Лични размисли от времето на „отпуск“
Въпросът, който си зададох
Когато задачите са по-малко през деня, времето се забавя и можеш да погледнеш отвъд необходимостта да отговаряш на всеки повик. Затова през т.нар. отпуск реших да изследвам собствените си граници.
Питам се тези дни: колко задачи дневно е добре да има човек, за да се чувства добре, да е полезен и работоспособен, но да не се претоварва?
Разговарях с колегите си – тези, които изучават пределите на човешката психика и работоспособност. „Разбира се,“ казаха ми те, „за всеки човек е строго индивидуално – затова задача на всяка минута за един е чудесно, за друг е убийствено.“
Затова зададох този въпрос на себе си. Чудно – не знаех отговора.
(Въпрос към вас: знаете ли отговора за себе си?)
Експериментът с „нулевия“ ден
Първо реших да си назнача два-три дни без никакви задачи – само незадължителна програма от „каквото дойде и ако го приема“.
Първият ден беше великолепно – отспах си, четох, готвих сложни ястия, преброих с внимание листенцата на няколко клона от дървото през прозореца и ми беше много приятно.
Вторият ден се събудих с главоболие и вече беше… досадно. Нищо не идваше като сполука: ястието от вчера още си беше добро, не ми се брояха листа, довърших втората книга за четене.
На третия ден вече казах: ще имам задачи. Задачи, свързани с това да правя нещо смислено, нужно, полезно.
Търсенето на баланса
Но колко да бъдат, така че да не се претоварвам, пък и да имам работа?
Опит първи: Работа до обяд
Реших: ще си поставя работа до обяд – до към 13 часа, после ще го дам лежерно и каквото дойде.
Супер! Станах, започнах със задачите и докато се усетя беше минало късен обяд. Следобед дойдоха естествено почивка, разходка, разговори на питие с приятели. „Еха!“ казах си – „ето, намерих нужния ритъм, за да се чувствам добре.“
Реалността удари
Оставих този ритъм почти пет дни. И на шестия не успях да приключа до обяд, нито до следобед – едва към 19 часа работата и задачите се оттекоха и можех да вдигна глава. И усетих цялото това схващане, преумора отново.
Значи ако работя до 19 часа – повече от десет часа са това, ми е много. Това поне ми се изясни.
Настоящото решение
Сега съм на режим: работа от 10 до 14 часа, почивка до 17 часа и работя до 19 часа. Това е вече трети ден и за сега се чувствам отлично.
Но осъзнавам, че в нормалните работни дни няма как да ми се получи точно по този начин – имам и следобедни часове и доста натоварване между 14 и 17 часа.
Все още търся…
Още търся ритъма си. Имам усещане, че го напипвам, но той се отдалечава от мен. Затова търся идеи. Да, индивидуално е, но може би губя някоя интересна стратегия, която би ми помогнала.
Това знам за себе си:
- Активна съм сутрин, до към ранния следобед
- Отново съм активна привечер
- Вечер нивата на енергия са ми много ниски
- Искам да работя спокойно, да съм полезна в дейността си и да продължа да бъда здрава
Въпросът към вас
Затова питам и вас – може би ще имате повече опит или знания за циркадния ритъм на човека при натоварена програма. Как намирате баланса между продуктивност и благополучие? Какви стратегии ви помагат да запазите енергията си през деня?
Споделете вашия опит в коментарите – всяка идея може да бъде ключът към по-добрия работен ритъм.
Здравей, Аида. За себе си съм решила, че сутрините са за мен – спорт, четене, домакински задачи. Работният ми ден започва към 12 часа, и работя до 20. Така се чувствам най-пълноценна за работа. Благодаря за интересната статия.
Благодаря ти, Аида, за споделеното 💜 От отдавна хората се квалифицират според определени признаци: от по-старите /холерик, сангвиник, меланхолик и флегматик/ до съвременните /манифестатор, генератор, манифестиращ генератор и прожектор/, като не се изключва циркадния ритъм. А ние, хората, живеем в общество и е нормално да се съобразим със социумът. Което налага да търсим компромисни варианти за социализация, без да навреждаме на себе си. По отношение на работата, сме ориентирани към срока или към задачата. Това, което ми помогна на мен, е да се изуча самата себе си. Да знам кога ми е силата и кога имам нужда от почивка. Аз съм работохолик и си го знам, но знам и че тялото ми има нужда от почивка, както и мисловната ми дейност. Изградила съм си навици, но даже и да ми стане скучно правя заместване с нещо друго, което да ме разсее. По отношение на работата си правя график и така никога нямам изпуснат срок или не изпълнена задача. Сроковете са реалистични и не ми се е налагало да се притесня, че нещо няма да свърша. Личният ми график е да ставам рано и сутрин да си имам своите 10мин спокойствие. После, от 9 до 12ч., съм свръх активна и върша трудните или тежките задачи. От 12 до 13 имам почивка, когато мога. Следобеда е за по-леките и по- не сложните неща. А след 19ч е време за семейството или за забавление.