“Здрав род – здрав човек”: Разбирателството в рода – ключ към доброто здраве и самочувствие

СТАТИЯ от вестник „Доктор“

Почти ежедневно в моята приемна идват хора, които страдат от много лоши отношения в семейството и рода си. Те идват отчаяни, болни и недоволни, защото без разбирателство и без добри помисли и постъпки човек линее.

Енергията ни изтича в ненужно сърдене, гняв и притеснения и нямаме сили да се зарадваме на малките, но безспорно хубави неща, които животът ни предлага.

Най-често угнетените отношения са между родители и порасналите им деца, между братя и сестри, чичо и леля с племенници, между братовчеди. Дали прави впечатление, че липсва в изброеното по-горе една много важна семейна връзка, а именно връзката баба и дядо с внуците им. Най-рядко, като изключения се наблюдават нарушения именно при тях.

Защо е така?

Потоците на силата в рода текат през всички нас, но не хаотично, а по строго определени пътища. От родители към деца, от по-големите към по-малките. Тази светлина, която всеки получава е резултат от захранването с началната чиста енергия на Източника и обогатена или обеднена сила от предците ни. Тя минава през всеки, като му дава възможност да я надгради с любовта и разбирането си, или да използва огромна част от нея, за да живее и дори да я разпилее в неподходящи ситуации и стремежи. Дядо и баба са родени поне половин век преди нас и в техния живот основната част от енергията е вече изразходена в делата им, докато родителите ни са в своя апогей, в силата на живота си и за тях енергията е все още от решаващо значение, за да съграждат и творят. И ето, ние имаме възможност да вземем от духовната сила на своите прародители, като родителите представляват известна преграда пред тази енергия. Затова претенциите ни към тях понякога са силни и много болезнени.

Важно е в живота си да търсим и защитаваме своята истина, но е важно и да свалим изискванията си към родителите максимално, като им дадем възможност с радост и спокойствие да напредват в своя активен живот. Ние можем да помолим за благословия тези, които са преди тях и те могат да насочат към нас голяма част от творческия поток на силата. Това измолване се случва чрез признание, уважение и благодарност, които явно да покажем и  на които да държим с чисти мисли и сърце. Баба и дядо ще погледнат към нас благосклонно, особено силно, ако продължаваме имената им, ако приличаме на тях, ако споделяме с тях стремежите и радостта си, надеждите и мечтите си. Необходимо е също да ги изслушваме, да бъдем до тях на празници и да им показваме обичта си.

Ето от тук е и идеята за възможностите да постигаме разбирателство и с родителите си. На първо място да си припомняме, че те са само 20-35 години по-големи от нас и все още имат нужда от силен поток на родова жизнена енергия. Те не само имат нужда от нея, но и право на това, като отделят от тази енергия и за нас, но точно толкова колкото те да могат да продължат да градят постиженията си и да са здрави. Също така разпределението на тяхната енергия към децата им не е поравно, както мнозина от нас се надяват. Енергията се разпределя според реда на появяване на децата, като протича през по-големите и те с грижа и внимание я допускат до следващите. Ако искаме за себе си добро, нужно е да уважаваме всеки, роден преди нас и да сме в пълен мир с тази идея, като колкото сме по-малки, то толкова от повече източници ще дойдат силите при нас.

Как да усетим за себе си тези потоци?

Първо, най-важното е да се поставим на точното място в рода си: от кого сме по-големи, от кого сме по-малки и да нямаме илюзии за друго място и за друго време. След това да погледнем с благодарност към по-възрастните и да им благодарим за живота си, за шанса да бъдем техни деца, братя, сестри, внуци, племенници, съродници. Да сведем глава пред техния опит, жизнен път, стремежи и знания. Да видим как и с какви ресурси те живеят и да прозрем, че част от тези ресурси те изпращат и на нас. Да бъдем благодарни от душа за всяка сила, която идва към нас през тях.

После е нужно да погледнем към тези, които идват след нас, но не с високомерие, пренебрежение и не дори с умиление. Поглеждаме към тях с истинска благосклонност, радост от тяхното съществуване, гордост от това, че имаме наследници. Иска се смелост, но и много любов, човечност и разум, за да отделим от ресурсите си и да им дадем с внимание и с благословия, без да ги наставляваме прекомерно и да заставаме на пътя им.

Ако успеем да развием в себе си тези качества, много скоро родът ни ще ни покаже пътя към разбирателството и взаимната подкрепа, общуване и радост от съвместния ни живот в един силен български род.

Аида Марковска, 9 ноември 2023 г., Пловдив

Здрави сме, когато знаем точното място в рода – в-к „Доктор“

Статия от рубриката: „Здрав род-здрав човек“. във вестник „Доктор“. Публикувана на 17 октомври 2023 г.
Приятно четене.

