Взаимоотношенията в двойката: Заедно се връщаме „в детството“

Статията е написана за zdtave.to

В тази статия ще разкажа за една от възможните причини за бягство от връзките, за невъзможността да бъдем заедно, „докато смъртта ни раздели“. Те са  множество и най-различни, но има сходни ситуации, които наблюдавам в моя кабинет. Ще ви разкажа за инфантилизма в семейството като основа за раздяла. Разбира се, ще ви предложа и гледната точка на родовия терапевт.

Една от причините, когато човек започва да бяга от връзката си с другия, е невъзможността да остане в нея чрез своите детски прояви. Когато човек е в невъзможност, т.е. НИКОГА не му се позволява да бъде инфантилен, да се държи по детски във връзка на двама възрастни хора, той неминуемо се оттегля от нея. Това може да се случи на всеки етап от тази връзка – в началото и първите месеци, след година, след пет и дори след тридесет години.

Как се проявяват  детинщините в двойката?

Наблюдавала съм това  като невъздържаност от изневери, като цяла палитра от зависимости, но особено хазартна такава (тук е играта, забавлението), зависимост от видеоигри, от алкохол, но и също „по-безобидните“ забавления, като прекалено честото ходене на лов и риболов, ежедневни излизания с приятели, да не се пропускат ергенски и момински партита, луди купони, вечни пътувания и др.

Защо враждуваме с някои роднини?

Може би тези мои разсъждения ще ви се сторят странни. Особено сега, когато в психологическите източници безкрайно се говори за инфантилизма, за детската зависимост, за загубеното и тъжно „дете“ във всеки от нас, за израстването и поемането на  ролята на възрастен.

В брака си ние внасяме преди всичко това от нас, което идва от връзките ни с нашите родители, най-вече с майка ни. Условието за комфорт в брака се превръща във възможност за връщането към безгрижни, безопасни, доверчиви, снизходителни, инфантилни състояния…  И ако ПОНЕ ПОНЯКОГА бракът ви дава възможност да изпадате в такива състояния, тогава поздравления, това е голямо постижение! Но ключовата дума тук е „понякога“, от време на време. Когато това се случва постоянно и ежеседмично, дори ежедневно и непрекъснато – проваля връзката.

Ще ви дам за пример тезата, споделяна от млада жена на наш сеанс: „Съпругът ми е станал толкова сериозен, скучен и коректен…, че ми е писнало от него. Омъжих се за забавен, безгрижен човек…, сега не го познавам.” Тази жена иска бракът да е по-лек, забавен, весел.

Или споделеното от съпруг: „Имам почивен ден, а тя ме влачи до „Икеа” или до магазина за хранителни стоки! Уикендът винаги е такъв, какъвто тя иска да бъде! Кога аз ще мога да правя това, което искам, кога ще отида с приятели на бира и на риболов”… и т.н. А този довереник иска да не бъде натоварван с отговорности на възрастен НЕПРЕКЪСНАТО и БЕЗКРАЙ!

Имам пример за семейство, изцяло ориентирано към детето, в което отговорността на родителите е извън границите на допустимото и те определено забравят за себе си и своите желания. Съществува само ТОВА, което детето желае и няма никакво ЖЕЛАНИЕ за себе си в родителите или за връзката им, от която това дете съществува. Те са напълно игнорирани.

Въпросът е: „Ако сте сериозни родители, важни бизнесмени, възрастни с проблеми на такива, тогава как да изпълните семейството със съдържание, как да се отдадете. Как да създадете по-добри условия в съвместния живот, понякога да отпускате, да се забавлявате?”

На първо място, ако сте в тази ситуация, разберете: това е ИГРА във връзката. Тук има доста значения на тази дума, но е ясно, че вашият партньор има нужда да играе. Това може да бъдат и вашите желания и осъществяването на някоя отдавнашна ваша мечта, различни настолни или спортни игри, къпане, къмпингуване, бани и просто състояние на бездействие.

”Здрав род – здрав човек”: Аз или ние?

Какви игри бихте искали да играете семейно?

Помислете, потопете се в спомените си от детството, в нереализираните си желания (например винаги сте искали да се научите да свирите на китара), в състоянието на топлина и спокойствие (увити в топъл шал пием горещ шоколад), в съвместното време, прекарано с децата, които гледат анимационни филмчета или събират „Лего”, но  това трябва да е ваше желание, а не заради наследниците ви.

Не забравяйте и за сексуалните игри и неочакваните подаръци… Ако подобни закачки се реализират във връзката, то други изкушения може и да не се появят в ума на съпрузите.

Сега доста често започнаха да възникват детски градини за възрастни. Чували ли сте за тях? Чували ли сте, че възрастните хора ходят да се стрелят с цветни топчета, да се качват на люлки и пързалки, да рисуват заедно, да пеят и правят апликации, да конструират интересни апарати – на шега, на игра, да отпускане? Да, знаете. Дори вероятно и вие сте ходили. Очевидно за тези, които искат да попаднат на такова място, просто няма условия за „вдетиняване“ у дома. Нашето вътрешно дете никога не спи. Не забравяйте за него. Но също така, разбира се, не забравяйте и за вътрешното дете на партньора си, което е особено важно за една здрава връзка. Създайте комфорт и за двама ви. Отделяйте време за това, съгласувайте го един с друг, играйте, забавлявайте се от време на време.

Някъде четох, че известният психоаналитик Хенри Дикс казва: „Бракът е непосредственият еквивалент на първичната връзка между родител и дете при възрастните. Следователно, ако е успешен, той трябва да се върти около свободата да се върнем към своето вътрешно дете. Условието за растеж е свободното внасяне във връзката с възрастния на основните елементи на детските обектни отношения.”

Основната родителска функция е да успокоява и да дава топлина. Дайте я на половинката си и ще бъдете щастливи.

Аида Марковска, Родов терапевт, 18 юни 2024 г.