МОДЕРЕН РОДОВ СЕМИНАР • 12 декември, Пловдив →

a
M
Търсите ли себе си? Вероятно ДА. Кога и защо се самозаблуждаваме? – слушайте в „Новото време“

Търсите ли себе си? Вероятно ДА. Кога и защо се самозаблуждаваме? – слушайте в „Новото време“

ДАРИК РАДИО ПЛОВДИВ

снимка: Петър Тодоров, Дарик Пловдив

Много хора на различни възрасти и с различен житейски опит все още „търсят себе си“. Откриват и преоткриват интересни заложби; сменят професии, партньори; експериментират с преживявания в различни състояния, с опиати и т.н.

Това търсене обаче често води до „самозаблудата“ кои сме всъщност, колко можем, какво зависи от нас и в каква степен, компетентни ли сме, здрави ли сме…. И колкото повече лъжем себе си, толкова повече отношението към нас ни разболява, натъжава и разочарова.

Може ли това ФЕЙК състояние да доведе до пълно унищожение на личността? –  слушайте в „НОВОТО ВРЕМЕ“ с Аида Марковска със специалното участие на интегративния психотерапевт и психолог Зорница Цолова.

Приятно слушане!

За почитателите и на YouTube, клипът е тук:

 

***
Зорница Цолова се занимава с енергийна психология от 10 години, съосновател е на SyEnergy. Смята за своя мисия да помага на хората да възвърнат енергийните си ресурси и своята увереност да творят собствената си реалност.

Автор и водещ: Аида Марковска

Продуцент и редактор: Лалка Златанова

Аудио и видео реализация: Петър Тодоров

Индиговите деца в „Новото време“: Подкрепяйте ни и не искайте от нас да правим това, което вие очаквате

Индиговите деца в „Новото време“: Подкрепяйте ни и не искайте от нас да правим това, което вие очаквате

Индиговите деца в „Новото време“: Подкрепяйте ни и не искайте от нас да правим това, което вие очаквате

„Пандемията ни занули и днес все още търсим своя път“, признават децата индиго, родени през 90-те години на XX век. В „Новото време“ по Дарик, заедно с родовия терапевт Аида Марковска, са две (вече пораснали) индигови деца – Юрия и Алекс

 

 

Милениумите или т.нар деца индиго са пълна загадка дори за собствените си родители. Те са много духовни, високо морални, но и непокорни. Милеят за земята, природата и планетата.

Чувството за дълбока самота

е феноменът, който за първи път се случва с това поколение. Бягство от тази самота те търсят в пътуванията извън родината, но въпросите им за живота продължават да остават без отговор. Трудно им е да създадат семейство, да се доверят на човек, с когото да продължат живота си, да планират бъдещето.

Милениумите имат абсолютна нетърпимост към лъжата и измамата, изключително чувство за справедливост и духовен устрем. В същото време тези млади хора не издържат дълго на предизвикателствата в материалния свят, уморяват се лесно и не обичат физически труд. Но и за тях е важно да имат пари и добър стандарт на живот.

Информацията, която родовият терапевт и водещ Аида Марковска предава в този епизод на „Новото време“, е не само за децата индиго, но и специално за техните родителите, които все още нямат отговори на много въпроси.

Днес тези млади хора, родени в края на 80-те и през 90-те години на XX век, все още търсят своя път. Те признават, че времето за тях се разделя на живот преди пандемията и живот след пандемията.

Индиговите деца в „Новото време“: Подкрепяйте ни и не искайте от нас да правим това, което вие очаквате

Ние нямаме правилен компас. Не знаем в какво да инвестираме собствените си желания и знания …, нямаме представа какви са плановете ни за бъдещо. Тази „култура на хаоса”, която ни следва от детските ни години, задълбочава чувството ни за самота, което стана още по-дълбоко по време на пандемията. Продължаваме да се сравняваме и да се доказваме непрекъснато, разказа в ефира на Дарик Алекс.

