За семейството – това, за което не се говори

Следя отблизо постовете на Оксана Ципина и наистина искам да ви преведа няколко нейни разумни и точни съвета. Все пак е лято и сме със семействата си, а други копнеят за създадат такива. Не всеки е роден за семейство, приятели, и не на всяка цена е нужно да го имаме.

Но всеки, който има здраво и любящо смейство знае, че притежава несметно и велико богатство. Разбира се, не всеки може и е редно да е богат. Пазете любовта в семействата си, привързаността, споделеността, разбирането, подкрепата и вярата в доброто. И сега давам думата на

Оксана Ципина, психолог:

Искам да пиша за нещо, което дори най-близките ви хора никога няма да ви кажат за семейството.

И така:

1. Никога няма да ви кажат, че бракът не ви спасява от проблеми, празнота или самота. Другият човек няма да прекрати или компенсира вашия недостатък, а напротив – ще го засили или разкрие и само вие ще трябва да се справяте с него.
2. Няма да ви кажат честно, че е по-честно и правилно да сте сам (сама), отколкото да се хванете за вариант, който е единствен, от страх, че няма да има друг.
3. Децата не са постоянно щастие. Отглеждането и възпитанието им са също почти непрекъснати проблеми, липса на сън, често и липса на лично време, а понякога и на личен живот. Ако сте наясно с това – прекрасно, но ако си правите илюзии, че раждането на дете ще направи живота „цветя и рози“, помислете добре дали изобщо трябва да имате деца.
4. Взаимоотношенията са взаимна отговорност и ако всеки е отговорен за себе си, а не за партньора си, всички ще са по-добре и ще се чувстват по-удобно.
5. Семействата, които смятате за съвършени, имат своите проблеми и тъмни дни. Няма идеални семейства. нека щастливите семейни снимки от Фейсбук да не ви заблуждават.
6. Всяко „обичам те“ приключва относително бързо. Ако не сте се научили да разговаряте, да се уважавате и да се грижите един за друг, не бива да влизате във връзка. Не сте израснали за това.
7. Повечето двойки се лъжат един друг за секса. Жената симулира оргазъм, а мъжът смята, че спазмите на пениса му са интимност. И двамата се разхождат неудовлетворени и ядосани. Научете се да бъдете честни по отношение на сексуалните си желания – научете се да говорите за всичко, свързано със секса и нуждата ви от него.
8. Ако с партньора ви нямате нищо общо от самото начало, едва ли ще се появи. Ето защо след известно време не бива да се оплаквате, че сте различни и не се разбирате, защото още от самото начало сте разбрали кого избирате.
9. Научете се да признавате откровено и честно грешките си. Ако разберете, че сте направили грешен избор и не сте с правилния човек, напуснете връзката веднага. Не заблуждавайте себе си или другите.
10. Хората не могат да бъдат променени. Те просто се разкриват повече и свалят маските си. Вие, с вашата любов, никога няма да промените никого. Ако човекът сам реши, че вие сте ценност, заради която да промени живота си, това е негов избор. Но ако решите да поемете функцията на добрия магьосник – ще е напразно.
11. Никоя духовна практика няма да ви спаси от реалните проблеми. Това, че сте спрели да ги виждате, не означава, че са изчезнали. Затова решавайте проблемите на обективния реален свят с конкретни действия в тази реалност.
12. Не се ръководете от чужди съвети и не допускайте непрофесионалисти до вътрешния си свят и този на семейството си. „Кухненската психология“ е добра като начин за облекчаване на напрежението, но много лоша като система за ефективни съвети. Обикновено се стига до размяна на мнения чрез промиване на мозъци.
13. С мъжете е просто: те трябва да бъдат подкрепяни, изслушвани, хранени, да получават признание и да не им се отнема мястото в дома. С жените е просто: трябва да говорите с тях и да им дадете сигурност и усещане за любов. Всичко е просто, ако сте искрени и не искате да сломите или унижите партньора си по никакъв начин.
14. Създаваш семейство и имаш деца, когато знаеш точно защо ги искаш. Мненията на другите хора и нагласите на обществото не работят тук.
15. Ако допуснете грешка, простете си и продължете. Животът е твърде интересен и красив, за да го превърнем в ад.

Оксана Ципина, психолог
#оксанацыпина_психотерапия #оксанацыпина_работапсихолога #оксанацыпина_психологияреальности

Отговорностите на родителите към порасналите им /възрастни/ деца

Какви са отговорностите на родителите към порасналите им деца?

Ако децата ви са пораснали, нямате много задължения към тях. Те са само две:
1. да се уверите, че могат да дойдат при вас в мъка или с радост,
2. да се грижите за своето здраве и благоденствие.

Първо, трябва да можете да издържате техните преживявания. Бъдете налични, така че при всяка скръб или неприятност порасналите ви деца да има къде да отидат. Така няма да им се наложи да се обърнат към алкохола или наркотиците, към други зависимости. Пътят им към вас винаги е нужно да бъде открит.

Не бива да омаловажавате преживяванията на вашето пораснало дете. По-добре е да го прегърнете, ако все още той или тя ви позволят да го сторите. Можете да добавите и реакция на техните вълнения: „Да, знам, не е лесно“. Но най-важното е да ги попитате ги как се чувстват и какво възнамеряват да направят, за да се почувстват по-добре. Не се паникьосвайте – това би било крайно трудно за децата ви- да понесат и вашата паника и страх. Предложете им, ако ви позволят, заедно да оцените рисковете и вариантите, възможните изходи от ситуацията. Ако те просто искат само да споделят чувствата си, седете и ги слушайте тихо и внимателно. По-добре е да замълчите и да кимнете, отколкото да кажете нещо погрешно.

Съвети трябва да се дават само при поискване. Формата на съвета е: „Аз бих направил това“ или „Имах подобен опит, направих това и съжалявам или не съжалявам за него“.

Ако все пак емоциите ви надделеят, не можете да се спрете да ги бомбардирате със съвети или те ви молят да правите за тях невъзможни неща?

Най-напред осъзнайте, че това се случва, вижте го и го оценете. След това им кажете, че сте се развълнували напразно. Синът или дъщеря ви трябва да знаят и да виждат ясно, че можете да се справите, че неговите или нейните постъпки няма да ви съсипят. Тогава те ще имат устойчивост, опора във вас и има вероятност контактът с родителя да не бъде прекъснат.

Грижата за собствената ви сила на духа също е много важна, само за да може детето ви да е уверено във вас и да не крие своите истински трудни преживявания, желаейки да ви предпази. Ако се стряскате и се пиете Валидол при всяка новина или най-малката промяна, няма да знаете нищо за автентичния живот на децата си.

Ако вашите пораснали деца ви разказват за проблемите си, зарадвайте се. Щом един възрастен може да сподели нещо важно за него, тогава имате интимност и разбирателство, няма да има нужда да запълвате празнотата между вас, като питате за маловажни неща. Всички зрели хора знаят, че проблемите са неизбежна част от живота и не могат да бъдат избегнати.

Втората важна отговорност на възрастните родители е да се грижат за здравето си.
Разбираемо е, че животът е непредсказуем, но е важно да направите всичко което можете по този въпрос. Вашето здраве е първи ваш приоритет заради децата ви- в противен случай, при болни и ментално зависими родители вашите потомци няма да могат да живеят собствения си живот, тичайки в грижи по вас и по вашите болежки и пропадания. Това не е грижа на нито едно дете на света- родителят е мъдро да остане здрав, силен и в кондиция през целия си живот.

Изключително е важно да не останете на ръцете на децата си заради вашата небрежност, а да сте достатъчно здрави за възможно най-дълго време.

Докато сме живи, ние стоим между децата си и небитието и следователно ги защитаваме. Това е нашето задължение към порасналите ни деца.

Само тези две неща: отворени за споделяне и съвети и пълна отговорност за собственото ни здраве ни прави истински пълноценни родители на пораснали деца. Всичко повече е … в повече!