След раждането на първото дете славяните наричали омъжената жена или „млада майка “, или „баба“– в зависимост от пола на бебето. Ако се роди момче, майка му автоматично става „млада майка“.
Жената, която родила момиче, се наричала „баба“. Тази дума имала съвсем различно значение сред славяните, отколкото сега. Частицата „ба“ означава „да бъдеш“, „да съществуваш“, „да бъда тук и сега“, буквално „да живея“. Друго значение на думата „ба“ е по-древно – „портата на живота“.
Преди хиляди години божественият град Вавилон се наричаше Бабилон, което означаваше „Портата на Бога“… Ако една жена стане порта за друга порта (момиче, което ще порасне и също ще роди нов живот), тогава тя е два пъти „ба-ба“. Тази дума съдържа определено тайнство.
Баба е жена, която дава живот на друга жена, която в бъдеще също ще даде живот на друг човек. Тази кратка, но толкова съществена дума символизира определен непрекъснат цикъл на раждания.
Баба е уважавана жена, благодарение на която семейството и целият живот на земята не се прекъсва.
Именно поради тази причина възрастните родители се наричат „баби“ – основателите на цяло семейство.
Елена Денисова (С)
