МОДЕРЕН РОДОВ СЕМИНАР • 12 декември, Пловдив →

a
Кой не иска да бъде богат? Какво е богатство

Кой не иска да бъде богат? Какво е богатство

Богат или беден си? Кой не би искал да бъде истински богат? Задавам този въпрос-провокация често, за да мога да предизвикам мисли и разкази за тези смущаващи елементи, които са записани като негативни утвърждения във вас от миналото на рода и предците ви.
Много често има отговор: „Аз!“
– Аз, – казват ми хората – Аз не желая да бъда богат, искам да имам само толкова, колкото да съм напълно доволен и щастлив!
– А колко е това? – питам.
– Съвсем не много: просторен, чист, спретнат и защитен дом; обилна и здравословна храна и облекло; верен и любящ спътник в живота; няколко деца, които ми приличат и ме уважават; отлично образование за тях; две-три прилични коли, защото сме доста хора в мечтите ми. А да, и неколцина приятели, с които да споделям ракията и салатката на красивата ми веранда.
– Съвсем не е много. – и аз съм съгласна. Всъщност това е … всичко!

Богатство
Богатството е в свободата

Е, кой не иска да е богат?

Защо тогава се свиват сърцата ни и се пали гняв или завист от милионите пари на неспокойния човек, затворен в стените на високата си къща и зад бронираните стъкла на няколкото си лимузини? Защо скъпият костюм и обувките от 300 паунда предизвикват разтупкването на сърцето ни. Снимки от Малдиви, от Дубай или от първа класа на голям аероплан ни карат да се чувстваме нищожни.

Сватба от миналото
Сватбари

В рода ни често се случва да има предубеждения относно изобилието. Да имаш повече от другите – това е неприлично. Или съвсем обратното – да си беден е неприлично. Поставен си да избираш между чест, морал и родова памет. „Аз съм беден и честен“ – това е много често срещана фраза, като оправдание за невъзможността на предходните поколения да запазят изобилието по добър и справедлив начин. Едва сега се учим да бъдем независими от мненията и осъжданията на околния ни свят. Но точно сега сме и най-изолирани и самотни. В миналото родът ни е живеел в своята среда на традиции, правила и морални устои, които са му давали гаранции за оцеляване и пребъдване във времето. Сега, ние имаме самочувствието на напълно самодостатъчни, черпим силата само от себе си, от своите знания и умения, но това ни прави невероятно самотни.

Светлина
Светлина

Силата и слабостите на общността

Може би точно в това е силата на нашият стремеж, да бъдем отдадени на незначителното, за да имаме възможност да оценим значимото.

Грамотни и интелигентни, всеки от нас няма причина да се поставя на по-ниско стъпало от останалите, а и не бива. Замисляме ли се обаче, че често това означава да отказваме да се учим и да плащаме за знания и сила, защото знанието е достъпно и лесно достижимо, при добро старание може да се усвои и прилага. Но няма истинско богатство без памет за онзи морал, който ни даваше усещането за общност.

Богатството има характеристика на хармония и чистота. Точно те ни носят удоволствие и радост.

Богатството ми приляга

Богатството ми приляга
Богатството ми приляга

В началото на юли ще бъдем в Панагюрище, за да разказваме законите на богатството и смисъла на цялата идея да бъдем хармонични и чисти. Можете да си го позволите, нали?

Важността на процеса и щастието

Важността на процеса и щастието

По пътя към благополучието са ни нужни няколко значими умения. За тях днес ще ви разкажа.
Най-важното ни умение е да различаваме „кога е мъдро да се направи“ и „все е тази дали ще стане“, т.е. кога в една ситуация има жизнена енергия и кога тази ситуация ще издърпа от нас жизнена енергия. Ако нямаме добър усет и баланс – изчерпваме се и нашето подсъзнание включва пограми за нашето спасение. Един от начините, с които разпознаваме двете състояния е да получаваме удоволствие от извършеното дело и то ни доставя радост и удовлетворение.
Когато ние сме в самия процес на създаване, ние сме в най-високата си енергийна точка, която ни прави богати, здрави, силни, млади и силни. При това е изключително важно да НЕ се привързваме към резултата. Ако зависим емоционално от резултата попадаме в силна енергийна зависимост.
Също не бива да се опитваме да насилваме нещата извън подходящото време за събитието, защото за всяко нещо идва най-доброто време и там, в това време, е мъдро да влезем в процеса. Да чакаш това време и да усетиш неговото идване е второто по важност умение.
Но най-важното нещо да усещаме удоволствие и щастие от самия процес както за себе си, така и за човека за когото извършваме процеса. Ако някой от двамата не получава удоволствие и щастие – процесът е енергийно изтощителен. Необходимо е да сме честни със себе си, когато сме в процеса – изпитваме ли удоволствие?! Възможно е да сме подминали удоволствето и вътрешното равновесие и сме попаднали в крайност, наречена еуфория и щура веселба. Често, особено в младостта бъркаме щастието и удоволствието с емоционалното състояние на радостна еуфория! Това са две много различни енергийни състояния.
Щастието е състояние, когато сме в добро настроение и емоционално не зависим от мнението на другите и от обстоятелствата, в които се намираме. Просто „да пееш под дъжда“… Удоволствието е когато сме в хармония с окръжаващия ни свят и в унисон със събитията, които се случват в света ви и с времето, за което трябва да се случи процеса – нито повече, нито по-малко.
Желая ви прекрасна седмица в удоволствие от работа и почивка и с максимално щастие от тези два процеса!