Ден на светите мъченици Седем братя Макавеи. Те са мъченици от Стария завет, чиято памет православната църква чества на 1 август заедно с паметта на майка им Соломония и учителя им Елеазар. Според Втора книга Макавейска те са живеели през II век п.н.е. по времето на гоненията на сирийския цар Антиох Епифан, който искал да наложи елинска религия на юдеите и да ги принуди да ядат свинско месо в нарушение на техния религиозен закон. Братята отказали да пристъпят вярата си и след жестоки мъчения били убити пред очите на майка им, която ги подкрепяла да устоят докрай.
Народното вярване свързва датата с началото на есенния цикъл в годината. По традиция се спазвали стари обичаи против ухапване от змия, а стопаните пазели добитъка с особено внимание. Започва Успенския/Госпожиния/ Богородичен пост, който е и празник на градинарите. В някои краища на България наричат 1 август Зетьовден, защото според традицията зетьовете трябва да уважат тъстовете си, като им отидат на гости с дарове и им целунат ръка в този първи ден от Богородичните пости.

Времето се преобръща, тръгваме към есента. Поверието гласи, че какъвто е 1 август, такъв ще е и септември. На този ден хората често носят в църквата мед или хляб за освещаване, а после вкусват по малко за здраве. Това е свързано с вярването, че 1 август е ден на меда и на първите есенни грижи за дома и семейството. От гледна точка на родовата традиция 1 август може да се прочете като ден за въвеждане на ред в дома и рода. Медът, постът и въздържанието символизират пречистване на отношенията, укротяване на страстите и подготовка за по-сериозен вътрешен период. Това е време не за разпиляване, а за събиране – на семейството, на мисълта и на енергията.

Ден на свети пророк Илия и един от строгите летни празници, на който е забранено да се работи. В народните вярвания св. Илия управлява гръмотевиците, светкавиците, бурите и дъжда. Ако се празнува по стар стил, на Илинден се коли най-старият петел като курбан, меси се обредна питка и трапезата се споделя за здраве и предпазване.

Народната традиция повелява на Илинден да не се работи нито на полето, нито у дома, за да не се разгневи светецът и да не падне гръм. Избягват се още къпане и влизане във вода, защото се вярва, че морето и реките „вземат жертви“. Не се препоръчват и дейности като пране, шиене, тъкане и подстригване, а на някои места и домашни ремонти.

Датата носи и историческа памет, защото на 2 август 1903 година избухва Илинденско-Преображенското въстание за освобождението на българското население в Македония и Одринска Тракия.

Илинден е празник на някои занаятчии – кожари, кожухари, грънчари и пивовари. Имен ден празнуват Илия, Илиян, Илин, Илияна, Илиана, Илинка и сродни имена.

Празник на светлината и на духовната промяна, посветен на момента, в който Христос се преобразил пред учениците си. По традиция в църквата се носят първите плодове за благослов, особено първите чепки грозде. Макар да е празничен ден, се пада в постния период и е подчертано тържествен, но с въздържание. На този ден се разрешава само приготвянето и хапването на риба.

Според евангелското предание Иисус Христос се изкачил на планината Тавор с учениците си Петър, Яков и Йоан, за да се помоли. И там, пред очите им, се преобразил, лицето му заблестяло като слънце, а дрехите му станали бели като светлина.

Народните традиции около празника са свързани преди всичко с гроздобера. На този ден се бере първото узряло грозде, което се носи в църквата, за да бъде благословено и прекадено от свещеника, след което се раздава на близки и съседи. В по-малките градове и села празникът традиционно се съпътствал от панаири, разменяли се стоки и добитък, а младите хора се сговаряли за годежи и сватби.

Нашите предци са вярвали, че в полунощ срещу празника небето се отваря и Бог се явява в светлина. Затова ако човек не е заспал и погледне към небето, ще види небесните порти и пожелавайки си нещо, желанието му ще се сбъдне. Съществува и обичай, свързан с изгрева на самия ден: в средата на слънчогледова пита се пробива дупка, през нея три пъти се прелива вода, а с тази вода после се мият болни хора, за да оздравеят. Ако някой се разболее, може да натопи връзка сушени плодове в тази вода и да пие от нея.