Оригиналната статия е в сайта на вестника ето тук: https://zdrave.to/3/zdravi-sme-kogato-si-znaem-tocnoto-myasto-v-roda

Всеки има определено място в своя род. Още в мига на зачеването този, който е създаден, заема определена позиция и се свързва с рода си. Невидими са нишките, които ни държат заедно, но са по-силни от множество здрави въжета. Тези връзки определят наклонностите ни, в голяма степен какъв ще е характерът, интересите ни, в какво ще се увличаме, кое няма да ни е на сърце. 

Когато някой се роди, той вече е определен спрямо всеки друг в рода си: дете на своите родители, син или дъщеря; брат или сестра на братята и сестрите си; внук/внучка на дядовците и бабите си; племенник/племенница на вуйчо, чичо и леля; братовчед, кръщелник и т.н. Така всеки се свързва с всеки по точно опреден начин и между тях протича съответната енергия с родов характер. 

Според тези връзки най-добре е всеки да е на своето място и да има енергията, която родът му подава именно за тази позиция. Не бива да се превръщаме в родители на родителите си, в деца на децата си, в майки на братята си и т.н. Тези т.нар. заплитания са болезнени за всеки, който е с примката им, защото не е лесно да управляваш родителите си и да ги наставляваш, когато ролята ти на син изисква да си благодарен и почтителен към тях. 
Труден и мъчителен за всички е животът с неосъзнатия вдетинен родител, който непрекъснато изисква съдействие, помощ и съчувствие от децата си, които влизат в ролята на негови партньори или майка и баща.

Мястото на всеки в рода се определя и според линията на зачеване. Тези линии са три, всяка от тях има своя характеристика. Тя определя родените в тази линия с точни характеристики. Линията в рода брои поредността на зачеване. Ражданията и зачеванията в рода не са еднакъв брой, защото мнозина заченати не успяват да се родят по хиляди различни причини. В коя линия принадлежиш се определя от поредността на зачеването, което си за баща си и за майка си. В добрите случаи тези линии съвпадат, но и често се разминават. Човек притежава характеристиките и е обърнат с тях към съответния род, според реда на своето зачеване. 

Така разбираме, че не всеки първороден е първозаченат. Ако има заченато бебе, но неродено, то вече заема съответната линия, нищо че не се е появило на света. То вече е било в съзнанието на майка си, а често и на баща си, на роднините, и е определено от емоционалното възприемане на бременността. 

Ако от втория или третия заченат се очаква да живее и действа като първороден, това е непосилно за него. Характеристиките на линиите са различни и съответните способности и възприятия също. 

Първозаченатият е мощен лидер, той има едно стремление в живота, с което се налага, пробива. Думата му е тежка, обича да наследява професията на родителите си, да я разработва и да задълбочава в нея, той се интересува живо от наследствата и му е драго да ги има и да ги пази за своите деца. Лидерство, инициатива, оправност, настоятелност, тежест, власт, упоритост – това са част от характеристиките на първа линия.

Лекота, неангажираност, незадълбочаване, непоследователност – това са много типични характеристики на втора линия.

В нея се разчупва стереотипът на рода, въвеждат се нови желания, нетипични за рода наклонности. Човекът от втора линия е по-отдалечен и по-неангажиран с родители, род, семейство и има навици и желания, които определено го отличават от „неговите“ хора. Той усвоява професия, нетипична за рода и понякога заминава далече, общува с други култури и народи, за да даде плод родът му и в по-далечни краища от родния. 
Може да се каже, че подобна характеристика носи и третият, но той е по-умерен и гъвкав, както и доста духовен.

Трета линия е заместник при липсващ първи и втори, той е настоятелен в своите търсения и отдаден на различни практики и течения, свързани с други светове, небеса, духовност, религии и т.н. Него ще го откриете на йога ритрийт, на църковни и културни събори, концерти и литературни четения, на математически и шахматни форуми и алтруистични издания. Често се случва той да отработва задачите на първа и втора линия до зрелите си години и след това да продължи в своя път, за който мечтае от дете.

В първа линия се зачеват първият, четвъртият, седмият, десетият; във втора – вторият, петият, осмият; в трета – третият, шестият, деветият и т.н.

Разбирането в коя линия си и как си свързан с рода си носи удовлетворение, спокойствие, успех и радост. Ако очакванията към теб не съответстват на линията, в която си заченат, често се усещаш раздразнен, самотен, изолиран, неразбран. Развивайте и поощрявайте силните страни на своята линия и ще получите силата на рода в чистия й жизнен вид, в най-голяма степен!

Аида Марковска

Родов терапевт,

Основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“

5 октомври 2023 г.