Ангелските напътствия за м. септември 2021

Време е да предам ангелските напътствия за идващия септември. Знам, че мнозина от вас ги очакват, защото получавам въпросите ви. Този път дългият разговор беше с много сериозни и мъдри представители от ранга на АРХ Разиел и чина на Престолите.

Многопосочен, разнообразен и пъстър, септември ще е по-благ и по-организиран от хаоса, който бяхме нароили последните дни на август. Вероятно уморени сме вече от цялата тази дандания, която представлява животът ни и много, наистина много ни се иска да получим добри новини.

Те този път са свързани с новата енергия на новото време. Върху руините на старата епоха трудно ще бъде съградено изцяло новото, затова първо сега предстои разчистване на стари неща: убеждения, вярвания, мисли, насоки – малко мухлясали и по превтасали вече сред жегата на отиващото си лято. Във времето на урожая, сметката, награждаването за усилията и търпението, мъдростта идва с изречението: „Казах ли ти?“ и намигва, за да ни даде да разберем, че ако не съберем и не решим за себе си, че нищо старо и ненужно няма да запазим, ново няма да получим.

Понякога се случва с мръсната вода да изхвърлим и бебето, но само ако се разсейваме и най-вече ако не се омайваме от парата над детското корито, а внимателно и настойчиво вършим работата, за която сме призвани. Предстои за всеки да получи ясно провиждане за себе си и света. Разбира се, ако не стои в тинята на старото и да не се назландисва да поеме риска да промени себе си и то пред своите си.

Това, което ни дърпаше силно назад с идеята, че „без него не можем и накъде без това“ вече ще се разпадне на парченца и влакънца; ще освободи духът ни за нови разбирания и нови направления. Защото как ще продължим през септември да мислим, усещаме, чувстваме и предаваме това на останалите- това ще е и съдбата ни поне до Новата година, а че вероятно и до пролетта.
До скоро се пазехме, цензурирахме се, премълчавахме и тихичко сумтяхме в яките си, от куртоазия се надявахме да минем между капките. Няма да ни се получи този път – викат ни настойчиво и ще се отзовем – ние сме от тези, които няма да се крият по ъглите и шушукат, треперейки в слабостите си, смело можем и ще отстоим своята истина. Истината, която ни прави истински и неподправени.

Е, да, и този път истините ще са доста повече от една. Но нашата си ни е важна- тази, за която сме сигурни, че ще ни избави от страха и непочтеността.
Избавлението ни запраща право в новото време – времето, в което всяка мисъл ще е изписана на челата ни.
Чисти мисли, чисти дела.

Желая ви прекрасен месец септември! Да излизаме от блатото!