Силата на дома и словото като лечебно действие

22 април 2024

Статията е написана за вестник „Доктор“ и сайта  zdrave.to

Силата на дома и словото като лечебна дейностБългарският род има много интересна и богата структура. Той има своята ефективна и много стройна организация. През него – родът, текат потоците на силата. Те идват от предците към потомците и спират там, където някой е „ранен“ в рода. Този човек би могъл сам да е ранил или уязвил друг – човек или род – възможно е и самият той да е пострадал, но в него потокът на силата се пречупва, също както слънчевият лъч, достигайки повърхността на вода, се „премества“ от своя път в посока, която не е така значима, силна, намалява интензитета си и понякога угасва нацяло.

Потомците остават „на тъмно“, безсилни и чудейки се в коя посока да се устремят, за да запазят живота си пълноценен и полезен както за себе си, така и за следващите след тях поколения.

В рода са всички предци, родените и неродените също, в него са и потомците ни. Но, освен хората, в рода ни влияят сили, които припознаваме като източник на радост, спокойствие, разкриване на дарбите ни и щастие. Тези сили имат свойството да усилват доброто и да ни дават кураж да минем през трудните периоди в живота си, като отново запалим светлината и приемем потока на силата на рода си в неговата пълнота. Тези сили не са една и две, те са множество и са припознати от предците ни, защото са се уповавали на тях, развивали са ги, търсели са ги, знаели са мощта им и са им се доверявали.

Как да изразяваме себе си в рода и семейството по правилния начин?

Една такава положителна сила за нас е родният дом, родното място, там където е минало детството ни. Понякога това място не е точно родното, а е друго, където в детството си сме били щастливи и свободни, усещали сме се приети и част от нещо добро и силно – нашето семейство, домът на баба и дядо, групата от приятели, с които сме се виждали, училището, учителите и т.н.

Помощ от приятел

В тази статия ще ви разкажа как може да привлечем точно тези места към нас, като помощ в живота си. Не се наскърбявайте, ако за вас родното място и дом са свързани с тежки мисли, с тъга, дори с ужас. Тези места могат да бъдат обновени, пречистени и отново да носят добра сила, а вероятно има и такива за вас, които са ви на сърце – може да включите именно тях като лечебна сила.

Тази идея се нарича „лечебна разходка“. На доверениците ми аз я давам в случаите, когато установя, че много са се отдалечили от корените си, че не са свързани с живителните им сили и за тях някои от най-важните потоци на силата са пресъхнали или изтичат в далечна посока.

Предлагам ви разходка по любимите места от миналото ви. Но не просто да минете през тях или покрай тях, а да съживите всички положителни спомени, свързани с тези места. Това е нужно да се направи на глас, да се чуете, което ще се случи по най-приятен начин, ако имате доверен придружител и на него разказвате тези спомени. Ако такъв няма или не ви се иска да споделяте това с друг човек, направете  гласови записи на телефона си.

Върнете се в село, където като деца сте се чувствали свободни, играели сте на воля, помагали сте в двора на дядо и в кухнята при баба, където сте събирали яйчица от полога на кокошките и сте слушали вятъра как вие в комина нощем. Тези спомени, ако ги върнете като ново преживяване, от позицията на вече пораснали, силни хора, с воля и устрем, с възможност да променят живота си, ще получите допълнителна енергия за своите сегашни начинания.

Вървете по улиците от детството си не с носталгия, а със спомените. Тези спомени ще са вашият придружител в миналото, чрез който ще включите местата отново като източник на силата за вас.

„Ето тук играехме на народна топка, а тук имаше чешмичка, от която се пръскахме в жегите. Това е дъбът, под който сядахме на сянка в прашните следобеди и си разказвахме невероятни истории. А ето тук, дядо ме водеше, за да си купим кукички за риболов. В този двор баба вареше лютеницата в големия казан, а аз трябваше да донеса пресен хляб, за да оберем казана, като се напълнят бурканите с още горещата смес.“ Разказвайте, снимайте, спомняйте си.

Защо? Защото така почитаме миналото, което понякога ни измъчва. Няма я баба, няма го дядо, приятелите са се разпилели. Но не това е нужно да е фокусът в тези разходки (да, тези спомени ще дойдат и ще е малко тъжно), но е нужно да се разбере и осъзнае колко хубави и радостни моменти сме имали и от тези мигове да почерпим сила за днешния си ден.

Токсичната майка травмира децата си – 6 признака, по които да я разпознаем

Домът, в който сте родени, принадлежи на родовата ви система. Той е там като страж на семейството, което го е построило и е заложило в него волята си за спокойни и изобилни дни. Дори полуразрушен, той пази тези надежди и вярата, прашасали в паяжините на времето. Нужно е вашето присъствие като представител на рода, за да разсече тази забрава. Затова ни влече към дома на дядо, на татко, към времето, в което тази къща е била пълна с хора, жива. Стопанът за дома сега спи, но щом влезете в него, той ще се събуди и ще ви разпознае като член на същото семейство и род, и ще ви помогне да въздигнете силата му отново. Ако това е невъзможно да стане с тухли, вар и арматура, то се случва чрез спомените.

Спомените и дарът към този стопан – дух на дома – могат да са лечебни. Поднесете му дар – чаша вино, хляб и плод. Оставете ги на чисто място за няколко часа и после ги изхвърлете – тяхната енергия е попила в дома и стопана му. Поговорете му, разказвайте и търсете разкази. Домът също говори, той има своя иносказателен език, разгръща разказите си от стая в стая чрез предмети, снимки, находки от миналото. Може да вземете с неговото разрешение предмет, на който да върнете блясъка и да ви носи идеята за силата на родния дом и място.

Превърнете всичко това после в текстове. Запишете и разкажете в текст спомените, сънищата, за предметите и хората от миналото. Не бързайте, насладете се на процеса. Пишете бавно, с радост от всяка дума. Превърнете рутинната си работа в кухнята и тихото наблюдение на птиците през прозореца в лечебен текст. Пресъздайте разходките из града и селото в текстове, описвайте скучните или пълноценните дни в разкази за рода. Тревоги и скърби, съзерцанието на красотата на природата или на сградите в града – всичко това може да бъде разказано в лечебен текст. Не е нужно да е велико постижение в литературата, добре е да е с вашите думи от детството, с темперамента ви, да носи вашия ритъм.

Защо е нужно това?

Разходката и наблюдението, а после писането и пресъздаването на спомена, се превръщат от отдушник на тегобите в пълноценна самостоятелна потребност и в лечебна дейност. Това ще ви позволи да поставите всичко в главата си на мястото му, но също и да структурирате, да разберете, да преживеете миналото по един подреден начин. Не само своето минало, а това на целия ви род.

Ето това е вече родова терапия.

Аида Марковска, родов терапевт,12 април, 2024 г., Пловдив

Написано от Аида Марковска

Родов и холистичен терапевт, основател на Школа по родова терапия "Задругата на родонавтите"

Коментари

0 коментара

0 коментара

Вашият коментар