Хайде да си кажа пак за правото слово, че днес много ме дърпате за езика и за това кой какво казва и къде, и на кого, и тъй насетне. Това с правото слово вече малко ми омръзна, щото то не беше Дон ни Хуан, Дон Мигел де Руис, Стария завет и Новия също и всички завети и стари магии за словото … и още много.
Да, реченото е МНОГО ВАЖНО! Тук спор няма, от съществена важност е да думате хубави, прави, истинни думи. Ако го можете.
Обаче от къде се ражда правото слово- т.е. истинното слово, истината, за да дойде до вашите устни и да излезе правото слово във вид на думи български или каквито и да са. Ражда се в сърцето ви. От там расте и отива в ума ви – така да се каже, досещате се, че нещо имате на ум. И от там, ако ви стига куража и е времето и мястото, излиза словото – писмено или устно. Така казано преди да речете правото слово на някого в очите, зад него, преди него, на майка му, на комшията и във социалките, ИЗЧИСТЕТЕ СИ СЪРЦЕТО. Щото в сърцето не е само истината. Там има и едно такова щипкане от завист, една горчилка от обида, едно подлютено от гняв, една стипца гадна от страх…. че и други нещица там се намират. Не всичко, което иде от сърцето и ума ви е чисто, истинно и право.
Затова казвайте си правото слово, само ако сте си почистили сърчицето и ума. Иначе не е право слово. Словото може да е всякакво и от него може и Земята да се катурне.
Затова казано е: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Бог бе Словото“, но БОГ е чистота – и от него излиза само истината. А ние, човеците, не сме богове, не сме чистички и съответно не сме истината.
Ха сега стиснете си устата, па проверете умито ли ви е сърцето. Като го умиете и представите на Бога си чисто и светло, кажете си правото слово.
Тогава и самият Той ще седне да ви послуша как с истината и правдата творите светове.