и съм родена в градът на Апостола. Отдавна духнах свещичките на Христовата възраст и спря да ме интересува количеството на годините. Не мога да кажа, че съм търсач по пътя на Истината, защото никога не съм губила себе си. С времето се научих, че истинските неща са наистина невидими за очите, те се виждат със сърцето. Продължавам да се уча да прощавам и да бъда благодарен човек. Опитвам се да се явявам на всички изпити, които университетът на живота ми поставя 🙂

©Авторските права на произведението „На баба Мима“ принадлежат на НАДЕЖДА ГАНЕВА!