Непрекъснато се сравняваме с останалите връстници и оставаме с усещането, че не се развиваме достатъчно. Чувстваме, че не сме успешни, а реално не е така. Пътят към себе си се оказва много по-дълъг при нас, отколкото при нашите родители, допълва Юрия. Днес младите хора имат приятели от цял свят – това, от една страна несъмнено ги обогатява, но и ги кара да се чувстват по-самотни.

Присъщи на децата индиго са по-високата чувствителност и състрадателност.

Усещаме надеждата на хората и ни боли, защото ни е трудно да се ориентираме в реалността. Живеем в общество, в което ценностната система е променена, но вярвам, че нашето поколение ще преобърне мисленето. Ние сме емпати и имаме силно развито чувството за справедливост.

По думите на Юрия, поколението Z, след тях, е съвсем различно. Децата на XXI век имат много заложби и като че ли знаят всичко, раждат се готови за този високотехнологичен свят. Но животът им е на показ в социалните мрежи и следват един установен модел.

Времето на пандемията ни обърка още повече и ни занули. Не очаквайте от нас това, което вие сте правили като родители – да имаме дом, семейство, деца… – ние сме различни и не трябва да ни сравнявате! – категорична е Юрия.

Как с по-малко труд и пари, може да се поддържа по-висок стандарт на живот? – това е въпросът, който стои пред поколенията Y и Z.

Обречени ли са децата индиго на това да търсят себе си и как техните родители могат да им помогнат? И още за поколенията милениуми и джензи? – слушайте в този епизод на „Новото време“, с родовия терапевт и гост-водещ Аида Марковска.

Автор и водещ: Аида Марковска
Редактор: Лалка Златанова
Аудио и видео монтаж: Петър Тодоров

От сайта на ДАРИК 

„Новото време“ с Аида Марковска: Какво се случва с индиговите деца днес?

„Новото време“ с Аида Марковска: Какво се случва с индиговите деца днес?

„Новото време“ с Аида Марковска: Какво се случва с индиговите деца днес?

 ***

 Какво се случва с индиговите деца сега и защо имат различен живот от всички останали поколения? – слушайте в „Новото време“ по Дарик Пловдив на 7 юни. На живо в студиото, заедно с родовия терапевт и водещ Аида Марковска, ще са две (вече пораснали) индигови деца – Юрия и Алекс.

 ***

Кои са високовибрационните хора? Новото поколение, което знае, че всичко във Вселената е взаимосвързано, но обществото ни (като че ли) не е готово да ги „посрещне“? Родовият терапевт и гост-водещ Аида Марковска избира неслучайно темата за месец юни. Очаквайте епизода на „Новото време“ в първия петък на месеца със специалното участие на две (вече пораснали) индигови деца –  Юрия и Алекс.

Индиговите деца (известни още като милениуми) идват на този свят със знанието, че животът се състои от енергия и съзнание. Най-много такива деца се раждат между 1985 и 1999 година и мисията им е да повдигнат вибрациите на хората около тях – доста труден и нелек процес в наши дни. За тях е характерно, че с лекота постигат хармония между духовно и материално. Носят знание, появило се неизвестно откъде, поради което често са по-мъдри от възрастните, но трудно общуват с поколенията, родените през средата на 60 те и 70 те години на 20 век.

Високовибрационните хора имат много силно чувство за справедливост и се съпротивляват срещу ограниченията и налаганите със сила правила. Те  предхождат т.нар. генерация ЗЕТ (дигиталните жители на планетата) и знаят повече за много неща от родителите си. Чувстват любов и състрадание. Притежават вътрешно знание за истините в живота и обичат природата. Интуитивни са, но и често неспокойни, търсещи, без високо самочувствие, макар и много умни. Милениумите са напълно лишени от публична харизма – именно, защото са на тънката граница между различните пространства и реалности.

