Здравейте, приятели, в деня на Успението на Богородица и раждането на Сен Сей Микао Усуи! Предлагам днес дълъг текст, с пълното съзнание, че ще е трудно да се прочете. Също така знам, че този, който му е интересно ще си го и препрочете даже.
****
Има символика в това – в един и същи ден да се почитат две толкова различни по своята същност събития и толкова смело да събужда в нас усещане за духовен свят, за сила в ръцете ни, за сила в умовете ни, но най -вече за сила и мощ в сърцата ни. Това е духовната мощ на духовните светлини и за тях днес е празник. Както и за нас и сега ще ви разкажа кое за мен свързва двете идеи.
Защо душата на човека се стреми към независимост и към утвръждаване на своята свобода? Защо в същата мяра в нас е положен и стремеж към Твореца, но заедно с това се боим, че това приближаване до Него ще ни лиши от нашата индивидуалност? Какво е това противоречие?
Ние ежедневно се сблъскваме с този проблем- да се подчиним на Висшата воля на Твореца. От Адамово време плодовете на Дървото на мъдростта и знанието са били изкусителни за нас, до степен да прехвърлим заповедите Му и да падне човекът в изначалното грехопадение на неподчинението. Било е трудно това изпитание за праотеца ни Адам и какъв е урока ни от всичко, което е сторено?
Това изпитание е родено от стремежа на човека към лична свобода и независимост. Понякога се разкъсваме от противоречието да бъдем самите себе си и необходимостта и принудата да се подчиняваме. Колко силна битка е това в душите ни? Изначалната битка, която ни разкъсва – да можем да изтърпим, да останем в подчинение и послушание, без да слушаме призивите на своя свободен избор. Къде е проблема? Защо това е мъчително за нас? Вероятно защото в идеята за послушанието има пасивност, няма никакво действие. От нас се иска просто да чакаме, да наблюдаваме, да не реагираме, да не правим нищо чрез силата си и действията си. Къде сме ние тогава, къде е моето „Аз“? Та всеки от нас обладава чутовна сила: на ума, на знанията, на търсенията, на уменията, на талантите… В нас тази сила говори. Тя ни подсказва, че дори да не се подчиним, ние можем чрез нея: чрез своя избор, своята мъдрост, своята вярност и своята мяра за нещата да бъдем достойни за Бога и за неговата милост. Това е нашия начин да разширим диапазона на силата си, да преодолеем повече трудности и изпитания и непасивно, а активно да стигнем пътя си, своето поправяне и откриването на Божествения свят.
Ние чувстваме, че нашата свободна воля има огромен, мощен потенциал, за да бъде изразена. Затова ние се уповаваме на нея. И сме прави и не до край. Прави сме, защото наистина имаме огромни възможности и благодарение на тях ние можем да вървим по пътя към Бога и Неговото уподобяване. Но и не сме прави, защото като действаме въпреки волята Му ние се отделяме напълно от реалността.
Много е важно да разберем това. Във всяко проявление на свободната ни воля е заключена могъщата илюзия за независимостта, това ни главозамайва, създава ни миража, че сме богоравни. Но при всяко отделяне от Божествената воля ние пропадаме и по-близо до смъртта, защото Той е източника на живота.
На нас, хората, ни е присъщо да се съпротивляваме срещу всеки диктат, указания, заповеди и т.н. получени отвън. В подчинението е заложено отрицанието на собственото ни „аз“, отрицание на желанията ни и загуба на свободния ни избор. В това даже може да се усети и смъртта – в това да си напълно пасивен, отделен и неучастващ. Струвани се, че ние се отделяме от света, унищожаваме себе си и нещо много скъпо за нас си отива.
Работата е в това, че личната ни независимост и свобода са също Божествени проявления и качества на Твореца.
Бог е добър, всепрощаващ, всемилостив. Всяка доброта подразбира дарение, не може да си добър, ако си стоиш в изолация, нали? Необходим елемент на добротата е готовността да даряваш безкористно на ближните си хора. Това е смисъла на тази концепция. Но за да дариш, трябва да има … нуждаещ се! Нужен е човек в беда, в нужда, в болест, за да можеш да си добър дарител.
