Какво означава истинска почивка? Колко е важна тя за по-добрия ни начин на живот? И достатъчно ли е да отидем за 10 дни на морето, за да релаксираме напълно?
В сезона на отпуските, очаквайте дебата по темата в „Новото време“ на 5 юли с родовия терапевт Аида Марковска. Изданието ще е със специалното участие на психолога Гергана Радович*, създател на система за подобряване на съня и качеството на живот, автор на книгата „Фабрика за сън“.
Излъчваме по Дарик последния за този сезон епизод на „Новото време“ от 11 ч. на 5 юли, на 105.4 FM. Водещ на предаването е Аида Марковска, изследовател на българския род, холистичен терапевт и преподавател.
***
*Гергана Радович е бивш авиационен инструктор. Има 15-годишен опит в управлението на стреса, умората и съня на летателните екипажи и други членове на авиационните екипи. Провежда курсове в областта на човешкия фактор, управлението на стреса и съня, както в авиационната сфера, така и след това. Като холистичен терапевт и специалист по съня тя помага на заетите хора да подобрят фокуса и продуктивността си, като обърнат внимание на качеството на своя сън. Автор е на книгата „Фабрика за сън“, както и на програма за добър сън, придружена от „Дневник на съня“.
Гергана Радович вярва в единството между ум, душа и тяло. Създател е на EnePsy – холистична система за подобряване на съня и качеството на живот, която се опира на три основни стълба: емоционален баланс, пълноценен сън и добър жизнен тонус. Член е на Европейското дружество за изследване и медицина на съня, Европейската асоциация по авиационна психология и Американската асоциация за енергийна психология.
Индиговите деца в „Новото време“: Подкрепяйте ни и не искайте от нас да правим това, което вие очаквате
„Пандемията ни занули и днес все още търсим своя път“, признават децата индиго, родени през 90-те години на XX век. В „Новото време“ по Дарик, заедно с родовия терапевт Аида Марковска, са две (вече пораснали) индигови деца – Юрия и Алекс
Милениумите или т.нар деца индиго са пълна загадка дори за собствените си родители. Те са много духовни, високо морални, но и непокорни. Милеят за земята, природата и планетата.
Чувството за дълбока самота
е феноменът, който за първи път се случва с това поколение. Бягство от тази самота те търсят в пътуванията извън родината, но въпросите им за живота продължават да остават без отговор. Трудно им е да създадат семейство, да се доверят на човек, с когото да продължат живота си, да планират бъдещето.
Милениумите имат абсолютна нетърпимост към лъжата и измамата, изключително чувство за справедливост и духовен устрем. В същото време тези млади хора не издържат дълго на предизвикателствата в материалния свят, уморяват се лесно и не обичат физически труд. Но и за тях е важно да имат пари и добър стандарт на живот.
Информацията, която родовият терапевт и водещ Аида Марковска предава в този епизод на „Новото време“, е не само за децата индиго, но и специално за техните родителите, които все още нямат отговори на много въпроси.
Днес тези млади хора, родени в края на 80-те и през 90-те години на XX век, все още търсят своя път. Те признават, че времето за тях се разделя на живот преди пандемията и живот след пандемията.
Индиговите деца в „Новото време“: Подкрепяйте ни и не искайте от нас да правим това, което вие очаквате
Ние нямаме правилен компас. Не знаем в какво да инвестираме собствените си желания и знания …, нямаме представа какви са плановете ни за бъдещо. Тази „култура на хаоса”, която ни следва от детските ни години, задълбочава чувството ни за самота, което стана още по-дълбоко по време на пандемията. Продължаваме да се сравняваме и да се доказваме непрекъснато, разказа в ефира на Дарик Алекс.
Непрекъснато се сравняваме с останалите връстници и оставаме с усещането, че не се развиваме достатъчно. Чувстваме, че не сме успешни, а реално не е така. Пътят към себе си се оказва много по-дълъг при нас, отколкото при нашите родители, допълва Юрия. Днес младите хора имат приятели от цял свят – това, от една страна несъмнено ги обогатява, но и ги кара да се чувстват по-самотни.
Присъщи на децата индиго са по-високата чувствителност и състрадателност.
Усещаме надеждата на хората и ни боли, защото ни е трудно да се ориентираме в реалността. Живеем в общество, в което ценностната система е променена, но вярвам, че нашето поколение ще преобърне мисленето. Ние сме емпати и имаме силно развито чувството за справедливост.