В „Новото време“ на 7 юни признатият родов терапет Аида Марковска ще разговаря с двама милениуми – какво са чувствали като индигови деца и как виждат света сега, като пораснали млади хора. С какво ние – останалите хора – можем да им бъдем полезни и как те искат да изграждат днешния свят? Готови ли са да бъдат родители? Защо се чувстват уморени и кое ги тревожи?

Очаквайте пряко в ефира на Дарик един разговор за високовибрационните милениуми – хората, които сега са между 25 -35 години.  Нека ги чуем! Срещата е на 7 юни, точно в 11 ч. на вълните на Дарик радио Пловдив (105.4 FM).

 

 

ZDR ko pr? – един разговор за грамотността

ZDR ko pr? – един разговор за грамотността

От ДАРИК Радио ПЛОВДИВ  – БЛАГОДАРЯ!

„Новото време“ с Аида Марковска: Заради незнанието на езика ни, трябва да се срамуваме 23 05 2024

„Няма как младите хора да станат успешни в професионалното си развитие днес, ако не са грамотни, коментира в предаването „Новото време“ по Дарик Нина Чочева – доктор по съвременен френски език​.

За всички абитуриенти, студенти и млади хора, които искат да се реализират успешно в живота, е въпрос на личен избор какво ниво на грамотност искат да имат. Zdr ko pr? (Здравей! Какво правиш?) и други подобни съобщения, написани на „шльокавица“, са свързани с ежедневната комуникация помежду им днес. Но, според експерта по филология, е добре те да знаят, че когато започнат професионалната си реализация, този изказ е крайно неприемлив. Правилното писане и говорене са част от личния „бранд“* на всеки човек, категорична е Нина Чочева. Младите хора имат все повече трудности да изразят мислите си, а богатството на речника също е от огромно значение и белег за грамотността им.

Нивото на родния ни език все повече пада. Учим чужди езици, но не познаваме правилата на родния си език. Пълният член и затварящата запетая са най-срещаните проблеми …, уточнява още Чочева. Знанието и образованието са били приоритети за старите български родове. Семействата не са могли да образоват всичките си деца, затова избирали едно от тях, което да изпратят на училище, припомня родовият терапевт и водещ на „Новото време“ Аида Марковска.

Днес конфликтът между родителите и учителите става все по-сериозен, което се отразява на грамотността на младото поколение. Грамотното писане и правилното говорене са предизвикателство за всеки един българин, защото потопени в забързаното ежедневието и раздвоени между имейлите на компютъра и съобщенията в телефона, забравяме за изказа и правописа. Неправилно писане в социалните мрежи, определено води и до „черни дупки“ в комуникацията между всички. Грамотността на съвременния човек влияе и на умението му да селектира и анализира информация. Това включва и изборът на книги, които четем – така, както избираме и източниците си на информация, от които се осведомява ежедневно.

Защо на децата днес не им е интересно да ходят на училище?

Защо има български домове, в които няма книги**, но има българи, които възраждат читалищата у нас?

Защо възрожденските българите са били ревностни пазители на езика ни, а в наши дни съществува пълна анархия в употребата му? – слушайте в този епизод на „Новото време“ с родовия терапевт Аида Марковска и със специалното участие на Нина Чочева – доктор по философия и преподавател по съвременен френски език​.

*** *Думата „бранд“ е възприета за употреба в съвременния език на комуникация и може да се преведе на български (в конкретния смисъл) като „личен образ“, „личен имидж“.

Според Нина Чочева, някои от новите думи, които навлизат в българския език, са приемливи. ** Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международното оценяване на учениците – PISA, публикува интересни данни, според които броят на книгите в дома е индикатор, който се използва в много образователни международни изследвания. Те отчитат, че колкото по-голям е броят на книгите в домашната библиотека, толкова по-висок е средният резултат на българските ученици в различни области. От голямо значение е и общият културен климат в семейството.

