Правилата на щастието /по Артур Шопенхауер/
50 правила, които дават смисъл и намират щастието в живота на всеки от нас.
50 правила – за мнозина прекалено много, за неколцина – достатъчно, за да вникнем в щастието.
Ще ви заведа в света на „Изкуството да бъдем щастливи“ и като евдемонолог /щастиеолог/ ще правя малки коментари. ?
Правило 16: Най-щастлив жребии е имал не онзи, за когото са отредени най-големите радости и наслади, а онзи, който е изживял живота си без прекомерни физически или духовни страдания. За света най-щастливи са най-изстрадалите герои и личности, отдали себе си в служене на някаква възвишена кауза.
Животът на човека има две основни страни: субективна, вътрешна и обективна, външна. Субективната ни страна засяга щастието и нещастието, радостта и болката. Най-висшето постижимо в тази страна на нещата е да постигнем най-малко брой страдания и в най-малка степен да се терзаем душевно.
Обективната, външна страна, която представлява изображение на целия ни житейски път, съдържа в себе си категории като добродетели, героизъм, себеотдаване, постижения на духа и т.н. Тук различията между хората са много големи. Затова, за да се отличим трябва да съсредоточим вниманието си на обективната страна от нашия живот, докато в субективно отношение ние просто трябва да си живеем добре и спокойно. Обективната страна се прима от външния свят като израз на нашата личност, там изглеждаме героични, възвишени, уникални. Във вътрешния си свят ние всички много си приличаме – просто избягваме страданието и терзанията.
Доброто усещане за това, къде и как действаме- субективно или обективно, могат да доведат до едно разумно съотношение между целта на вътрешния и външния ни свят.