По думите на Юрия, поколението Z, след тях, е съвсем различно. Децата на XXI век имат много заложби и като че ли знаят всичко, раждат се готови за този високотехнологичен свят. Но животът им е на показ в социалните мрежи и следват един установен модел.
Времето на пандемията ни обърка още повече и ни занули. Не очаквайте от нас това, което вие сте правили като родители – да имаме дом, семейство, деца… – ние сме различни и не трябва да ни сравнявате! – категорична е Юрия.
Как с по-малко труд и пари, може да се поддържа по-висок стандарт на живот? – това е въпросът, който стои пред поколенията Y и Z.
Обречени ли са децата индиго на това да търсят себе си и как техните родители могат да им помогнат? И още за поколенията милениуми и джензи? – слушайте в този епизод на „Новото време“, с родовия терапевт и гост-водещ Аида Марковска.
За всички абитуриенти, студенти и млади хора, които искат да се реализират успешно в живота, е въпрос на личен избор какво ниво на грамотност искат да имат.
Zdr ko pr? (Здравей! Какво правиш?) и други подобни съобщения, написани на „шльокавица“, са свързани с ежедневната комуникация помежду им днес. Но, според експерта по филология, е добре те да знаят, че когато започнат професионалната си реализация, този изказ е крайно неприемлив. Правилното писане и говорене са част от личния „бранд“* на всеки човек, категорична е Нина Чочева. Младите хора имат все повече трудности да изразят мислите си, а богатството на речника също е от огромно значение и белег за грамотността им.
Нивото на родния ни език все повече пада. Учим чужди езици, но не познаваме правилата на родния си език. Пълният член и затварящата запетая са най-срещаните проблеми …, уточнява още Чочева.
Знанието и образованието са били приоритети за старите български родове. Семействата не са могли да образоват всичките си деца, затова избирали едно от тях, което да изпратят на училище, припомня родовият терапевт и водещ на „Новото време“ Аида Марковска.
Днес конфликтът между родителите и учителите става все по-сериозен, което се отразява на грамотността на младото поколение.
Грамотното писане и правилното говорене са предизвикателство за всеки един българин, защото потопени в забързаното ежедневието и раздвоени между имейлите на компютъра и съобщенията в телефона, забравяме за изказа и правописа. Неправилно писане в социалните мрежи, определено води и до „черни дупки“ в комуникацията между всички.
Грамотността на съвременния човек влияе и на умението му да селектира и анализира информация. Това включва и изборът на книги, които четем – така, както избираме и източниците си на информация, от които се осведомява ежедневно.
Защо на децата днес не им е интересно да ходят на училище?
Защо има български домове, в които няма книги**, но има българи, които
възраждат читалищата у нас?
Защо възрожденските българите са били ревностни пазители на езика ни, а в наши дни съществува пълна анархия в употребата му? – слушайте в този епизод на „Новото време“ с родовия терапевт Аида Марковска и със специалното участие на Нина Чочева – доктор по философия и преподавател по съвременен френски език.
***
*Думата „бранд“ е възприета за употреба в съвременния език на комуникация и може да се преведе на български (в конкретния смисъл) като „личен образ“, „личен имидж“. Според Нина Чочева, някои от новите думи, които навлизат в българския език, са приемливи.
А
втор и водещ: Аида Марковска
Продуцент и редактор: Лалка Златанова
Аудио и видео монтаж: Петър Тодоров
Приятно слушане:
Очаквайте „Новото време“ по Дарик на 23 май 2024 с Аида Марковска и със специалното участие на Нина Чочева – доктор по филология и съвременен френски език, преподавател, сертифициран кариерен консултант, основател и управител на Франколандия, преводач, жури и ментор.
* Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международното оценяване на учениците – PISA, публикува интересни данни, според които броят на книгите в дома е индикатор, който се използва в много образователни международни изследвания. Те отчитат, че колкото по-голям е броят на книгите в домашната библиотека, толкова по-висок е средният резултат на българските ученици в различни области. От голямо значение е и общият културен климат в семейството.
За всички абитуриенти, студенти и млади хора, които искат да се реализират успешно в живота, е въпрос на личен избор какво ниво на грамотност искат да имат.
Zdr ko pr? (Здравей! Какво правиш?) и други подобни съобщения, написани на „шльокавица“, са свързани с ежедневната комуникация помежду им днес. Но, според експерта по филология, е добре те да знаят, че когато започнат професионалната си реализация, този изказ е крайно неприемлив. Правилното писане и говорене са част от личния „бранд“* на всеки човек, категорична е Нина Чочева. Младите хора имат все повече трудности да изразят мислите си, а богатството на речника също е от огромно значение и белег за грамотността им.