Автор и водещ: Аида Марковска

Продуцент и редактор: Лалка Златанова

Аудио и видео монтаж: Петър Тодоров

ZDR ko pr? – един разговор за грамотността

„Новото време“ с Аида Марковска: Незнанието за свещения ни език е нещо, което трябва да ни кара да се срамуваме

Аида Марковска
Аида Марковска
„Новото време“ с Аида Марковска: Незнанието за свещения ни език е нещо, което трябва да ни кара да се срамуваме
Loading
/

от сайта на Дарик

Няма как младите хора да станат успешни в професионалното си развитие днес, ако не са грамотни, коментира в предаването „Новото време“ по Дарик Нина Чочева – доктор по философия и преподавател по съвременен френски език​.

За всички абитуриенти, студенти и млади хора, които искат да се реализират успешно в живота, е въпрос на личен избор какво ниво на грамотност искат да имат.

Zdr ko pr?  (Здравей! Какво правиш?) и други подобни съобщения, написани на „шльокавица“, са свързани с ежедневната комуникация помежду им днес. Но, според експерта по филология, е добре те да знаят, че когато започнат професионалната си реализация, този изказ е крайно неприемлив. Правилното писане и говорене са част от личния „бранд“* на всеки човек, категорична е Нина Чочева. Младите хора имат все повече трудности да изразят мислите си, а богатството на речника също е от огромно значение и белег за грамотността им.

Нивото на родния ни език все повече пада. Учим чужди езици, но не познаваме правилата на родния си език. Пълният член и затварящата запетая са най-срещаните проблеми …, уточнява още Чочева.

Знанието и образованието са били приоритети за старите български родове. Семействата не са могли да образоват всичките си деца, затова избирали едно от тях, което да изпратят на училище, припомня родовият терапевт и водещ на „Новото време“ Аида Марковска.

Днес конфликтът между родителите и  учителите става все по-сериозен, което се отразява на грамотността на младото поколение.

Грамотното писане и правилното говорене са предизвикателство за всеки един българин, защото потопени в забързаното ежедневието и раздвоени между имейлите на компютъра и съобщенията в телефона, забравяме за изказа и правописа. Неправилно писане в социалните мрежи, определено води и до „черни дупки“ в комуникацията между всички.

Грамотността на съвременния човек влияе и на умението му да селектира и анализира информация.  Това включва и изборът на книги, които четем – така, както избираме и източниците си на информация, от които се осведомява ежедневно.

 

Защо на децата днес не им е интересно да ходят на училище? 

Защо има български домове, в които няма книги**, но има българи, които 

 

възраждат читалищата  у нас?

Защо възрожденските българите са били ревностни пазители на езика ни, а в наши дни съществува пълна анархия в употребата му? – слушайте в този епизод на „Новото време“ с родовия терапевт Аида Марковска и със специалното участие на Нина Чочева – доктор по философия и преподавател по съвременен френски език​.

***

 

*Думата „бранд“ е възприета за употреба в съвременния език на комуникация и може да се преведе на български (в конкретния смисъл) като „личен образ“, „личен имидж“.  Според Нина Чочева, някои от новите думи, които навлизат в българския език, са приемливи.

А

 

втор и водещ: Аида Марковска 

Продуцент и редактор: Лалка Златанова

Аудио и видео монтаж: Петър Тодоров

Приятно слушане:

Очаквайте „Новото време“ по Дарик  на 23 май 2024 с Аида Марковска и със специалното участие на Нина Чочева – доктор по филология и съвременен френски език, преподавател, сертифициран кариерен консултант, основател и управител на Франколандия, преводач, жури и ментор.

 * Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международното оценяване на учениците – PISA,  публикува интересни данни, според които броят на книгите в дома е индикатор, който се използва в много образователни международни изследвания.  Те отчитат, че колкото по-голям е броят на книгите в домашната библиотека, толкова по-висок е средният резултат на българските ученици в различни области.  От голямо значение е и общият културен климат в семейството.