Майчината любов – като задушаващият фактор в живота

„Трябва да разберем, че на детето му е необходима не толкова пряко насочена към него любов, колкото любовта на родителите (помежду им)- б. Аида, присъствието на пространство от любов в семейството. Колкото това пространство е по-голямо, толкова по-естествено се развива детето: то расте като дърво, на което са необходими само слънце и вода.

Майчината любов е енергийно много силна, тъй като е породена от кръвната и многогодишна връзка между майката и детето в резултат на пренаталното съществуване и техният съвместен живот.

За да даде пространство на детето майката трябва да обърне внимание на своята женственост, да стане ярък пример и да покаже на децата си истинския път на развитие на отношенията в семейството – да обърне внимание на себе си,, на укрепването на своя брак, на развитието на собственото си щастие и тогава децата ѝ постепенно ще започнат да се променят.

Когато това не се случва, задушаващата майчина любов става собственическа, тя самата става по-агресивна, а децата усещайки това, гледат да стоят колкото може по-далече от родителите си. Нараства конфликт. За да не наруши привързаността на децата към себе си, майката започва да боледува, предизвиквайки съжалението им. „

Анатолий Некрасов, „Живите мисли“

Майка ни и връзката ни с нея – 2

Това е продължение, виж предходната част.

Следват 7-9 месеца, в които двамата с нея сме свързани така буквално, че нашият живот напълно зависи от нейния живот- във всяко едно отношение. Помислете си, от една клетка, след оплождането, 280 дни след това всяка нова клетка, която се формира в зародиша е създадена чрез и от тази идея: „Мамо, за да съм жив, живей и ти!“ Живей и то не как да е, а щастливо, охолно и в обич!

Скъпи приятели,

този порив, тази програма остава в нас и с нас завинаги- до последния ни ден. Най-страшния ден за всеки от нас, независимо от годините, зрелостта и възрастта е денят, в който нея няма да я има, денят, в който тя угасва. В този миг всяка наша клетка знае кода: осиротяване. Това е бичът и мечът над всички и част от живота на почти всеки човек минава в сирачество. Жизнената нишка, която ни е свързвала с майка ни обаче се трансформира в жизнената нишка, която ни свързва и с децата ни. Тези нишки в родово отношение са изградени от същата плетка- родова тъкан, енергия, сила, и те взаимно си влияят и преплитат. Сирачеството, когато и да настъпи, дори на най-късни наши години, е тежко и много трудно преодолимо състояние. Спомням си деня, в който баба ми почина- татко се смали и спаружи като стафида, посивя и дълго остана така- с месеци и години. А беше на 50 години. Когато някой се опитваше да му даде сили и радост, той само казваше: „Мама си отиде“ и всички оставаха безмълвни. В тези дни това, за което той мислеше бяхме ние- децата му – и именно това го и върна в живота, това му даде всички сили, за да продължи. Чудно, че моята беседа с вас започва от оплождането и продължи със загубата на мама, но разказът се води от интуицията ми и от моите родови знания. Може би ако познаваме началото и края ще имаме повече разбиране и за същественото във връзката ни с мама.

„Смъртта на мама“ е съобщение, което цялото ни същество, на всички нива чува ясно. С това съобщение е свързан поривът ни да сме живи, силата ни да бъдем, да се осъществим, да постигнем. Този порив е нужно да бъде подкрепен и осъзнат и това най- често и най- съществено се случва чрез децата ни. В родовата ни система има ред, който се определя от момента във времето, когато настъпва едно събитие. Според този ред роденият по-рано е правилно да си тръгне от живота по-рано. Ние всички се подчиняваме на този ред, като се равняваме с родителите си, родени преди нас и с децата си, родени след нас. Най-доброто за всеки род е човек да погребе родителите си на преклонна възраст, да отгледа децата си, да се порадва на внуци и правнуци, които да го погребат с почест и уважение. Тези родове се считат за силни, успешни, благословени. Затова нишката, която ни свързва с тези преди нас и особено с майка ни е ясно преплетена с тази, която ни свърза с децата ни. В съобщението „Мама почина“, има много тъга и безпомощност, но и много сила в продължаването на рода в нейна памет, в памет на нейните дела, думи, мечти и радости. Затова и в нашата родова система беше прието до скоро (уви, вече напълно отмира) да кръщаваме децата си на родителите си – огромна почит, уважение, признание и осъществяване на тази родова връзка има в тази стара традиция и подсилване на нишката, която ни свързва с живота.

След осиротяването поривът ни за живота се подклажда само от тази връзка, която имаме с децата и потомците си- внучета, правнучета. Затова хората, които имат внуци, живеят и по-дълго- това е статистически доказано.

