Вредните родови програми
Спасението е в храната!
Има множество вредни родови програми, които изпълняваме много стриктно и напълно безсъзнателно.
В моята работа срещам с множество от тях, затова и ще ви разказвам как те се отразява върху нашия живот и колко е важно да разберем и отработим тези вредни родови програми. Да, имаме и силата и възможността да се отървем от тях, но само, ако сме успели да преодолеем вътрешната съпротива. Което не винаги е лесна задача! 🙂
Родова програма : „Спасението е в храната!“ – много разпространена и значима родова задача. Появява се когато претърпяваме загуба на близки хора. Случва се в семейства, чиито предци са преживявали глад за дълги периоди от време или едва са се изхранвали. Записана е вината на предците, че не могат да изхранят децата си. Задейства се от смъртта на близък човек, особено ако е от дълго и страдалческо заболяване. Наблюдавайки как нашият любим човек гасне и си отива в нас се събужда вечният страх от смъртта. Приближаваме се до нея със смъртта на всеки наш предтеча- баба, дядо, баща, майка, любим… Така между нас и Вечността не остава никой!
Смъртта е тази, която ни очаква при следващата ни среща и започваме да се храним повече, малко повече, понякога и значително повече и то с храни, които ни дават обем и тегло. Но дори и да не го правим ние разширямаве тялото си, един вид- отдалечаваме се от Вечността, спасяваме се от смъртта, особено от гладната смърт, застигала предците ни. В поколенията това вече идва и като хормонално откронение, за да се „гарантира“ невъзможността да отслабнем до толкова, че да попаднем „в лапите на смъртта“.
Силна и трудна за преодоляване родова програма. Тя е от типа защитни програми, към които се привързваме и оставаме в нас за много дълго време и със сигурност предаваме и на наследниците си в същия мащаб и сила.
Спомнете си, че има хора преди вас в рода, че те са живи, че те ви предпазват. Започнете да работите с идеята, че живота и смъртта са едно цяло и отдалечавайки се от смъртта ние се отдалечаваме от живота и обратно – приближаваме смъртта, за да постигнем Живота!
Не е въпрос на една или две сесии, но има начин да постигнем с тялото си мир:
„Аз, без да се отделям от рода си и оставайки свързан с него, в дълбока почит към предците си и техните неволи, като потомък на този род заявавам, че приветствам живота и го обичам, свързан съм с него и оставям глада и смъртта на предците си, които знаят как да се справят с това. Заличавам в себе си негативните вредни програми, записани от глада и вината за глада и позволявам на тялото си да е стройно, силно и гъвкаво, здраво и жизнено, пълно с енергия и виталитет! Мили мои предци, поклон от мен за вашите страдания, аз пазя паметта ви чиста и свята и продължавам по своя път освободен от програмите на страдание, болка и глад, като на тяхно място записвам неотменно и завинаги програми на здраве, изобилие, сила, радост, обич споделена, хармония и жизненост! Така е!“
ТАКА Е!
Може да пишете в коментарите кои родови програми искате да разгледам в следващите статии! Хубав ден!
В последно време работата с предците и преструктурирането на родовите ни задачи стана популярна практика. Тя е от този тип занимания, чиято полза е изключително голяма, преобръща живота ни и го поставя в руслото, което ни води към изпълнението на личната и родова мисия с лекота и в благодат.
Към тази графика се добавят емоционално значимите отношения в нашия живот и в живота на предците ни- неосъществени любови, насилници, осмиватели, хора нарушили нашия емоционален живот с добро или с недобро, но оказали енергийно въздействие както върху нас, така и върху роднините ни. Това се прави за поне 3 поколения преди нас.
С цялата тази информация се изгражда структура, наречена геносоциограма и тя е основен инструмент за откриването и преобразуването на родовите ни програми- тези записи, които емоционално са записани в нас чрез гените и епигенетичните ситуации в живота на рода ни.