“Здрав род – здрав човек”: Отровната майка травмира децата си – 6 признака, по които да я разпознаем

От сайта на вестник „Доктор“

Отровната майка травмира децата си  – 6 признака, по които да я разпознаем – без съкращения

Понякога майката може да бъде човекът, който отравя живота на детето и го лишава от радостта от живота! Тази токсична отрова ще проникне в цялото му същество и в бъдещето му и със сигурност може да го провали, да го изведе от щастието му и да го привърже към зависимости като алкохол и наркотици.

Образът на идеалната майка може да се описва безкрайно, всеки има своя представа за нея, всички като деца сме обичали нея – съвършената, даряваща ни живот и топлина. Но отровната майка невинаги е лесна за описване и дефиниране. Дори за самата жертва – детето ѝ. Хората могат да живеят цял живот и да страдат от общуването с такава майка, без да осъзнават, че продължават да травмират себе си. Тъжно е да знаем, че често се срещат тези жени, които постъпват с децата си напълно неосъзнато както с най- големите си врагове.

Защо има отровни майки?

Самите те носят своя дълбока семейно-родова травма. Те са били подложени на част от всички отрови, за които ще ви разкажа в тази статия. Тези емоционални травми са оставили в тях отпечатъци, характеристики и нрав, който често не се осъзнава като вреден за децата им. Самите те са отгледани в отровна среда от неразбиращи се родители, измъчени от изискванията на живота, живели в трудни социални и исторически моменти. Затова е напълно излишно и невъзможно дори да се обърнем към отровните майки с молба да „се осъзнаят“. Необходимо е задълбочено да се разгледа родовата система и да се намерят колените на това поведение, после с много любов и разбиране да положим лекарството на любовта и приемането върху техните рани с надеждата , че тяхната отрова няма да продължи да се предава в рода. Работата с родов и семеен терапевт, както и с психолог ще даде огромен напредък в това отношение и възможност да се поправи злото, което мъчи рода от поколения назад.

Но да се попитаме:

Кое ни прави майки?

Да родиш дете е много по-лесно, отколкото да го обичаш или отглеждаш в здравословна любов. В това отношение не всяка майка е наистина майка-закрилница, майка-любов, майка-нежност.

Да разгледаме основните характеристики на отровната майка:

1. Нарушаване на личните граници. Такива майки нарушават грубо личните граници на децата си, не им позволяват да имат свое пространство или нахлуват в него, без да питат, вземат без да питат  техни вещи, особено любими такива на децата си. Особено им допада да разказват тайните на децата си на други хора. Те им задават неудобни въпроси публично и обсъждат децата с непознати в негативна светлина. Те не желаят да приемат, че детето може да има свой собствен живот и всяка защита на границите от страна на децата им се възприема от тях като лична обида. Такива деца имат трудности в общуването, не могат да казват „НЕ“, не могат да се грижат за собствените си интереси, стават безхарактерни и не познават себе си. Обикновено те остават самотни и затворени хора, страхувайки се от това, да се включват в общи начинания с други хора, да общуват, стеснителни са и остават засрамени в живота си.

Ако откривате такъв уклон в поведението си като майка, непременно се оттеглете от личното пространство на детето си, оставете го да подрежда стаята си, леглото и шкафовете си по свой собствен ред, не обличайте и обувайте негови дрехи и обувки, не носете украшенията му, раниците и чантите му и т.н. Не спете в леглото му при никакви обстоятелства. Опитайте да говорите пред другите хора извън семейството, но и на своите роднини само хубавите неща, с които детето ви се гордее, да изтъквате силата и достойнството му, да го похвалите заслужено.

2. Потискане на емоциите. Отровната майка смята проявата на емоции на детето си (особено отрицателни) за неприемлива. Ако детето се почувства зле, то е принудено да мълчи, иначе ще бъде наказано. Ако е добре, също е по-добре да не показва радостта си твърде ярко. В същото време тя често му напомня, че не е позволено да ѝ се обижда, все пак тя му е майка! В резултат на това порасналия вече човек не умее да изразява емоциите си, крие ги и ги потиска, преструва се, че е „удобен“ за другите, не споделя вътрешния си свят, остава загадка за хората и трудно завързва искрени приятелства. Като допълнение може да развие качества на подлизурко, лъстител и доносник и така да се опитва „да умилостиви“ силните на деня.

Ако откривате тази характеристика в себе си, опитайте да разберете, че изразяването на емоции е здравословно. Човек носи в себе си огромен диапазон от силни чувства: от гняв, срам, вина, безочие, наглост и т.н. до смелост, сила, вдъхновение, радост, чувственост, нежност. Всяка подтисната емоция може да се превърне в рана и да кърви през целия живот. Дайте възможност на децата ви да говорят за тези чувства, а вие бъдете най-добрият им избор при нуждата от довереник. Анализирайте с тях емоционалния им свят и се опитвайте да обясните, че проявата на чувственост е и проява на характера. Понякога това не е лесно, но със сигурност е по-добре, от колкото детето да преглъща и потиска всичко в себе си, защото от тук до болестта е само една крачка.

