Често в терапевтичните родови практики, родонавтите ме питат как да получат необходимата ми информация, за да могат да разгледат цялостно и пълно родовите отношения, травми, програми и да бъдат информиран за поне 4-5 поколения?
Това е много важен въпрос, който всеки, заел се с родовата си памет и с родова терапия, си задава. Като правило е човек да среща сериозни трудности при добиването на такава информация и към него да се проявява неотзивчивост и невнимание, както от страна на административни служители, така и на собствените му родственици. „Не се занимавай с тези стари работи!“ – ето това е най-честия отговор на всеки такъв въпрос или просто повдигане на темата. „Това са отминали неща, остави ги, не се рови в плаха и пепелта!“ – сякаш нежеланието на роднините да ни съдействат е по-голямо от обикновения човешки разум, от любовта, от съпричастността. Не е ли странно? 🙂
Има и друга страна този въпрос. „Не смея да попитам!“ , „Няма начин да попитам за това“, „Никой/никога няма да ми каже!“ – това е една предварителна, но твърда и корава нагласа, която съществува в самия родонавт. В тези случаи аз дълго и обосновано обяснявам, че е наложително човек да се престраши и да наделее над неизяснения ужас от задаването на теми и въпроси. Но защо, защо ни е страх да попитаме собстмената си майка, баща, баба, дядо , леля , братовчед за родовите случки? Кое ни възпира до такава силна степен, че да вдигнем ръце и алтернативата „болница-лекари-лекарства-страдания-гроб“ да ни се вижда по-примамлива? Прилича на безумство, нали?
Не, не е безумство. Това е по-силно от собствената воля, защото се управлява от родовата егрегориална същност. По-силен от нас е само рода ни. неговата енергия е тази, която спира нас и роднините ни да попитаме, да потърсим и да намерим негативното влияние, което би могло да бъде неутрализирано и преобърнато в добро, разбирателство и обич. Ще кажете „Защо родът ни не би искал това?“ – ето отговора, който може и да не ви хареса.
В рода личността е с много по-малко значение от родовата конструкция. Всички ние за рода сме важни, но най-важна е цялостната структура. Надродовата струкутра на народа е още по-важна от родовата ни, а общочовешката- с още по-голяма важност. Ако вие бихте попречили на рода си да изпълнява програмите, които го запазват цялостен и поддържат известна хармония, то той ще се съпротивлява и ще пази страховитата информация с всички сили. Но ако вие сте заклинения лост, този който поддържа цялостната тежест в рода и от това зависи родът да се държи жив? Е, родът ви няма да се поколебае да ви дари с трудна съдба, с болка, страдание, тъга, бездетие, самота и още от този вид, за да задържи енергията в своята структура и да продължи да съществува.
Прилича малко на момента, в който ние жертваме част от тялото си, за да живеем. „Сбогом, гангренясал крак, добре ми служи, обичах те, но за да живея, ти ще бъдеш отрязан“– ето така и в организма ни ние изпълняваме същата програма. Ако си крак как би могъл да възпреш главата да вземе това решение?! Като оздравееш, като включиш всички сили на организма в твоята поддръжка, като убедиш всички органи, че ти ще изпълняваш своята функция към тялото и ще бъдеш добър крак. 🙂 Е, същото е и в рода ни.
За да получите съдействие от своите роднини и родственици за събитията, които разболяват рода е необходимо да направите няколко неща:
- да изразите към тях искрена почит и уважение, като определите за себе си правдиво тяхната родова роля, колкото и незначителна да е и да отдадете дължимото във вид на благодарност, подарък, добри думи, помощ – „ИСКРЕНО“ е ключовият елемент тук.
- да подготвите подходяща, неформална обстановка за разговора, без да ги въвличате в тежки емоции- по-скоро попитайте за отношения, за разбиране, за спомени от детството, извън обичайната за тях среда – разходете се в гора, в полето, на красиво място;
- записвайте си разговора и водете бележки, но не пред тях и не тенденциозно, защото и вие ще сте склонни да забравите голяма част от спомените или да ги изопачите по някакъв начин;
- изразете съпричастност и разбиране, без да осъждате и да вземате позиция, просто бъдете с тях в това, което разказват;
- задавайте множество уточняващи въпроси, но ВИНАГИ ГИ ОСТАВЯЙТЕ ДА ГОВОРЯТ без да ги прекъсвате, като се стараете въпросите да задавате по начин, който не спира мисълта им;
- благодарете от сърце и душа и направете това многократно – с думи и с искрени действия;
- нека тези срещи не са еднократни, дълги и изтощаващи- нека са регулярни, като добра традиция.
Остава само да добавите любов, съвест, отговорност и силна родова привързаност. Резултатите ще са ясна родова съдба и конкретна програма за трансформация на положените негативни послания в позитилна, любяща енергия завас и за всички потомци на рода.
Силен, здрав, мощен род значи силни, здрави, изобилни, любящи хора!
Следете календара за всички събития, които създавам за рода. Следете видео частта, за да откриете още лекции и практики!