Продължаваме разглеждането на вредните родови програми, записани в нас преди раждането ни, създадени със самата ни генетика и носещи ни неприятни преживявания и разочаровения. Днес ще ви представя програмата:
„Аз съм нищожество“ или още „По-лош (глупав, грозен, зъл) съм от всички други“
Въпросът при тази програма е защо не можем да приемем себе си, какво ни отблъсква от нас самите, от собствената ни личност и щастие. Разбира се, раждайки се, ние нямаме още за себе си мнение, то се записва в нас от рода и хората, които формират родовото „мнение“ преди зачеването ни, в пренаталния ни период, та чак до периода, когато поемем по самостоятелен житейски път.
На мнозина се е случвало: направил си някаква глупост десет, двайсет, трийсет години назад, а и до момента като си спомниш за тази глупост ти става лошо. Стомахът се свива, главата клюмва, започваш сам да си говориш!
Някои от тези спомени са от ранното ни детство даже и през целия си живот носим травмиращата, ледена, сковаваща прегръдка на спомена как сме се изложили или как сме постъпили много глупаво.
Или пък се случва и при най-малката грешка или повод в нас да се поражда разяждащо чувство на самоизмъчване. Дори се случва без никакъв повод, просто ни се струва, че сме нищожества, гадини, глупави и недостойни хора. В мекия случай – напълно незабележими и без никой да се интересува от нас.
Познато ли ви е? Изпитвали ли сте го? Изпитвате ли го?!
Това, което е добре да знаете, че този глас, който ви говори тези низости не е вашият. Да, това са мислите във вашата глава, но гласът и мисълта са чужди и НИКОГА собствени ваши. Защото това е записано в родовата памет за човек недостоен, низвергнат, отлъчен и забравен от рода си, изведен неправомерно и неправилно от рода си, обиден или сгрешил без да му е простено.
Какво може да се стори?
Първо, изведете от себе си всички мисли писмено. Вземете лист и запишете всички тези мисли: „Чувствам се зле, защото сторих това и това, в мен се надига гняв към себе си, мразя се, упреквам се за това и т.н. и т.н.“ Запишете ВСИЧКО, което чувствате, мислите или усещате в тази посока. Продължете да го правите, докато ЯСНО и НЕДВУСМИСЛЕНО чуете гласа в главата си, гласът който ви укорява, унижава или обижда. В този миг прекъснете писането и се запитайте чии е този глас? На мъж или на жена? На старец, млад човек или дете? На умен или простичък човек е? Познавате ли го, помните ли го?
Ще откриете с изумление, че този глас не е вашият! И никога не е бил! Ако той ви укорява и ви казва, че не сте били обичани, че не сте желани, че не ви искат – този глас е родовият глас, който упреква ДРУГ, някого когото замествате в рода си.
В този миг може ясно да си спомните този глас от деството си, дори от момента преди да се родите, защото може да звучи за майка ви или за баща ви или за някой скъп в рода човек. Шансът да разберете кой е обвинителят и кого обвиняват е много голям! Ще изплуват знания и усещания, в които ще видите като свидетел как гонят, обвиняват и отделят от рода несправедливо някото и родовата система това няма как да забрави и прости.
Това е вредоносна програма, чиито запис носите в себе си и е създадена, за да унищожава потомците на рода. Това се случва, защото е нарушен Закона за принадлежността!
Ако изпълнявате тази и подобни задачи, ако минете през прошката и изучите рода си и случките в него, особено тайните и неприятните такива, ще постигнете великото осъзнаване, а именно защо се старате неимоверно, преко сили да бъдете обичан и околните да ви харесват, защо се страхувате да загубите обичта и признанието, защо сте се поставили в услуга на всеки друг, само да са не бъдете достигнати от вредоносната програма: „Аз съм лош!“
Необходимо е и още нещо, много важно, а именно да се почете изгонения от рода, да бъде той приет обратно, да се постави на правилното му място, да му се отдаде благодарност и почит и да бъде признат като ваш роднина.
Сметката е ясна: ако към вас идва много любов от окръжаващите и рода, то лошият глас бива заглушен. Но ако любовта или признанията намаляват – гласът се развихря, чувствата стават силни, късат се парчета от душата ви и се измъчвате от себенаказанието: „Не ставам за нищо!“ Затова е нужно да се проявят потвръждения за любовта и признателността отвъд разбирането за това колко съм добър, умен, почтен….
Необходимо ви е пълно разбиране, че СТЕ НА МЯСТОТО СИ. На точното място в своя род и не замествате никого! Тази сила, тази енергия ще ви донесат любов и разбиране отвъд признанието на света и околните хора. Аз вярвам, че можете да постигнете пълното заличаване на вредната родова програма.
Вярвам, че правилно разбирате: никога не можем да приемем себе си напълно, ако в нас звучи гласът на родова персона, която ненавижда този, който замествате. Няма да успеете да живеете в своя си живот, нито да признаете себе си като чудесна личност, ако сте преплетени в рода с хора, които са мразени, изгонени и проклинани. А се случва, уви, и да са повече от един! Това означава само, че имаме повече работа в рода. Означава, че ще трябва да бъдем по-отдадени в търсенето и разбирането на родовите ни задачи.
За да съдействам на този процес, може да ми пишете: