fbpx

“Здрав род – здрав човек”: Разбирателството в рода – ключ към доброто здраве и самочувствие

СТАТИЯ от вестник “Доктор”

Почти ежедневно в моята приемна идват хора, които страдат от много лоши отношения в семейството и рода си. Те идват отчаяни, болни и недоволни, защото без разбирателство и без добри помисли и постъпки човек линее.

Енергията ни изтича в ненужно сърдене, гняв и притеснения и нямаме сили да се зарадваме на малките, но безспорно хубави неща, които животът ни предлага.

Най-често угнетените отношения са между родители и порасналите им деца, между братя и сестри, чичо и леля с племенници, между братовчеди. Дали прави впечатление, че липсва в изброеното по-горе една много важна семейна връзка, а именно връзката баба и дядо с внуците им. Най-рядко, като изключения се наблюдават нарушения именно при тях.

Защо е така?

Потоците на силата в рода текат през всички нас, но не хаотично, а по строго определени пътища. От родители към деца, от по-големите към по-малките. Тази светлина, която всеки получава е резултат от захранването с началната чиста енергия на Източника и обогатена или обеднена сила от предците ни. Тя минава през всеки, като му дава възможност да я надгради с любовта и разбирането си, или да използва огромна част от нея, за да живее и дори да я разпилее в неподходящи ситуации и стремежи. Дядо и баба са родени поне половин век преди нас и в техния живот основната част от енергията е вече изразходена в делата им, докато родителите ни са в своя апогей, в силата на живота си и за тях енергията е все още от решаващо значение, за да съграждат и творят. И ето, ние имаме възможност да вземем от духовната сила на своите прародители, като родителите представляват известна преграда пред тази енергия. Затова претенциите ни към тях понякога са силни и много болезнени.

Важно е в живота си да търсим и защитаваме своята истина, но е важно и да свалим изискванията си към родителите максимално, като им дадем възможност с радост и спокойствие да напредват в своя активен живот. Ние можем да помолим за благословия тези, които са преди тях и те могат да насочат към нас голяма част от творческия поток на силата. Това измолване се случва чрез признание, уважение и благодарност, които явно да покажем и  на които да държим с чисти мисли и сърце. Баба и дядо ще погледнат към нас благосклонно, особено силно, ако продължаваме имената им, ако приличаме на тях, ако споделяме с тях стремежите и радостта си, надеждите и мечтите си. Необходимо е също да ги изслушваме, да бъдем до тях на празници и да им показваме обичта си.

Ето от тук е и идеята за възможностите да постигаме разбирателство и с родителите си. На първо място да си припомняме, че те са само 20-35 години по-големи от нас и все още имат нужда от силен поток на родова жизнена енергия. Те не само имат нужда от нея, но и право на това, като отделят от тази енергия и за нас, но точно толкова колкото те да могат да продължат да градят постиженията си и да са здрави. Също така разпределението на тяхната енергия към децата им не е поравно, както мнозина от нас се надяват. Енергията се разпределя според реда на появяване на децата, като протича през по-големите и те с грижа и внимание я допускат до следващите. Ако искаме за себе си добро, нужно е да уважаваме всеки, роден преди нас и да сме в пълен мир с тази идея, като колкото сме по-малки, то толкова от повече източници ще дойдат силите при нас.

Как да усетим за себе си тези потоци?

Първо, най-важното е да се поставим на точното място в рода си: от кого сме по-големи, от кого сме по-малки и да нямаме илюзии за друго място и за друго време. След това да погледнем с благодарност към по-възрастните и да им благодарим за живота си, за шанса да бъдем техни деца, братя, сестри, внуци, племенници, съродници. Да сведем глава пред техния опит, жизнен път, стремежи и знания. Да видим как и с какви ресурси те живеят и да прозрем, че част от тези ресурси те изпращат и на нас. Да бъдем благодарни от душа за всяка сила, която идва към нас през тях.

После е нужно да погледнем към тези, които идват след нас, но не с високомерие, пренебрежение и не дори с умиление. Поглеждаме към тях с истинска благосклонност, радост от тяхното съществуване, гордост от това, че имаме наследници. Иска се смелост, но и много любов, човечност и разум, за да отделим от ресурсите си и да им дадем с внимание и с благословия, без да ги наставляваме прекомерно и да заставаме на пътя им.

Ако успеем да развием в себе си тези качества, много скоро родът ни ще ни покаже пътя към разбирателството и взаимната подкрепа, общуване и радост от съвместния ни живот в един силен български род.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.