Кратко изследване на щастието в три части

Как да постигнем щастие – практики и техники за постигане на лично удовлетворение, хармония и радост във всеки миг от живота

Като евдемонолог отдавна не съм защитавала тази моя „титла“ с публикация на проучванията и достигнатите интересни разкрития в областта на човешкото щастие. Аз изучавам, търся и описвам нивата на усещане, осмисляне и достигане на състояние на щастие – както за кратко време, така и постоянно, за дълъг период.

Да си щастлив и удовлетворен е всеобхватна човешка цел, като щастието за всеки от нас има своя лична, понякога и сакрална дефиниция.

Част 1

„Ти си живот!“, Толтекска книга на мъдростта

Известно е, че има три начина да променим траекторията на нашия живот: чрез КРИЗА, ПРОМЯНА или ИЗБОР. Да разгледаме тези възможности… хайде!

Да започнем с някои истини, които са важни за началото на търсенето ни на щастие. В своята известна Проповед на планината, която редица теолози наричат „Синай на Новия Завет“, Исус споделя нещо повече от просто морални поучения:  той буквално разкрива тайната на истинското щастие и удовлетворение. Нека сега да разгледаме тези известни стихове:

1 А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.
2 И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки:
3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.
4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6 Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.
8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.
10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

Библията, Евангелие от Матей, 5 глава, от 1 до 10 стих

Да разсъдим какво послание се крие зад тези великолепни напътствия и силни думи:

1. Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство: Щастието започва и завършва с Небесното царство, олицетволение на Духа. Истинското щастие е свързано с познаването Бога и Бог в самия теб.
2. Блажени скърбящите, защото те ще се утешат: Щастието е да намеря утеха, дори в скръбта! Да знам, че има изходен път. Да знам, че има светлина в тунела, има прегръдка и топла дума за мен. Да знам, че има някой, който плаче с мен и се радва с мен!
3. Блажени кротките, защото те ще наследят земята: Щастието е да придобия в наследство моята съдба и моите  мечти да станат реалност. Да живея без да стъпквам другите около себе си, без да наранявам, без да пренебрегвам или забравям тези които обичам и ме обичат.
4. Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят: Щастието е да не приемам злото и да обичам истината. Тогава, душата ми ще бъде наситена и удовлетворена.
5. Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост: Щастието е да прощавам. Да бъда милостив, когато някой сбърка. Да бъда милостив към самият себе си. Да давам и приемам любов.
6. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога: Щастието е да имаш чисти мисли и чисти намерения, добри по своята същност! Нищо не може да се сравни със срещата с Господа –  лице в лице, сърце със сърце … А Той е насякъде!
7. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада: Щастието е да бъда миротворец. Да донеса мир и успокоение, в себе си и извън мен. Да донеса примирение и сдобряване, когато взаимоотношения са били разбити.
8. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. Щастието е да да отстоявам нещата, в които вярвам и да работя за тяхното постигане.

Ако обобщим накратко и кажем на съвременен език, то:

• Щастието е твое рождено право, както и любовта, насладата и споделянето им;
• Самото ти съществуване доказва съществуването на Бога – тази тема за Неговото съществуване не е предмет на това дали или не сме щастливи;
• Единственото, което има значение, е „да бъдем“ , т.е. да поемем риска да живеем и да се радваме на живота;
• Ти може и е чудесно да даваш израз на своята божественост чрез живота и любовта към себе си и към другите;
• Най-добрият начин да кажеш „Обичам те, Боже!“ е като живееш, създаваш и твориш, давайки най-доброто от себе си;
• Най-добрият начин да кажеш „Благодаря ти, Боже!“  е да се освободиш от миналото и да живееш в настоящето, в прословутото „тук и сега“.

ЩАСТИЕТО съществува в МЕН!

Аз съм негов катализатор!

Очаквайте част 2…. .

Избираме = живеем

Множеството избори водят до парализа. Да, не до свободата ни, а до парализа!

Когато избираме имаме свръхочаквания и към себе си и към избора си. Търсим още и още разнообразие от избори, за да намери „най-доброто“.

След това ни се струва винаги, че сме можели да направим по-добър избор.

И от там идва парализата- идеята е: “Не прави нищо, няма да сгрешиш!“

Уникално погрешно е, нали!

Но какво да правим, за да не сме в този капан?

Избирайте, но не с очакванията си, а с вдъхновението си, с усета си, с вярата си, със сърцето си.

Каквото и да изберете, дори най-погрешното, е по-добре от нищо. Погрешният избор е по-добър от никаквия избор.

Не се плашете от огромното количество избори- просто направете един и ЗАБРАВЕТЕ, че сте можели да изберете друго. Сега, в момента изборът ви е всичко, което имате и можете да сторите.

Избирайки, ние живеем.

Като не вземаме решения, сме роби на огромните възможности за избор.

За правото слово и кривата мисъл

Хайде да си кажа пак за правото слово, че днес много ме дърпате за езика и за това кой какво казва и къде, и на кого, и тъй насетне. Това с правото слово вече малко ми омръзна, щото то не беше Дон ни Хуан, Дон Мигел де Руис, Стария завет и Новия също и всички завети и стари магии за словото … и още много.

Да, реченото е МНОГО ВАЖНО! Тук спор няма, от съществена важност е да думате хубави, прави, истинни думи. Ако го можете.

Обаче от къде се ражда правото слово- т.е. истинното слово, истината, за да дойде до вашите устни и да излезе правото слово във вид на думи български или каквито и да са. Ражда се в сърцето ви. От там расте и отива в ума ви – така да се каже, досещате се, че нещо имате на ум. И от там, ако ви стига куража и е времето и мястото, излиза словото – писмено или устно. Така казано преди да речете правото слово на някого в очите, зад него, преди него, на майка му, на комшията и във социалките, ИЗЧИСТЕТЕ СИ СЪРЦЕТО. Щото в сърцето не е само истината. Там има и едно такова щипкане от завист, една горчилка от обида, едно подлютено от гняв, една стипца гадна от страх…. че и други нещица там се намират. Не всичко, което иде от сърцето и ума ви е чисто, истинно и право.

Затова казвайте си правото слово, само ако сте си почистили сърчицето и ума. Иначе не е право слово. Словото може да е всякакво и от него може и Земята да се катурне.
Затова казано е: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Бог бе Словото“, но БОГ е чистота – и от него излиза само истината. А ние, човеците, не сме богове, не сме чистички и съответно не сме истината.

Ха сега стиснете си устата, па проверете умито ли ви е сърцето. Като го умиете и представите на Бога си чисто и светло, кажете си правото слово.

Тогава и самият Той ще седне да ви послуша как с истината и правдата творите светове.