Правилата на щастието /по Артур Шопенхауер/
50 правила, които дават смисъл и намират щастието в живота на всеки от нас.
50 правила – за мнозина прекалено много, за неколцина – достатъчно, за да вникнем в щастието.
Ще ви заведа в света на „Изкуството да бъдем щастливи“ и като евдемонолог /щастиеолог/ ще правя малки коментари. ?
Правило 4 – изворът на щастието е чист и пълноводен, когато удържаме разумни своите претенции и се задоволяваме с благата, които добиваме с честния си труд.
Благата, за които на човек никога не му хрумва да претендира, не му липсват. Напротив- без тях той е напълно доволен; някой обаче, който притежава сто пъти повече от друг, се чувства нещастен и неудовлетворен, когато му убягва нещо, към което той предявява претенции. Всеки има свой собствен хоризонт на представи за възможно достижимото, до където стига този хоризонт, до там се простират и претенциите му. Достижимото ни прави щастливи, недостижимото- нещастни. Онова, което е извън границите на този кръгозор изобщо не ни вълнува. Разширявайки този хоризонт, ние можем да постигнем радост, но не за винаги, а само докато отново не се почувстваме незадоволени.