fbpx

Любовта има нужда само от едно – да се прояви

от ZDRAVE.TO

По-здрави сме, когато някой ни обича и е загрижен за нас. 

Това е безспорно, доказано е от учените и е важен елемент от нашия живот. Кой е този, който ще ни обича и ще го е грижа за нас? Не очакваме това да е който и да е човек, иска ни се да е „нашият“, сродната ни душа, която ще вникне в желанията ни, ще ни разбере и ще ги почете, като ги изпълни със смисъл..

Нашите хора са тези, от които сме, тези, с които сме сродени по кръв или по обет. Именно от тях ние очакваме и радост, и сила, и грижа, и внимание. 

Най-важно и най-първо за всеки от нас е да имаме любовта на родителите си. 

Тя, често и погрешно наричана безусловна, е възпята в поеми и песни. Майчината любов – тази, която обича завинаги. Помните ли как народът я възпява: 

„Проговаря планината Ой ви вази два овчаря, любе жали ден до пладне, майка жали чак до гроба.“?

А майките? Те очакват също да са обичани от децата си. И също искат да бъдат „пожалени“, да имат безусловната синовна преданост и загриженост. Бащите, братята и сестрите, дядовците и бабите, лелите и вуйчовците – всички очакват любов и закрила от своите си. 

Защо това е така трудно? 

В рода няма безусловна любов. Там любовта е винаги с поне едно условие и то е: „Ако си от нашия род, ако си ми близък, то ще те обичам!“. Това е най-малкото, което искаме да имаме, за да бъдем отдадени към човека.

Обичаме семействата си и внимаваме за тях небето да е ясно и слънчево, да са нахранени, на топло и защитени. Обичаме това усещане – всички сме заедно и това ни дава сигурност и спокойствие. Когато сме заедно, любовта може да се прояви по безброй, понякога и напълно алогични начини.

Тя може да е пълно отпускане, в което не полагаме никакви усилия или точно обратното – като огромна отговорност и напрежение всичко да свършим както смятаме, че е добре. Любовта може да е пълна слепота за недостатъците на любимите хора, заблуда по отношение на добрите им качества, емоционално преекспониране на състоянията.

Любовта може да се прояви като критикарство, като надменност, възгордяване; също като мълчаливост, затвореност, лъжа и неоткровеност. Любовта и предаността в рода се преживяват като вина, огромна тежест, самообезценяване. 

Да, това е парадоксално, но е истина, защото любовта има нужда само от едно – да се прояви. Проявата й понякога е странна и неразбираема, чутовна, изглежда като омраза, ненавист, незачитане и злост. Уви, любовта може да е с такива проявления. Всъщност, това, за което говорим, е любовта на кръвта, на рода, на семейството. Това е необяснимата любов, тази, която носи болка.

Всяко семейство я проявява, но не всякога като щастие и разбирателство, мир и справедливост. Тези понятия в рода е трудно да бъдат дефинирани. Справедливото за един е крайно несправедливо за друг. Безграничната грижа за по-слабия изглежда неправилна на по-силния. Вниманието към този, който не се справя, изглежда много болезнено за онзи, който сам успява във всичко. Среща се и обратното. 

Подкрепен е само силният, справящият се, а недъгавият е избутван от гнездото. Но, запитайте се, как да разпредели рода този ресурс, наречен внимание и грижа, обич и доверие, ако го дава на всеки поравно? Та нали никой от нас не прилича на другия, всеки има свои специални качества, добри и не дотам хубави; характеристики, на които се налага да наблегне и да компенсира и други, преодоляването на които също иска ресурс. 

Токсичната майка травмира децата си – 6 признака, по които да я разпознаем

„На куцото пиле Бог сам вие гнездо“, казва народът ни мъдър, а на способното пиле Бог не помага по същия начин. Любовта в рода се раздава и предава като сила и внимание според родовата нужда от нея. Тя прелива като в скачените съдове и пълни нивата от там, където най-напред е нужно да се подаде, докато се изравни. Това равновесие е крехко, то се балансира от разбирането на всички в семейството, че вниманието и отдаването не са постоянни и не идват просто, защото така е редно. 

В днешните модерни десетилетия на 21-ви век да се потърси родовото внимание и любов се тълкува много по-различно от преди. В миналото нашите предци са показвали дълбока преданост към традицията, разбирането и обичаите на семейството, рода, общността и не са си позволявали да ги нарушават. За всяко нарушение е имало точно определени начини да се поправи и тези стъпки са следвани от хиляди хора в продължение на векове.

Да се поклониш на по-възрастния, дори в сърцето ти да има бунт; да целунеш ръка на този, който има старшинство; да работиш, без да отлагаш и мързелуваш; да се стараеш да пазиш честта и достойнството на своето семейство; да си отдаден към живота като изхранваш потомците си и ги възпитаваш; да оставиш след себе си дом и имане, с което да бъдат подпомогнати следващите; да се научиш да обичаш и почиташ Бог и т.н., и т.н. Много са примерите, с които предците ни и по-старите ни родственици са опитвали да заслужат любовта на своя род. 

Днес… Днес вече няма тези правила. Сега отстояването на личността като единствена инстанция на справедливостта, без оглед на това дали ще се нарушат нормите на семейството, е новата истина. Ако детето не иска да учи, да се подчинява на семейната система – това се приема за правилно и добро, защото това то ще се изяви като уникална и с най-голяма надежда надарена личност, с нов подход към всичко. Има такива случаи, разбира се, но в болшинството новото време донесе неистов мързел, отказ от труд във всякакви форми и народната „поговорка“, че е грях да се работи при живи родители.

Как да отсеем едното от другото? Как да се уверим, че детето ни и близките ни ще получат любовта, за която копнеят, без да преминава във формата на непочтителност и изсмукване на родовите сили, за да се оцелее, паразитирайки и без желание да продължи името и рода, да наследи професия и призвание, да се погрижи за наследството и да създаде свое, да върви напред в добро? 

Тези въпроси се поставят често в кабинета на родовия терапевт. Като такива ние работим в актуалната социална среда, отчитайки особеностите на новото време, но се опираме на старите  здрави корени на миналия опит, за да създадем новия облик на здравото, силно и щастливо семейство, в което всички получават жизнено необходимата любов и отдават обич и доверие, защото ги имат в изобилие. 

Аида Марковска, Родов терапевт, Основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“

26 януари 2024 г.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.