Да се върнем към пренаталното ни съществуване- онова, в което животът на мама и нашият са едно цяло. Храната и водата й, усмивките и сълзите ѝ, страховете и надеждите ѝ, любовта ѝ, всичко това е за нас в онзи момент. Всяка дума, движение, поглед, картина, усещане и звук, възприети от мама са и наши. И ако тя се намира в любяща и закриляща среда, ако е пълна с добри очаквания и вяра, ако и силна и смела, ако всички, с които общува ѝ дават внимание и уважение- то ние се раждаме и живеем с усещането, че това е тъканта на живота и е нужно да бъде така винаги спрямо нас.

Понякога се случва и то не рядко, тези условия да са на лице, бременната жена да бъде в отлична среда и да получава само най-доброто, но след това, в годините, когато човечето расте, тази среда да се промени. Тогава в този човек се заражда огромен бунт, гняв и неразбиране за живота. Той е роден и в него е записано: любов, внимание, важност, сила – но средата, в която попада е крайно неотзивчива! Това може да се случи в детската градина, в училище, в работата или дори в същото семейство, когато отношенията не продължат в добрия тон. Тези хора стават т.нар. борци за своето! Те настояват, търсят и неотклонно се стремят, не винаги успешно обаче, към безусловна любов, разбиране, внимание, съпричастност. Тези хора обикновено са успешни в живота си, получават от него много, но винаги им се струва, че може и повече. Не може да се оцени това като добро или лошо- просто в живота те се „борят“ за това, което е записано в пренаталното им съществуване. Затова е  особено важно освен бременната майка да бъде напълно спокойна и обичана и да се усеща така, след това същото отношение да продължи и занапред.

А ако любящата обстановка се задържи до юношеството и, дай Боже, и след това?

Ето това е идеалният вариант! Тези хора успяват да различат добро от лошо, да намерят правилния път в осъществяванията си, да открият личното щастие, те са отдадени и добри. Едно от най-важните неща в живота ни е да задържим добрата среда около себе си колкото може по-дълго и всякак да прекъсваме и напускаме среда, която е чужда, студена, зла или фалшива. Ето защо е нужно, ако в семейството, в училището, в работата ни няма добра среда – това да не се толерира дълго. То ще рефлектира върху нашата нишка, която ни свързва с живота. При това не върши работа да се преструваш, да си траеш, да лъжеш или да се правиш, че не е така. Тези знания не са обективно ментални или интелектуални. Енергийно и интуитивно тези знания носи всеки един от нас.

А тези, чиито майки не са получили най-доброто? Те не са малцина, уви!

Те живеят с програмата, наречена „не заслужавам, лош съм, преча, в повече съм в този живот“.  Особено ако бременната майка е била обиждана, нараняване физически, сексуално, емоционално по какъвто и да е начин. Горчилката в душата на мама е горчилката в нашата душа, болката ѝ носим ние. Тук вариантите, в които се развиват нещата са повече.

За тях ще ви разкажа в следващата част.

Майка ни и връзката ни с нея

Здравейте, приятели!

Нали знаете, че често се случва една и съща тема да бъде актуална при множество хора, които сякаш са се наговорили да говорят и работят по нея? Това е чуден феномен, аз обичам да го следя отблизо и да предусещам „накъде духа вятъра“.

Последните седмици най-активна е темата за майката и вярата ни в нея, идеята за това какво обуславя връзката ни с тази, която ни е родила и/или отгледала. Наскоро ме поканиха да бъда лектор на един приятен форум и аз обичайно попитах по коя тема биха желали да разкажа от своята работа. Отговорът беше: „За връзката ни с мама“. Няколко семинара и практики, насочени към разбирането на тази връзка, затвърдиха в мен усещането, че това е темата за тези августовски дни.

Знаете ли кога една жена става майка?

На първо място майката е енергия. Тя е вълшебната невидима нишка, която ни свързва с живота.

Идеята, че яйцеклетките избират спермата, е наистина нова за човешката плодовитост
Професор Даниел Брайсън

Нека ви разкажа- наскоро учените биолози и генетици отхвърлиха тезата за „най-бързия сперматозоид“, който печелейки състезание по надбягване (или надплуване!?), стига пръв и минава през клетъчната мембрана на очакващата го в тъмната яйчникова тръба яйцелетка.

Ако и вие сте били на това мнение, време да чуете как всъщност учените обясняват сега нещата. До повърхността на яйцеклетката достигат голямо множество- около няколко стотин хиляди сперматозоиди-и се прилепват към нея. Но тя, яйцеклетката допуска само един да премине през стената и да я оплоди. На какъв принцип тя избира? За учените това все още е загадка. Яйцеклетката подава своите химически сигнали, но методът е чисто енергиен, а принципът, според който тя го прави, учените ще търсят тепърва. Детето, което се зачева е необходимо да има енергиен отпечатък в своето семейство, род, народ, в този си земен живот; казано с други думи да има възможността да се включи в съответния кармичен кръг и да направи нужното, за да го продължи. Дали да не допуснем, че именно това е принципът, чрез който яйцеклетката избира своя оплодител? Учените твърдят, че неясно защо яйцеклетките имат „предпочитания“ към материала от определен мъж, а към друг остават напълно неотзивчиви и този определн мъж често не е избрания съпруг и баща на детето.

