7 ситуации, в които жените губим енергията си

Здравейте, момичета,

Ние, жените сме истински водопад от енергия, ние можем и да я съхраним и да я предадем и да я използваме по удивителни начини. Но днес ще ви разкажа за седем от най-честите ситуации, в които губим енергия, без да я влагаме в съзидание и напразно очаквайки признание и възвръщането ѝ от вън.

Да започнем с най-популярното:

1. Прекомерен контакт с „токсични“ източници на информация.

Това може да варира от хора, които изсмукват енергията ви като енергийни вампири, до медиите, където 90% от новинарския поток се състои от негативни и плашещи новини.

В днешния ритъм на живот е почти невъзможно да се избягва напълно контакта с токсични източници. Все пак се опитайте да общувате повече с тези, които ви обичат, ценят, уважават и ви се възхищават. Това ще запази и подхрани биоенергията на вашата аура.

2. Когато жената навлезе твърде далеч в територията на мъжката енергия в своите дела.

Бог е създал жената за красота и съзидание. Жената разцъфтява и краси света със себе си. Ако жената започне да забива пирони, да носи тежки торби и да се занимава основно не с подобряването на света, а с печелене на пари, цялата ѝ енергия на привлекателност ще се разтвори в тези мъжки задачи.

Творчеството, красотата, семейството, децата съхраняват и укрепват енергията на жената. Правенето на нещата по мъжки начини отнема енергията на жената, превръщайки я в безчувствена пустиня.

3. Липса на професия или занимание, което да доставя истинско удоволствие на жената.

Хобито, хобито, хобито е това, което зарежда жената, прави я щастлива и радостна. И може да бъде всичко. Няма значение дали става дума за плетене, катерене на скали, икебана, фотография или за маратонско бягане. Важното е да ѝ харесва. И когато в живота на една жена има само работа, семейство и никакви хобита и любими занимания, когато е лишена от професията, която харесва, рано или късно настъпва момент на прегаряне. Тогава броят на проблемите в живота на жената може да се увеличи драстично.

4. Когато жената престане да се грижи за себе си.

Красотата, както външна, така и вътрешна, трябва да бъде поддържана по всяко време. Тя е много важна част от живота. Когато жената не се грижи за себе си и се изгубва в семейството, децата, съпруга или работата си, тя постепенно губи себе си.

Жената усеща енергията на своята привлекателност, когато има нова прическа, красива рокля или пола. Всичко това подхранва нейната аура. Ето защо е толкова важно да отделяте време за себе си. Ходете на СПА, правете си хубав маникюр и други приятни женски процедури.

5. Когато жената сдържа дълго своите емоции, по каквато и да е причина.

И това не се отнася само за положителните емоции. Добре е понякога жената да плаче и да вика. Важното е тези емоции да не се превръщат в ежедневни гневни изблици.

Но всяко сдържане води до възможност за неконтролируем емоционален изблик. Това е като да надуваш балон, без да спираш. Ще дойде момент, в който балонът ще се пръсне. А последиците могат да бъдат много непредсказуеми. Затова дайте на емоциите си разумен отдушник.

6. Когато жената няма лично време.

За да възстанови и съхрани енергията си, жената има нужда да остане насаме със себе си. По този начин тя възстановява енергийния си баланс. Но когато жената е заета 100% с работа, домакинство,, със семейството си, със съпруга си, балансът се нарушава. И тя изразходва повече енергия, отколкото получава в замяна.

Ето защо от време на време е много полезно да прекарате един час насаме с любимата си книга. Или се разходете сред природата без диалог. Дори само лежането в тишина е полезно за енергията на жената.

7. Когато една жена няма приятелки.

Жените имат специални теми за общуване, от които мъжете са безкрайно далеч. И това е нормално. В една лека, приятна женска беседа всяка от участничките се захранва с правилната енергия. А когато жената няма такава комуникация, вътрешните ѝ батерии са на минимум. Затова всяка жена има нужда от време на време от чисто женска компания – разговори, пътувания, пазаруване, безобидно споделяне на клюки и смешни истории. Естествено, излишъкът от женски разговори е също толкова вреден, колкото и липсата им.

ЗЛАТНОТО ПРАВИЛО В ЖИВОТА важи и тук с пълна сила: Всичко трябва да е в умерени количества.

Хубав ден, момичета!

Ян и Ин и нейното влияние във връзката мъж-жена

Енергията Ян, присъща на мъжа, е като слънцето. Тя съживява, събужда. Тя е зашеметяваща до толкова, че й се доверявате напълно. Такава сила е Ян, проявена като енергия в мъжа! Тя е завладяваща, искате да я следвате безусловно, отново и отново откривате потвърждения, че това е начинът, по който трябва да се случват нещата. С тази енергия Ин енергията, присъща на жената се превръща в Ин на място, жената изгрява, сияе, развива се. Енергията Ян зависи от състоянието на хормоналната система на мъжа, но също и от болките, травмите и насърченията, с които е израснал и е живял от преди раждането си до своята зрялост.