Такъв е създаден човека- получател на милостта и добрината на Бога. Бог се стреми да ни даде максималното ДОБРО, затова е създал и светът изграждащ се постоянно, а не пасивен. Светът е създаден, за да може Бог да отдаде най-висшето благо на човека, най-съвършената милост и доброта. В този свят човек се усеща близо до Твореца си, съединен с Него и се намира в свят, който дава всички възможности човек да получи това дарение. Но ако получим това висше благо незаслужено, просто защото сме нещастни, нисши, то какво удоволствие може да ни достави това, как ще му се зарадваме, къде ще бъде нашето „аз“? Това е хляб на срама, незаслужено подаяние. Това ни прави безпомощни, изключително неприятно и незавидно чувство. Ето тук идват силите на нашата свободна воля. Да, ние получаваме Божествената милост и доброта, но сами за нея изграждаме условия и даваме от себе си! Този свят е създаден, за да може ние да изработим, да заслужим, да получим не милост, а възнаграждение, отплата! В това се състои и Неговата върховна милост! Това е целта на света, на живота. В този свят ние полагаме усилия, трудим се, за да получим насладата от своя труд и Неговата доброта.
Разбира се, може да се попита, защо? Не можеше ли да сме създадени да се радваме без нужда да работим и да се трудим, просто да се радваме да получаваме Неговите щедри дарения? Нима Всемогъщия не можеше да ни създаде точно такива? 🙂 Разбира се, Той дори е създал точно такива ангели и висши светли същества! Тогава защо е този риск, защо е било необходима ние, човеците да сме точно такива? А ние сме такива именно заради дара на свободната ни воля! Дар, който няма нито едно друго същество; дар, желан от целия светлинен свят!
Отговорът е труден, но има такъв. Ако получаваме цялото наслаждение и добрини без усилия, без влагане на нашата изконна свободна воля, то ние нямаше да изпитваме и радост от приближаването към Него. Ние сме създадени по образ и подобие Нему, ние сме ТВОРЦИ, също като Него и в нас е заложено творчески да изграждаме своя свят. Бог е свободен и човекът е свободен. Подобно на Твореца човек може да изгради и да разруши светове. Реално имаме тази възможност. Освен това в този творчески процес ние имаме възможностите да изграждаме и самите себе си. Ние развиваме своите качества, учим, напредваме, чистим се, отново се замърсяваме, търсим своето съвършенство. Ако бяхме пасивни, лишени от своята свободна воля, то ние нямаше да Му приличаме! Схемата би била проста: Той твори – ние консумираме творението; Той управлява- ние сме управлявани; Той дарява – ние пасивно получаваме дарения и тази схема би ни отделила неизмерно от Него, макар и живеещи в Неговия свят. Това е смисъла на единството на Творението и Твореца – ние сме създадени от Него, Твореца, за да станем именно като Него! От тук и нашето стремление да имаме свобода и независимост. Да създаваме свободно своя свят. И тук Адам наподобява своя Създател най-вече.
Адам е бил призван да избира. Уверен, че е създаден, за да реализира своята свобода, и в същото време да не й се поддава напълно. Отговорърт е парадоксален, както е и самата ситуация. Висшата цел е в това, не да се откажеш да употребиш своята свободна воля, най-ценния дар получен от Бог и така да го отхвърлиш като Дарител. Висшата цел е в това, че отказът да употребиш своята свободна воля е най-висшия израз на същата свободна воля, защото по нейния смисъл ти вземаш решение да се подчиниш на Божествената воля и да се смириш! Подобен отказ изобщо не означава, че ние жертваме своята свободна воля, а точно обратното – ние я поставяме на най-високото й възможно ниво. Именно тази дилема е била предложена на Адам: „Използвай своята свободна воля, за да пожелаеш Моето желание, а не я ликвидирай и унищожавай, защото така ще се отделиш от Мен. Използвай волята си за да Ме доближиш! Тогава ние с теб, човеко, ще се слеем в Едно“
Сега става ясно, че не потискането на желанията ни, унижаването ни и пасивността ни са желани, а управление на свободната ни воля. Целта е нашата воля да се съедини с Неговата, Божествена воля.
Ето как в днешния ден се съчетават две противоположни концепции. Успиването или смъртта ни приближават до свят , от който с всички сили се стремим да излбягаме.
