Род – дума, която носи много сила и много значения. Род, родина, народ, роднини… В речника род е група от хора, които са свързани по между си с кръвна или брачна връзка.

За мен и в моите семинари думата род означава много повече.

Род това е група от души, от същности, между които тече и се движи информация, която наричам родова енергия.

В рода хората са свързани по много начини:

• По кръвен път – или по пътя на физическото им създаване
• По емоционален път: копнежи, неосъществени връзки и т.н.
• По пътя на законите на рода: брак, съжителство, довеждане, природство и т.н.
• По други начини: например побратимяване, осиновяване и т.н.

Добре е да познаваме начините и възможностите да влияем осъзнато върху родословното си дърво, върху мисията и задачите на рода, да имаме знания за неговата жива структура. Освен това в задачите на всеки от нас е да създаде психоемоционалното родово дърво, където да положи условията за разбирането на дълбочината на човешките връзки в собствения род и тяхното предназначение в света.

Всеки род има своя мисия. Мисия, която се изпълнява пряко или косвено, осъзнато или не от членовете на рода.

Всеки човек принадлежи на няколко рода – всеки от нас е обединителна сила в няколко рода.

Човек принадлежи на бащиния си и на майчиния си род, като по този начин ги обединява и създава своя собствен род. Двата му родителски рода са сродени чрез връзката на родителите му, независимо дали тя е афиширана пред обществото. Афишираната връзка е тази, за която обществото знае, дори да не е по нормите му. Неафишираната връзка е тайна, тя не е съобщена на никого в обществото и съответно се реализира в рода като такава.

Всички тези връзки и отношения създават общо информационно поле, където законите на рода действат силно и значимо, без оглед на това дали човек е  запознат с тях, одобрява ли ги или им се противопоставя.

Знанието и съобразяването с родовите закони носи потенциала на мира, на разбирателството и любовта. Тяхното скриване, отричане и загърбване води до разрушителни за рода последствия и в крайна сметка за неговото изтриване от линията на човешките родове. Да, случва се и то не рядко, човешките родове загиват и се трансформират. Те отдават своята енергия на други родове и преливат в тях или в по-лошия случай – изчезват незабележимо и завинаги от лицето на земята.

Когато множество родове сторят това – загива народ. Родът и народът може да бъде затрит в рамките на часове. Знаем в световната история за такива случаи. Понякога това може да се случи и в рамките на няколко поколения- случва се родова агония. Енергията на рода свършва, изчерпва се и рода погива тихо и незабележимо или драматично и бурно.

В този процес рода може да остави следи и да има своето място в историята. Всеки род има следи в историята, но често е трудно да се открият и пресъздадат, още по-трудно е да се осмислят и преживеят отново по нов начин.

Може ли да изчезне цял народ, питате се вие? Да, народът се състои от родове, а те от родени, неродени, живи и мъртви хора. Ако армия завоевател мине и пресече живота на всички живи в рода, родът остава само в историята. Той не се подновява по кръвна, физическа линия.

Родът обаче, както вече казах, не се поддържа само по кръвна линия. Той може да бъде подновен и по духовна такава, по силата на намерението на души от рода, които се връщат на земята, за да подновят рода си. Така се създават и новите родове.

Родовете, които просъществуват дълго и силно, имат своите родоначалници, своите първи предци. Хора с души, слезли в материалния свят, за да създадат род със силна енергия и особено силна мисия. Тези хора носят на света чистата, изначална и мощна родова енергия, със силата на която родът изпълнява своите задачи.

Аида Марковска, авг 2016