МОДЕРЕН РОДОВ СЕМИНАР • 12 декември, Пловдив →

a
Тяло от светлина. Отъждествяване с Тялото от Светлина

Тяло от светлина. Отъждествяване с Тялото от Светлина

Представете си себе си като определен обем от пространството и този обем от пространството е с формата на яйце. Заемате определен обем от пространството и сега започвате да разглеждате този обем – отгоре, отстрани. Тогава започвате да гледате на себе си от позицията „Аз не съм това, не съм онова, не съм друго“. Сякаш обелваме ядка, а вашата задача е да усетите сърцевината на ядката, да усетите своя Аз. Тя не трябва да се измисля, не трябва да се представя, а да се усеща. Да чувствате, че „Аз съм това“. Почувствайте, че не сте тяло, не сте уши, не сте кръв, не сте лимфа, не сте форма, не сте молекули, а „Аз съм светлина“.

Задачата ви е да навлезете в светлината, да се почувствате като облак светлина, който просто е съчетан с вашата форма и който може да излезе от нея във всеки един момент (има седем прозореца, през които може да излезе).
Съсредоточете се и не се разсейвайте с нищо. Това същество трябва да бъде намерено, не измислено, не въобразено, а открито. В това пространство то съществува, сто процента и е структурирано достатъчно добре по простата причина, че това не е първото ви въплъщение.

(с) Б.М. Моносов

Послание за света и човека, 1 януари 2018 г.

Послание за света и човека, 1 януари 2018 г.

Свързано изображениеНие празнуваме с вас. Не посрещаме години, защото те са илюзия, не ги изпращаме също, но празнуваме. Празнуваме всеки миг, защото е Божествен. Празнуваме всяко начинание, защото и Вселената е създадена първо като желание, после като идея и едва след това е реализирана. Така празнуваме всяка мисъл, всяка идея, всяко желание- с надежда за добро и за разум. Няма да спрем да ви припомняме за разума. Духовният път, по който вървите изисква сега повече от всичко две неща: разум и дисциплина. Изисква ред, спокойствие, тихо усамотение, вярна дружба и вътрешно подчинение на силата на ума, на сърцето и на собствената воля. Тази воля, която толкова много искате да изявите, днес ви трябва, за да постановите своята идея за мир, добруване и сполука. И като казваме разум знаем, че делата ви ще са подредени правилно, ние ще ги насърчим, ще ви обгърнем със сила, ще ви дадем още светлина, за да я запалите в сърцата и умовете си, и отново, и отново да осъзнаете колко чисто и силно е желанието ви да бъдете творци на своя свят.
Освободени от старите програми, от нуждата да се спасявате, да спасите някого другиго, да наложите себе си, да преминете граници, да оголите нерви, за да успеете- освободени от всичко това сега вие ще вървите по пътищата си уверено, с равномерна крачка, с ясното съзнание къде отивате, с кого сте, на кого да дадете ръка, да се опрете или вие да подпомогнете за кратко и пак ще продължите. Този ритъм сега ви е нужен, така че установете в живота си правила, ритъм, подредете направления и търсете истината с тази страст, с която до сега търсихте разбирането и изобилието. Вие го искайте, ние ще ви помогнем да го изработите.

Да, „работа“ е думата на настоящето, ще се работи, ще се работи истински, сериозно, вдъхновено, приятно, ползотворно, успешно, Божествено! Ще работите както Бог е създал света- с лекота, страст и огромна сила. Сега работата няма да ви уморява, а ще ви носи мир, творчество, съзидание. Това искайте от работата си и тя ще стимулира тишината на умовете ви, ще даде сила на мишците ви, ще ви постави на правилното място в точния момент. „Работа“ вече ще е светла и красива дума; „работа“ ще означава и забавление и почивка. Да, точно така. Всеки, работещ с разум, сърце и сила ще чувства работата си като забавление и почивка.

Послание за света и човека, 1 януари 2018 г.

Силите на Светлината и Ума

Аида Марковска

Какво може да ни спре по пътя към Светлината?

Какво може да ни спре по пътя към Светлината?

Има няколко капана по пътя към Светлината.
* Капана на илюзията: илюзията за успех или неуспех в живота, за сила или безсилие, нежеланието да изследваме и познаем собствената си личност и възможности;
* Капана на бездействието: никому нищо не правя-нито добро, нито зло, аз съм пасивен и така си живея спокойно;
* Капана на невиновността: аз не съм виновен, нямам отношение към злото, то се случва и без мен.

В тези капани се пада чрез мързел, страх, завист, самобичуване, самосъжаление, комплекси за малоценност, горделивост, празни /бездейни/ мечтания и свръхегоизъм.

От тези капани се излиза само и единствено чрез увереността, че нашата мисия на планетата е да създаваме Светлина. И чрез активни /но не и първоимпулсни/, осъзнати, прецизирани действия в посока на алтруизъм.