Полагайки ръце и поставяйки символите в Рейки ние съхраняваме живота СПОРЕД волята Му! Заспивайки в смъртта, Майката на Бога се приближава до Него чрез получаването на възможността да Го докосне отвъд плътта.
Красив празник, крисиви дела изисква.
И не забравяйте, за да си дарител, трябва да има нуждаещ се! Нека си пожелаем да няма на кого да даряваме, да бъдем само наслаждаващите се на прекрасните Му творения, достигащи до всеки според силата и смелостта на човешката свободна воля!
Честити празници!
![За силата на казаното слово]()
Силата на думите е могъща. Тя изгражда, тя руши. Силата на внушенията чрез думи е най-могъщата сила на света. Чрез силата на словото е създаден света, по внушението и със силата на Своето СЛОВО Творецът разделя Светлината от тъмнината.
Всички сме подвластни на реченото слово. Дори да го подминем, внушението, посято в ума ни създава погрешни спомени, неверни усещания и пълно изопачаване на фактите и истината.
Този свят, създаден от мисъл, дума и действие, ще бъде разрушен от дума, дума и дума. Защото думата може да разруши сърцето, ума и тялото напълно; да направи от някого кукла на конци, да го направи напълно подвластен на неистината.
Най-жестоко е когато знаеш, че владееш тази сила. Тогава можеш да рушиш напълно ненаказано – можеш да даваш оценки, да шепнеш неистини, да слагаш маската на приличето, на морала, да се отпуснеш в лапите на гнева, ревността и завистта и от тях да изваеш в думи и внушения такива чудовища, които да разядат умовете на всеки, дръзнал да притихне, за да те чуе.
Чистотата на ума и сърцето могат да се запазят само, ако умът проверява. Проверява точно, логично, но и с много любов и с пълно доверие в собствените си усещания и знания.
Невежеството подкопава силата на ума и тогава нито сърцето, нито ума остават силни и здрави.
Има начин да пазим ума си чист. Молитва, искрена вяра, упование в Светлината, радост от живота, доверие във Вековечния и ясна визия кой си, къде си, какво си, на чия страна си, колко струваш. Всеки дребен тарикатлък рано или късно идва в повече и се сгромолясва върху теб. А ти си само в едно – в тъканта на времето, копирана идеално от 12-те нишки на твоето ДНК.
Ще можем ли да опазим умовете си, преборвайки тесногръдието, невежеството и всяка, дори най-безобидната зависимост?
Под ръководството на Висшите сили на
Светлината и Любовта и в частност Ангелите,
с Виктория Леви – Реувен
ВИ КАНИМ ДА ПРИСЪСТВАТЕ
на нашия практически семинар,
ЗА ЖИВОТА – С УСМИВКА
който ще се проведе на 26 и 27 май 2018
в гр. Пловдив в зала „Шекина“ бул. Руски 46, ет. 3
от 10 ч. до 18 ч. и в двата дни.
РАБОТНИ ТЕМИ:
Отношенията „Аз и Аз“ – отношението към себе си и със себе си.
Отношения в близката семейна среда – отношения родители-деца, братя- сестри и т.н.
Отношения с тялото ни – здраве, движение, спорт, хранене, естетика, хигиена.
Отношение към пари, кариера, бизнес, материална среда.
Отношение с времето.
Отношение към секса, партньор, съпруг/а.
Отношение към смъртта.
Хармонично развитие във всички области на живота ни, хармонично съчетаване на всички фактори.
ВОДЕЩИ:
Виктория Леви- Реувен – контактьор и треньор по щастие и
Аида Марковска – трансгенерационен терапевт и мотиватор
ЗАПИСВАНЕ И ИНФОРМАЦИЯ:
adi@boss.bg Аида Марковска
victoria.happinessschool@gmail.com Виктория Леви – Реувен
Повече за водещите има на техните ФБ профили:
https://www.facebook.com/victoriacoach
https://www.facebook.com/aida.markovska
сайт Аида: http://www.aida.bg/
Част 2
Когато търсим щастието, най-добре е да следваме гласът на сърцето си.
Първият ни въпрос към нас самите е: „Какво е моето призвание, каква е мисията ми в този живот?“.