_{Като малка бележка ще оставя тук само това именно това откритие дава и по-ясен отговор на предимството във времето при зачеване, на трите родови линии… и на още много въпроси. Също и е доказателство за действието на закона на огледалността.. – за тези от вас, които знаят малко повече и са чували моите лекции.}

Една жена става майка, когато нейната узряла яйцекетка ПОСОЧИ и допусне оплождането от точно определен сперматозоид. В този миг енергията на жената е тази, която води, избира, насочва. Тук, разбира се, веднага ще дойде и темата за зачеването извън жената, но нека и тази тема оставим за следващ път.

В този миг започва майчинството в биологично и енергийно отношение. За това майката е известена още в момента и само поради това, че напълно скъсахме с природните си инстикти и интуиция, съвременната жена не усеща категорично този миг.

Това ли те прави майка? Да, и това. Тук процесът е свързан с предоставянето на физическо поле за въплъщаване, но и защото самия род и семейство имат нужда от това зачеване. Енергията на майката, приема в себе си енергията на бащата, за да създадат уникално същество, със своя собствена енергия и сила.

На този процес влияят майчините мечти (аз мечтаех за дете с очите на баща си и познайте- точно с тези очи ме гледа дъщеря ми), желания и опасенията ни, като например, че ще прилича на някого, когото не харесваме, че няма да е здраво или умно дете и т.н. Жената е тази, която създава желания хмичен призив и извиква необходимия сперматозоид. Всичко от обкръжението ѝ може да повлияе на тази жена: нейното детство, произход, възпитание, отношенията с хората и бащата, с неговото семейство и род, професията, … няма смисъл да изброявам, влиянията са силни и многопосочни.

Точно този миг и ни свързва завинаги с тези, които наричаме родители. Този миг не може да бъде пренебрегнат при никакви обстоятелства. Това е заплитането на нишката на нашия живот, започващ с избора на мама какви и кои да бъдем. Това в родовата работа ние наричаме благословия от рода, майчина благословия и тя е един от най-важните фактори за щастието в нашия живот. Осъзнаването на жената за този момент и подготовката за него е особено важна – за отделния човек, който се ражда, но и за цялото ни общество.

Второто важно нещо, което произтича от първото е, че майка ни е проводник на енергията на рода, заедно с баща ни. Чрез нея и напълно директно в пренаталното ни съществуване човекът се оформя като такъв: физически, енергийно, интелектуално… от силата, устойчивостта на майката и от ресурсите, които осигурява бащата. Когато ще ставаме родители е особено важно да познаваме и този механизъм, поне до колкото ни е възможно. Чрез връзката на бащата и майката на всички нива се формира здрав и силен канал на родова енергия или обратно- слаб, тих, не много добър. Силата му може да бъде увеличена, ако познаваме своите родители, тяхната съдба, ако се свържем с тях на духовно ниво, отвъд думите, претенциите, обвиненията. В тази посока ние ползваме родовата терапия. Търсим и начини не само да усилим този поток, но и енергията от него да бъде стимулираща, позитивна, добра не само за нас, но и за всички след нас- нашите потомци.

За потоците на рода скоро ще проведа родова беседа - 12 септември, 18:30 ч на ZOOM

Това е само началото на връзката ни с мама….

Тази тема ще продължа с още статии, но нека сега осмислим казаното до тук.

Следва продължение!

Млада майка или баба

След раждането на първото дете славяните наричали омъжената жена или „млада майка “, или „баба“– в зависимост от пола на бебето. Ако се роди момче, майка му автоматично става „млада майка“.

Жената, която родила момиче, се наричала „баба“. Тази дума имала съвсем различно значение сред славяните, отколкото сега. Частицата „ба“ означава „да бъдеш“, „да съществуваш“, „да бъда тук и сега“, буквално „да живея“. Друго значение на думата „ба“ е по-древно – „портата на живота“.

Преди хиляди години божественият град Вавилон се наричаше Бабилон, което означаваше „Портата на Бога“… Ако една жена стане порта за друга порта (момиче, което ще порасне и също ще роди нов живот), тогава тя е два пъти „ба-ба“. Тази дума съдържа определено тайнство.

Баба е жена, която дава живот на друга жена, която в бъдеще също ще даде живот на друг човек. Тази кратка, но толкова съществена дума символизира определен непрекъснат цикъл на раждания.

Баба е уважавана жена, благодарение на която семейството и целият живот на земята не се прекъсва.
Именно поради тази причина възрастните родители се наричат ​​„баби“ – основателите на цяло семейство.

Елена Денисова (С)