fbpx

Искам син! Какво е здравото семейство, което продължава рода?

Оригинална статия тук:

Днес пиша за мъжките чеда, за важността на сина в родовата схема и за желанието на рода да има момчета сред децата си. 

Раждането на дете е истински празник във всеки род, дори в най-бедния и окаяния. Българското семейство еднакво силно се радва и желае и синовете си, и дъщерите си. Няма разлика и в любовта при отглеждането им, нито в посланията, които родителите дават на света чрез желанието си да имат детенце. Нашите баби казваха: „Само да е живо и здраво!“ и това е истината и до днес. Искаме децата ни да са живички и да ни носят радост и добро, и да оставим след себе си следа в рода и народа си. 

Ролята на мъжа и жената в българското семейство обаче определя различни изисквания към момченцата и към момиченцата. Осъзнавам ясно, че това мое изказване не е съвсем в „духа на времето“ и че вече е съвсем наблизо идеята да оставим децата сами да определят пола си (не спирам да си задавам въпроса как точно те ще го сторят), но не това е моята тема днес. Ако вас ви тревожи фактът, че хората се раждат в един от двата човешки пола и това определя голяма част от ролята им в живота, моля ви, не се отказвайте да прочетете текста до край. 

Определянето на социалния пол при българите е било чрез съвпадението му с биологичния пол и само при различни обредни игри и празнични ритуали мъжете е можело да се преоблекат като булка, бременна жена, калугерка и прочее герои от женски пол, което е имало за цел да се осигури протективна функция, благословия за плодородие и пр. добрини за семейството.

Венчавката е началото 

на създаването на семейството и децата. До нея се стигало по дълъг и лъкатушещ път, но предците ни са познавали необходимостта да се създаде семейство от мъж и жена в пълноценната им функция като такива. Събирането под един покрив дори за една нощ на двамата вече е било достатъчно основание те да бъдат обречени един на друг до края на живота си. Очаквало се е, и според мен с пълно право, че сексуалното съприкосновение между мъж и жена в техния биологичен пол ще създаде потомци. И досега този древен метод е валиден!  

Разбирателството в рода – ключ към доброто здраве и самочувствие

Семейството е очаквало първото си дете с особен трепет. Важно е то да се роди читаво и здраво, да има сила за живот и да остане в семейството, защото  първозаченатият носи в себе и мощните родови потоци на оцеляването, на продължаването на рода, на верността към родната земя. Ако това дете е било момче, считало се е за особено силна благословия, защото потомъкът е налице и родът има известни гаранции за своето бъдеще.

Ако първото е момиче, за хората е било ясно, че то ще порасне и ще отиде в друг род, за да продължи там да създава децата и да бъде снаха и дъщеря. Затова родителите са се радвали, имали са основание да вярват, че родът дава плодове и ще съществува чрез брака. Те са се стремели в следващите зачевания и раждания да създадат синовете, които да продължат кръвната родова линия. 

Идеалното семейство в българския род включвало момчета и момичета, които да осигуряват баланса и да си помагат, да могат да се грижат едни за други и да представят рода пред света в най-добрата му светлина. 

Но има един специален ден в годината, наречен Петльов ден, който по отделните места в България е с различни названия. Този ден е в празничния зимен месец януари, 20-ти или на 2 февруари по стария календар. Важното е, че това денят на мъжкото чедо, което е било повод за празник за всяко семейство, където има синове. Денят е много наситен с обредност, свързана с плодовитостта на мъжа в рода. Предците ни са давали за курбан най-пъстрото петле от двора си. Идеята е да се даде мъжка жертва доброволно, да се успокои злото и да не посяга на момчетата в семейството. 

Момчето е гордост както за майката, така и за бащата. Често синът е бил предпочитан пред сестрите си, давано му е право на повече избор, на глас при разговорите, насърчаван е бил да проявява своя пол чрез възлагането на по-силова работа, за него са отделяни пари за по-добро обучение и образование. Важно е да бъде обяснено правилно това, защото и до днес мнозина се сърдят и не разбират 

защо момчето да е с предимство в семейството

 Мъдрият родител дава предимството само, когато е напълно уверен в синовната обич и привързаност, в разумността на момчето, доказало тези качества чрез послушание, внимание и оказване на помощ на всички останали роднини. Истински добрият син е обичал сестрите си, бил е на тяхно разположение за помощ и отмяна, доверявал им е тайните си и е съблюдавал строго за опазването на честта и достойнството им като моми и жени. Именно заради последното – братовата закрила, семейството е давало това предимство на подрастващия мъж. Възрастните са разчитали, че той ще опазва и закриля своите родители, братя и сестри, дома и имуществото, и ще прояви разум и спестовност, смелост и доброта.

Здрави сме, когато си знаем точното място в рода

За да се получи тази чудесна спойка между братя и сестри в семейството ролите на бащата и майката са били различни: бащата е бил този, който е давал уроците на своя син, преценявал е готовността му да получи мъжките обредни посвещения и го е насърчавал в труд и размисъл. Майката е подготвяла малкото момче за тази връзка с бащата, като го е насърчавала да помага в „мъжката работа“. Това е обработването на земята, тежкия труд по отглеждането на стадата животни, дърварството, занаятчийството, механджийството, търговията и т.н. Това са дейностите основно извън дома. Но в задълженията на бащата е било да осигури също здрав и топъл дом, и да го построи и поддържа. 

За жената женска работа е била осигуряването на огъня и водата в дома, раждането и отглеждането на децата, чистотата, украсата, приготвянето на храна, лечението, доенето на животните, предене, тъкане, шиене, прането на реката, поддържането на знания за лечение и възстановяване. 

Разбирането е било, че мъжете и жените владеят различни природни стихии и с мъжката си и съответно женска природа в тази дейност ще допринесат по-добре за добруването на семейството.

Затова още след третата годинка на децата се е давало път в техния социален пол, за да постигнат желаното: да са здрави, да се задомят, да родят и възпитат деца, да се прочуят с добро и да отдадат почит на предците си.

А за момичетата и женската хубост на българката, за фината й душа и мъдрост ще ви разкажа, разбира се, през месец март!

Автор: Аида МАРКОВСКА, 

Родов терапевт, основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“

17 януари 2024 г.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.