Народният календар свързва деня и с промяна в природата. Смята се, че на 6 август лятото започва да отстъпва място на есента, а щъркелите започват да се събират на ята, готвейки се да отлетят към топлите страни.

Един от най-почитаните празници в България, посветен на майчинството и на прехода. Традиционно се свързва със семейно събиране и с почит на майките и бабите в рода, но и на Божията Майка, семейната благодарност. Готви се курбан и се събира родът. Празникът е свързан с женското начало, закрилата на дома, майчинството и благословението на земята и семейството.

В този свят ден вярващите се стичат в манастирите и църквите, където свещениците извършват водосвет, раздават курбани, а миряните носят дарове и цветя, които поставят под иконата на Божията майка. Тържествената литургия е съпроводена с освещаване на обредни хлябове, които жените раздават за здраве и за помен на починалите близки. По селата и градовете се организират родови срещи с курбан, чиято цел е да донесе живот, здраве, плодородие и предпазване от болести. На трапезата традиционно се слагат прясна питка с украса, пилешка чорба, варено жито, царевица, а също пъпеш, сливи, диня и грозде.

Най-известно сред поверията на този празник е това за бездетните жени. Според традицията вечерта на 14 август жените, които искали да заченат дете, отивали в църкви, носещи името на Богородица, оставяли дарове и преспивали там, вярвайки, че така ще измолят от нея дете. На самия 15 август съществувало и правилото младите жени да не се докосват до нищо с червен цвят, защото се смятало, че това носи бездетство.

Има и поверие, свързано с реколтата през следващата година. Ако на Успение вали дъжд, се вярва, че годината напред ще бъде плодородна. На Успение Богородично се смила от новото жито и от него приготвят обредни хлябове за празника. Правят се прогнози и за бъдещата реколта: вярва се, че ако на този ден вали дъжд, голямо плодородие ще има през следващата година. В някои селища празнуват Голяма Богородица за здраве на воловете и стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва.

Имен ден празнуват Мария, Марияна, Мариана и сродните имена.

Ден на българския светец покровител. В Рилския манастир се провежда поклонение, а самият празник напомня за приемствеността между учител и ученик, между едно поколение духовни наследници и следващото. В народно-църковния календар 18 август е ден на небесен покров и духовна закрила, свързан с най-почитания български светец.

През този ден не се препоръчва жигосване на добитък, нито впрягане му в каруца, тъй като се смята за неподходящо да се върши тежка стопанска работа в деня на светеца. Има и поверие, свързано с косата на човека, според което е добре човек да се подстриже на този ден, за  да не загуби сила и жизненост. Освен това денят изисква и известна духовна дисциплина – смята се за лош знак да се мързелува или да се злослови по адрес на другите, тъй като денят е посветен на аскетичния и духовен път на светеца.

Успение на Пресвета Богородица по стар стил в някои традиционни и календарни системи. В по-широката българска народна и църковна традиция този ден може да носи голяма почит към Богородица и завършек на един августовски цикъл. В някои местни практики това е момент на особена женска и родова закрила.

Отсичане главата на свети Йоан Кръстител

Строг ден на пости и въздържание, на който вярващите почитат жертвата и паметта на светията. Заради тежкия и трагичен характер на събитието денят е със строг пост – вярващите се въздържат от месо и риба в знак на скръб и уважение към мъченичеството на светеца.

В българската народна традиция този ден е натоварен с много табута и забрани: не се започва нова работа, не се сече нищо, не се държат остри предмети, не се реже с нож или друго острие и се избягват всякакви действия, напомнящи за „секване“, за започване на ново дело и за всякакви действия, които символично „пресичат“ нещо започнато. Това може да доведе до злополуки и наранявания. В някои краища на страната дори се избягва дори рязането на хляб на трапезата. Денят се възприема като време на въздържание, страхопочитание и духовна сериозност.

Секновение се свързва и с вярването, че водите се затварят. Смята се, че след тази дата къпането в реки, езера и море става опасно и може да доведе до болест или друга беда. Летният сезон за къпане традиционно се смята за приключил именно на този ден.

В народната традиция природата започва да се променя на Секновение – това е повратна точка към есента, след която настъпва застудяване. Денят се смята и за последния, в който змиите, гущерите и другите влечуги все още се движат свободно навън, преди да се оттеглят в леговищата си при змийския цар, за да презимуват.