3. Контрол. Такава майка не оставя децата си да дишат, не признава техния избор, правото им на мнение и грешки. Тя решава всичко вместо детето и се опитва да го контролира и като възрастен. Често това се представя като лична услуга, с думите: „После ще ми благодариш!“. Дори възрастните са подложени на натиск от такъв характер. Майката иска да знае и да контролира всички детайли от живота им, но най-вече: взаимоотношенията им с другите хора, ежедневието им, работата им, връзките им. В резултат на това човек развива синдром на научената безпомощност, често е напълно несигурен какво желае и как да го постигне и изпада в зависими отношения с хора, които го използват и насилват емоционално.

Ако сте такава майка (а защо не и баща) то вероятно вие самите сте били подложени на такъв контрол и затова смятате, че той е важна част от възпитанието на децата. Самостоятелността се учи и възпитава, но не чрез контрол, а чрез доверие. Намерете в себе си всички поводи да изпитате доверие както към детето си, така и към другия родител, към света и живота и така ще помогнете не само на наследника си, но и на себе си.

4. Постоянно демонстрирано разочарование от детето. Такава майка внушава на наследника си, че от него не може да произлезе нищо добро. Тя възприема всички негови успехи като случайни, а грешките му смята за естествени и му внушава, че то може само да греши. Каквото и да прави такова дете, то винаги ще бъде „недостатъчно добро“. Често го наричат мързеливец, недодялан, неудачник, глупак. В резултат на това човек израства с мисълта, че не е достатъчно добър, достатъчно достоен, с много ниска самооценка. Гласът на такава майка може завинаги да се превърне в част от неговия Вътрешен критик, който не му дава мира и трови живота му.

Имам толкова много примери в моята практика, свързани с такова разочарование. Ако сте такъв родител, моля да помислите от какво генерално сте разочаровани в живота си и най- вероятно ще се сетите също за своите родители, за началниците си, за управляващите,… но и за себе си. Не прехвърляйте това разочарование към по-малките от вас, то се лекува чрез благодарност за всичко, с което родът ни е дарил, за силата да живеем сега, в трудни времена, с мисъл за постиженията в живота ни и за нашите таланти.

5. Пасивна агресия на майката към детето. Отровната майка се подиграва на детето. Сарказмът, иронията, студенината или натискът върху нереалното чувство за вина и срам (което тя самата е внушила) са нейните методи на възпитание. Дори опитът на порасналото дете да живее както то смята за добре, не бива одобрен и майката не може да се зарадва истински. Обидата, маската тип: „не ми пука“, подчертаната студенина – всичко това е нейният арсенал. В резултат на това човек може да възприеме този метод на общуване с другите хора, да не може да разбере и изрази емоциите си, да избягва  искреност, става лъжец, самият той поставя броня, която да го пази от собствените му емоции. Често този човек сам се превръща в насилник на близките си.

Този тип майка е била или е все още подигравана от партньорите си. Най- често това се е случвало и в детството ѝ, от учители, от баща или настойник, затова тя намира подигравката като вид спасение, отдалечаване от болката. Помислете върху това, тук идеята за осъзнатата прошка е в помощ, но също и знанието, че не зависим от никого, че сме способни да бъдем достойни, честни хора. В рода често откривам назад унижение на предците, пропадане в социалния им статус и болка от пренебрегване в обществото.

6. Фалшиво чувство за вина. Тази отровна майка упреква детето в ниска или отсъстваща съпричастност и грижа за нея, често поставя въпрос за липса на храна, дрехи, подслон. Тя говори със съжаление колко трудно ѝ е било да отгледа детето, опитва се да стовари отговорността за собствения си, неуспешен според нея, живот върху детето и го обвинява за всичко. Тя изисква от порасналото си дете да я издържа, непрекъснато да ѝ помага емоционално, финансово, жилищно и по всякакъв начин, впива се във всичките му жизнени ресурси и непрестанно ги консумира. В бъдеще фалшивото чувство за вина пречи на това дете да се радва на живота и го изтощава, отравяйки отношенията му с другите. Този възрастен работи много, изгаря от прекалени ангажименти и не оставя нищо за себе си, опитвайки се да няма нищо в повече, за да не бъде отново ограбен. Скованост, стиснатост, тесногръдие – това са симптомите на човек, израснал с подобна майка.

Ако сте майка, която смята, че понеже е отгледала децата си с лишения и много трудности, те също трябва да изпитат такива, моля премислете. Да „висиш“ на врата на сина или дъщеря си означава да ги лишиш от всички ресурси, които са необходими за лично семейство, кариера, осъществяване. Това е като да завлечеш към дъното и тях, за да не си сама там. Тези довереници са били неимоверно самотни в детските си години и в непрекъснатите изисквания за внимание те спасяват детето в себе си от тази самота.

Ако усещате, че се превръщате в токсична майка и искате да откриете причините за отношението си към себе си и детето и да се излекувате от токсичността, която ви пречи – потърсете помощ!

А ако осъзнавате, че сте дете на отровна майка и че тя има участие волно или неволно във вашите страхове, комплекси и несигурност, то работата с родов терапевт и психолог ще ви помогне да изоставите негативните емоции, свързани с това, да създадете жива връзка със себе си, да се обичате и приемате и да започнете да живеете радостен и пълноценен живот!

Аида Марковска, родов терапевт, основател на Школа по родова терапия „Задругата на родонавтите“

19 ноември 2023 г., Пловдив