Възможните отговори са:
Да обучавам;
Да се обучавам;
Да нося мир и любов;
Да подпомагам;
Да обичам;
Да съм обичан;
Да пътешествам;
Да откривам;
………………
Ако сте стигнали до тук и има своя списък, вие вече сте доста напреднали по пътя към щастието. Защото какво искаме да постигнем е най-важния ни въпрос. Не пренебрегвайте своя списък и му отделете внимание и сили!
Вторият ви въпрос е „Как да го постигна?“ възможно е това да ви се струва по-съществено, но повярвайте, отговор тук не може да бъде даден без предварително да сте обмислили и съставили първия си списък.
Но да видим възможните отговори:
- Вярвам в интелигентността на Съзиданието;
- Доверявам се на усета си и на интуицията си;
- Вземам решения;
- Не се поддавам на страха и колебанието, действам храбро;
- Търся и откривам възможности;
- Отстоявам себе си;
- Стремя се към своята неповторимост и това, което ме отличава и утвръждава;
- Вярвам в своята мисия;
- ………………………………..
Възразявате ,че тези отговори не са „как?“ ! Не, напротив, това е точно „Как?“. А конкретните стъпки- първа, втора, трета – това е вече третия ви списък. В него може грешките са много, но никога фатални. Въпросите кога, с кого и по какъв начин имат множество отговори и почти всички те имат множество вариенти.
Защото Животът е пътуване, което се случва сега…
Не можеш да разбереш смисъла на пътуването само с ума си, това се случва само когато го преживееш;
Всяка посока е правилна, избирай пътя си свободно;
Няма утре, няма вчера, има само днес и сега;
Няма малка пътека и голям път- всяко пътуване е уникално;
Животът ни има смисъл,цел и стойност само защото ни има;
Всеки миг от пътя има своята радост и красота, има своя неповторим урок и смисъл.
Време е да ви разкрия Свещения кръговрат на щастието:
Ние сме тук, за да създаваме. Като създаваме се учим, като се учим, ние знаем. Чрез знанието ние разбираме чудесата, а чрез чудесата ставаме мъдри. Чрез мъдростта откриваме простотата, чрез простотата отдаваме вниманието си, а чрез вниманието разбираме какво има да се създава.
И още малко по темата : „КАК?“ 🙂
1 Довери се!
Вярвай и сътворявай чудеса;
Действай с вярата, че нещата винаги ще се получат, въпреки че никога не знаеш продължението;
Дай времето, необходимо на Вселената за да се случи всичко в най- добрия момент и по най-добрия начин;
Няма добро и зло, приветствай всичко в живота си, независимо какво е, като приятел, учител и възможност.
2 Вярвай!
в неотменно добрия си късмет;
в смисъла на случващото се;
в целта на съществуващите неща;
че заслужаваш най-доброто;
че, единственото постоянно нещо в живота е постоянната промяна;
винаги има решение.
3 Изпитвай!
Благодарност и признателност;
Добронамереност;
Желание за чистота във всяко отношение;
Любяща привързаност и грижа;
Радост и се забавлявай.
4 Помни!
Добрата воля е най- добрата практическа сила във Вселената;
Не винаги е необходима работа. Съществува и свещена леност, която също трябва да се култивира у човека;
Добротата сама по себе си е награда!
5 Създавай!
Като използваш творчески подход, творчески действия;
Като вложиш любов;
и радост;
При това започни незабавно;
И бъди признателен за създаденото.
6 Обновявай !
Духа си;
Ума и тялото си;
Дома си;
Дрехите и вещите си;
Заниманията си;
Приятелите си;
Учителите си.
Продължава в част 3…..
По пътя към благополучието са ни нужни няколко значими умения. За тях днес ще ви разкажа. 
Също не бива да се опитваме да насилваме нещата извън подходящото време за събитието, защото за всяко нещо идва най-доброто време и там, в това време, е мъдро да влезем в процеса. Да чакаш това време и да усетиш неговото идване е второто по важност умение.
Щастието е състояние, когато сме в добро настроение и емоционално не зависим от мнението на другите и от обстоятелствата, в които се намираме. Просто „да пееш под дъжда“… Удоволствието е когато сме в хармония с окръжаващия ни свят и в унисон със събитията, които се случват в света ви и с времето, за което трябва да се случи процеса – нито повече, нито по-малко.
Желая ви прекрасна седмица в удоволствие от работа и почивка и с максимално щастие от тези два процеса!