Намерете сили да простите. Простете от душата и сърцето си в цялата си обич. Простете с Божествена вяра в доброто, с куража на любовта. Простете и върнете всяка болка, тъга, мъка, претенция, разпра и сръдня и пуснете в сърцата си само чиста любов и доброта. Простете искрено, дълбоко, изплачете я тази прошка и в топлите сълзи изкъпете егото, високомерието да падне и да остане само обич споделена към Бога, към света и към себе си.
Тази нощ си дадох сметка както никога колко ни е важна прошката. Без нея животът много бързо може да се изгуби и да бъдем отпратени да я търсим в другите селения. Връщах се години назад, за да търся, чистя, моля и да се покайвам, прошка да моля, с ръце в земята.
Дадоха ми я. Трудно, но искрено. Отвориха се сърцата, пуснаха любовта, простиха се неща, заченати през 18-тия век.
Не съм се молила така за прошка, както през изминалата нощ.
Разбрах отново и още нещо: родът е велика сила, никога не бива да се пренебрегва. В тях е и хляба, в тях е и ножа!
Още едно прозрение, което знам, но пак и пак , и пак идва към мен като откровение!
Ангелите не ме подвеждат никога, дори грам да не ги разбирам.
През миналото лято ми казаха, че имало сълзи да лея, определено количество трябвало да изплача, писани ми били, затова ще ги пускат бавно през очите ми, за да текат и да не стане така че да се наложи на куп да ги плача. От лятото до сега ми сълзи окото, какво ли не сторих да го спра – не спира, затова им се доверих. „Ще спре“, казаха, „когато му е времето“. Престанах да се тормозя за това, приех го, сложих очилата, заредих си кърпичките и така си карам – който ме познава знае.
През изминалата нощ разбрах ясно колко са били прави. Нямам сълзи за оплакване, изплакани са от мен и ангелите, във великата милост на Б-га вече са изплакани и няма причини да бъде по-лошо.
Покайвам се! Простете ми! Б-г с нам, ние с Него!