Нивото на родния ни език все повече пада. Учим чужди езици, но не познаваме правилата на родния си език. Пълният член и затварящата запетая са най-срещаните проблеми …, уточнява още Чочева.
Знанието и образованието са били приоритети за старите български родове. Семействата не са могли да образоват всичките си деца, затова избирали едно от тях, което да изпратят на училище, припомня родовият терапевт и водещ на „Новото време“ Аида Марковска.
Днес конфликтът между родителите и учителите става все по-сериозен, което се отразява на грамотността на младото поколение.
Грамотното писане и правилното говорене са предизвикателство за всеки един българин, защото потопени в забързаното ежедневието и раздвоени между имейлите на компютъра и съобщенията в телефона, забравяме за изказа и правописа. Неправилно писане в социалните мрежи, определено води и до „черни дупки“ в комуникацията между всички.
Грамотността на съвременния човек влияе и на умението му да селектира и анализира информация. Това включва и изборът на книги, които четем – така, както избираме и източниците си на информация, от които се осведомява ежедневно.
Защо на децата днес не им е интересно да ходят на училище?
Защо има български домове, в които няма книги**, но има българи, които възраждат читалищата у нас?
Защо възрожденските българите са били ревностни пазители на езика ни, а в наши дни съществува пълна анархия в употребата му? – слушайте в този епизод на „Новото време“ с родовия терапевт Аида Марковска и със специалното участие на Нина Чочева – доктор по философия и преподавател по съвременен френски език.
***
*Думата „бранд“ е възприета за употреба в съвременния език на комуникация и може да се преведе на български (в конкретния смисъл) като „личен образ“, „личен имидж“. Според Нина Чочева, някои от новите думи, които навлизат в българския език, са приемливи.
Автор и водещ: Аида Марковска
Продуцент и редактор: Лалка Златанова
Аудио и видео монтаж: Петър Тодоров
Приятно слушане:
Очаквайте „Новото време“ по Дарик на 23 май 2024 с Аида Марковска и със специалното участие на Нина Чочева – доктор по филология и съвременен френски език, преподавател, сертифициран кариерен консултант, основател и управител на Франколандия, преводач, жури и ментор.
* Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международното оценяване на учениците – PISA, публикува интересни данни, според които броят на книгите в дома е индикатор, който се използва в много образователни международни изследвания. Те отчитат, че колкото по-голям е броят на книгите в домашната библиотека, толкова по-висок е средният резултат на българските ученици в различни области. От голямо значение е и общият културен климат в семейството.
В „Новото време“ на 10 май от 11 ч в ефира на Дарик радио Пловдив /105,4 Мхц/ очаквайте един разговор за грамотността. Гост в предаването ще е Нина Чочева – доктор по филология и съвременен френски език.
Поговорката „По дрехите посрещат, по ума изпращат“ в днешното дигитално време звучи така: „По грамотността посрещат и без нея те изпращат“.
Вярвам, че когато учителят е готов да предава опита си, се появява правилният ученик, казва д-р Нина Чочева.
Според нея грамотността на първо място е себеуважение. Каквато и професия да работи човек, трябва да бъде грамотен.
Но грамотността* днес не се измерва само с умението да пишем на родния си език!
Очаквайте „Новото време“ по Дарик на 10 май с Аида Марковска и със специалното участие на Нина Чочева – доктор по филология и съвременен френски език, преподавател, сертифициран кариерен консултант, основател и управител на Франколандия, преводач, жури и ментор.
* Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международното оценяване на учениците – PISA, публикува интересни данни, според които броят на книгите в дома е индикатор, който се използва в много образователни международни изследвания. Те отчитат, че колкото по-голям е броят на книгите в домашната библиотека, толкова по-висок е средният резултат на българските ученици в различни области. От голямо значение е и общият културен климат в семейството.
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. These cookies ensure basic functionalities and security features of the website, anonymously.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
Functional cookies help to perform certain functionalities like sharing the content of the website on social media platforms, collect feedbacks, and other third-party features.
Performance cookies are used to understand and analyze the key performance indexes of the website which helps in delivering a better user experience for the visitors.
Analytical cookies are used to understand how visitors interact with the website. These cookies help provide information on metrics the number of visitors, bounce rate, traffic source, etc.
Advertisement cookies are used to provide visitors with relevant ads and marketing campaigns. These cookies track visitors across websites and collect information to provide customized ads.