Първичното право да има енергия, човек получава от рода си. Всеки поток на силата, който човек взема от рода си, може да се развие и да бъде пълноводен само при благоприятни обстоятелства: характерът, особеностите на личността, волята, способностите на човека е нужно да отговарят на този поток на силата, който човек иска да обогати и привлече към себе си.
Потокът на силата може да бъде много мощен, изобилен и развит, а може и да е прекъснат или затворен, да не е проявен или да е просто затлачен. Щом го има изначалнов рода, то той може да бъде пробуден, насочен, усилен!
Това може да стане основно по два начина:
Първият е естествения път. Да се работи много, да се търси, да се опитва, да се допускат грешки и да се оправят и по този път на пробите и грешките да се достигне до желания резултат.
Вторият е осъзнатият начин: да се изследва рода, неговите потоци, да се осмислят традициите, да се открият всички членове на рода; да се погледне на рода като живо същество, да се намери силата му и да се управлява разумно и в полза на целия род.
Разбира се винаги има и трети начин, той е най- разпространения в наши дни. Седиш, чакаш, нищо не правиш, оплакваш се и се жалваш, мрънкаш и се надяваш, че „това само ще се оправи“.
Родът чака своите потомци, които искат да работят и изчистят родовата съдба. Ако ги дочака – оцелява; ако не – загива.
Много повече за тези потоци ще разкажа на предстоящите семинари за рода в Банкя и София.
Картините са на прекрасната художничка Юлия Янарова.