Днес припомням нещо много точно и смислено, защото вчера една близка приятелка ми каза: „Всичко мъдро е казано, но нямаме време нито да го открием, нито да го прочетем, нито да го осмислим.“
Може поне да опитаме! 🙂
– Мини спокойно през шума и забързаните тълпи и си спомни какъв покой носи тишината.
– Поддържай добри отношения с хората, но без да прекланяш глава. Изказвай мнението си тихо и ясно; и слушай другите, дори глупавите и невежите – те също имат какво да кажат.
– Избягвай шумните и груби хора – те са досада за духа.
– Ако се сравняваш с другите, може да станеш суетен или безмилостен; защото винаги ще има по-големи и по-малки личности от теб. Радвай се на постиженията и на плановете си.
– Интересувай се от занятието си, колкото и скромно да е – това е едно истинско богатство, като се имат предвид превратностите на съдбата.
– Бъди предпазлив в работата си, защото светът е пълен с измамници. Но нека това не затваря очите ти за добродетелта, много са хората, които се борят в името на по-висши идеали и затова в живота си непрекъснато срещаме герои.
– Бъди себе си и преди всичко не се преструвай, че обичаш някого. Не бъди циничен спрямо любовта, защото при всичката скука и разочарования тя е вечна като тревата.
– Приемай с благодарност мъдростта на годините, изящно изоставяйки нещата на младостта.
– Подхранвай силата на духа си, за да те пази при нещастие. Но не унивай от въображаеми трудности. Много от страховете ни се раждат от умора и самота. Спазвай благоразумна дисциплина и бъди снизходителен към себе си.
– Ти си дете на Вселената, както дърветата и звездите и имаш право да бъдеш тук. И независимо дали го разбираш, знай, че Вселената следва своя правилен път.
– Ето защо бъди в хармония с Бога, независимо как изглежда той в представите ти.
– Въпреки всички усилия и стремежи, родени в шумния водовъртеж на живота, бъди в мир с душата си.
– С цялата си суета, с всичките си трудности и разбити мечти, светът е все пак чудесен.
– Бъди радостен. Опитай се (наистина опитай сериозно) да бъдеш щастлив.
ДЕЗИДЕРАТА
* Desiderata означава „възжелани неща“ , множествено число от „desideratum“. Авторът се казва Макс Ерман (Max Ehrmann), роден през 1872 и починал през 1945. Текстът, датиращ от 1927 г., може да бъде прочетен на стената на църквата „Свети Павел“ в Балтимор, САЩ