Едно от най-важните неща, които променят съдбата е да разберем, че няма виновни извън нас за каквото и да е. Всичко, което ни се случва е в следствие на нашата вътрешна реалност.
Но това не означава, че нашата същност не ни плаши, обърква, гневи и обвинява. Просто това е, което е в нас. Защо е в нас? Ние имаме само петте си сетива, за да опознаваме света, всичко което „виждаме,чуваме, вкусваме, помирисваме и усещаме“ е само през техния филтър.
Навън, в истинския свят е различно и там действат закони, които пряко ни касаят. Какво е там? Не знаем, предполагаме, използвайки „логика“, обусловена от същите ни пет сетива.
В крайна сметка – ние имаме такива филтри, че няма как да знаем дори за прашинка от истината за „навън“.
Това в нас не е никакво отражение на това отвън. Това в нас е автентично само наше. И ако ни се струва, че „отвън“ нещо ни боде жестоко, то не е отвън реално, а си е наше, вътрешно.
Това че е наше, не означава, че е създадено само от нас. Там е положено от целия ни род, от душата ни и нейните действия, от Твореца…, е и разбира се от нашите собствени мисли.
Програми + реакции = болка;
Програми + любов = свобода.
И ако това е малко объркващо, обещавам много от отговорите и декодиране на вътрешната реалност на семинара в Априлци.