Във мъжа освен ярка Ян, може да има и преобладаваща Ин енергия. Преобладаващата енергия Ин в мъжа също е притегателно явление. В него се проявяват травми, сенчести страни на личността, болести, несъвършенства, страдания. Това силно насърчава жените-спасителки, за тях това е като силен магнит. В опит да го спасят, те търпят, лекуват, утешават, насърчават и по този начин израстват в тази болка с единствена цел да останат във взаимодействието на връзката с преобладаващата Ин в мъжа. Такива жени обикновено нямат оптимално количество собствена Ин енергия, имат някакъв дефицит, сянка, травма или заболяване. Тяхното отношение към мъжа е деструктивно по своята същност. И двамата  се измъчват по най-причудливи начини и намират в това мъчение мазохистично-садистично освобождаване, като все повече изпадат в собствената си сянка и се чувстват все по-привлечени един към друг. Това може и е един доста здрав съюз, който може да продължи десетилетия.

Такива съюзи обаче изчерпват огромно количество енергия от участниците и не ги развиват по никакъв начин. Цялото взаимодействие е изградено върху преминаването през травмата и излизането от нея, зоната на действие е изключително ограничена, контрастите на страданието и преодоляването му са сенчесто дъно, после следва оргазмено възвисяване и така непрекъснато се преживява на тази цикличност.

Мъдро е преди да започне връзката, всеки от нас да изгради хармонична система в и със себе си, да види и преодолее травмите и блокажите, с които се „обзавеждаме“ още от пренаталния си период.  Това е нужно, за да не се пропилее живота в „естествена“ работа с хора, които са „случайни“ симулатори на собствените ни травми, за да открием истинската любов и тя да се разкрие в хармонична връзка.

В противен случай се сблъскваме с факта, че на жената ѝ се налага да е напълно  пасивна или дори мъртва, безчувствена, студена, така че да влезе в силен дефицит на енергия, за да накара мъжа до нея, който носи в себе си полярността Ин, да почувства своя Ян, да утвърди своята мъжественост. Често в такива двойки жените се разболяват тежко, за да запазят равновесието. Или стават жертва на избухващия, неконтролируем, инцидентен Ян, който убива.

Абортът – да или не?

Темата за забраната на абортите е тема, по която имам ясна позиция и мнение. Тези дни се повдигна отново в онлайн изданието на „24 часа“. Споделям с моите читатели моята позиция и твърдо вярвам в нея.

Защо си позволявам да говоря за това? По следните причини, не по реда на важността им:

• аз съм жена;
• аз съм майка -износила съм и съм родила дете;
• аз съм съпруга и имам съпруг, когото обичам и уважавам;
• аз съм правила аборт;
• аз имам дъщеря, на която предстои, ако е решила, да бъде майка, т.е. аз вероятно ще бъда и баба;
• аз съм родов терапевт и познавам законите на рода, изучавам начините, по които абортът се отразява в рода и семейството;
• работя с много жени, които са взели решение за аборт и знам техните основания, мъка, тъга и причините да вземат това решение.

Забраната на каквото и да е не е решавала нищо. Но има начини да се мотивират младите семейства да задържат децата си и да имат добри знания относно предпазванията от забременяване. Тогава абортите ще се сведат до минимум, защото истина е, че няма жена, която да тръгне към тази стъпка с леко сърце и с песен на уста. За да премахнеш плода на утробата си, не се иска да си лекомислен или греховен, но се иска да си изоставен, неразбран и самотен, обвиняван, сочен с пръст. Правенето на деца по старомодния (!) начин и до сега е дело на мъж и на жена – и никога само на жена или само на мъж, пази Боже. Така че, когато има зачеване е въпрос и на двамата дали ще посветят следващите 25 години на детето си и дали искат това дете да пребивава в настоящия свят. Абортите остават като тъга в душата на жената, отработваме тези травми с много търпение и внимание. Предполагам, че има и мъже, които страдат за абортираните си деца, но нито един не е казал това, за да бъде обърнато внимание -поне на мен. Защо е така? Дали мъжете нямат отношение към аборта, към мъката на тази, която го извършва или просто без телесни усещания няма и емоционални такива? Не, не мисля че мъжете са толкова нечувствителни. Те имат думата от самото начало и само до там- докато ЗАЕДНО правят детето – тук е мъжествеността, за да бъде предотвратено нежелано забременяване. Уви, винаги тази задача е давана на жените – и до сега те са отговорни за тази процедура, сякаш мъжете са тотално извън контекста. Затова абортът е право на жената, право и на обществото като цяло. Право – от което произтичат много последствия. А задължението на всички ни е да отгледаме желани, здрави и пълноценни поколения, не да ги родим и подхвърлим на съдбата им. ЖЕЛАНО от двамата си родители дете – това носи пълноценност, щастие, радост, сила; това е поколението, на което разчитаме да бъде наследник на човечеството.

Затова смятам, че
Абортите трябва да бъдат разрешени с лесна и медицински сигурна процедура, но преди да бъдат извършени, на жените и на партньорите им ТРЯБВА да бъде предлагано и оказвано ефективно психологическо и емоционално съдействие, за да бъде решението за аборт добре обмислено и предприето като единствена алтернатива. От кого? От рода, семейството – на първо място; от терапевти и квалифицирани психолози; от групи по взаимопомощ, от лекари и акушери; от педагози и детски възпитатели, от приятелите!
След това съдействие, нуждата от аборт ще бъде сведена до минимум.