fbpx

Фигурата на бащата и позицията на бащата в семейството

Отдавна е известно, че и мама, и татко са еднакво важни в живота на детето. За хармоничното развитие както на детето поотделно, така и на семейството като цяло, всеки от тях трябва да изпълнява определени функции. Функциите и на двамата родите са изключително важни и същности за развитите на потомците им.

В българската родова традиция фигурата на бащата е най-важната в семейството. Без бащата няма да има прехрана, което означава че няма да има живот. Животът и здравето на бащата са от първостепенна важност за оцеляването на всички в това семейство. Разбира се, в ново време тази роля е силно оспорима  – сега и майката е важен икономически фактор и споделя печеленето на пари, издръжката и развитието на семейството. Въпреки това функциите на майка и съпруга се различават изключително много от функциите на баща и съпруг, просто защото половата принадлежност е все още /надявам се и дълго/ ясно различима и понятийно важна в живота на хората.  Майката е центърът на дома, на връзката между членовете на семейството, тя е пазител на родовата сила; бащата е центърът на света, той е надскача връзката с живота и устремява личността отвъд дома и отвъд ежедневието в устрем към личностното осъществяване. Двете заедно правят личността на потомците цялостна, искрена и надживяваща трудностите.

Функциите на бащата в семейството в родовата терапия наричаме „Позицията на бащата“. Да се ​​установи някой в позицията на бащата е възможно само в близък уважителен контакт с майката на децата – това сътрудничество и взаимоотношения са всъщност енергиите Ин и Ян, то представлява единството на мъжките и женските принципи, което създава хармония – семейно щастие, плодовете на което са щастливите деца. Ако татко успее да заеме тази позиция навреме и да се закрепи в нея, тогава връзката му с децата и със съпругата му,  ще се развие много по-лесно през целия му живот и ще може да чува много пъти признанието : „Тате, ти си най-добрият татко на света!“.

И така, посочват се 9 основни действия на таткото, за да заеме т.нар. позицията на бащата. Нека ги отбележим накратко.

  1. Първото и основно действие на таткото при формирането на бащината позиция ще бъде да се появи, да е наличен. Фигурата на бащата е нужно да я има. Фигурата на бащата се появява в съзнанието на детето в момента, когато то започва да разбира, че майката, която той счита само за своя, понякога я няма за известно време. Тя не си отива завинаги и не просто е някъде другаде. Тя отива при някой друг, който също има някои права върху нея. И този трети е бащата. През този период таткото навлиза в съзнанието на детето като отделна фигура, която изпълнява някои специфични функции. И основното в този момент е
  2. Да се отстояват правата на майката. Бащата е съпруг на майката на детето. И в този смисъл тя му принадлежи – т.е. част от нейния живот, време, внимание, грижа и отдаденост са за бащата. Децата са плодовете на любовта на двамата родители, основното и първичното винаги е връзката на родителите. Бащата трябва да покаже, че майката на децата е неговата съпруга, че той ще прекарва лично време с нея, че има право да я ангажира със себе си, а не само децата, които са изсмукали всички сокове и всички нерви от нея и ще продължават да го правят все повече с всяка изминала година. Детето е просто дете – обгрижвано, отглеждано, възпитавано и на него е отделено голяма част от майчиното внимание, отдаденост и грижа. Но не детето е това, което диктува правилата за общуване в къщата и то не е царят в семейството.
  3. Следователно следващото нещо, което таткото трябва да направи, е да заеме позицията на бащата, който безапелационно знае кое е правилно и кое е погрешно, тоест бащата е в позицията на закона и реда в семейството. Бащата е този, който трябва да диктува и установява семейните правила, да нормализира поведението на децата и майката. Но тук е много важно:
  4. Той сам да познава правилата и нормите на поведението в позицията на бащата и да ги изпълнява. Баща, който пие бира, легнал на дивана, оплаквайки и псувайки живота, който има, защото собствената му майка не го обича и не се интересува от него, а всички работодатели не могат да оценят таланта му и затова той не получава работа в продължение на години, няма да създаде у детето образа на бащата, когото иска да бъде и когото по принцип може гордо да наричате „БАЩА“. Важно е самият баща изпълнява собствените си правила и норми на поведение, това няма да му бъде никак трудно да изпълни следващия пункт, а именно да
  5. Ограничи майката в прекалената загриженост, желанието ѝ да предскаже всичко и да положи мек дюшек под децата си във всяка ситуация, да ги предпази от всяка трудност, да ги издържа, отглежда и да се отдава безкрай докато не грохне напълно. Бащата вероятно знае, че най-ценното нещо в живота, което парите не могат да купят е личният житейски опит. Този опит човек може да придобие само от собствените си грешки, възходи и падения. Следователно такъв баща умее умерено да влияе върху майката в нейните желания да прави всичко „както е най-добре и както тя знае“. Татко създава условия на детето да развие уменията си за независимост. Независимостта на сина и дъщерята, както и всички останали желания и характеристики, се проявяват по различни начини в зависимост от пола и талантите на детето, така че таткото ще се
  6. Отнася към сина и дъщерята по различен начин. Да бъдеш баща на момиче е проява на нежност, радост и внимание, а да бъдеш баща на син означава мъжественост, сила, целеустременост, воля. Това са две различни връзки – нужно е бащата да се отнася към децата си според пола им. Дъщерята изисква определени нива на внимание, които са различни от тези при сина. Нужно е бащата да възпита уважение към другия пол и в двамата си наследника, като проявата на внимание и радост от общуването между мъжете и жените. Бащата е пример за момчето като бъдещ мъж, баща и съпруг, и е модел за момичето за нейните бъдещи връзки и функции на жена, съпруга и майка. Но във всички случаи ще бъде полезно както за момичето, така и за момчето, ако бащата може да
  7. Научи децата на способността да издържат на всички трудности в живота, без да се разпадат. Истерията не е мъжкият начин на възпитание, тя понякога  се прощава на мама (в идеалния случай тя трябва да преживее всичко, без да се разпадне на парчета). Тя може да се разстрои силно, когато синът й дойде със счупен нос, облян в кръв, когато дъщеря й е паднала в локва и е скъсала красивата си рокля, когато не са издържали матурите и това е разбило сърцето им. Но бащата е човекът, който дава на детето възможност да направи самостоятелен избор, дава му възможността да получи собствен опит и независимо от резултата да знае, че животът продължава. Това може да се види много добре от проявата на личния пример – бащата е уволнен, акциите му са занулени или банката, в която са спестени всичките му пари фалира, но животът продължава: бащата не бива да изпада в гняв, истерия и да не умее да се контролира. Таткото, който е заел бащинската позиция, никога няма да се откаже от тази позиция, защото тази негова устойчивост е от първостепенно значение в семейството и в процеса на отглеждане на деца. Но дори нещо да се е объркало някъде, татко знае, че най-важното нещо, което може да направи за децата си, е
  8. Да обича силно и искрено жена си. Най, най-важното нещо, което бащата може да направи за децата си е да обича майка им. Ако отношенията между родителите са изпълнени с любов, уважение, доверие и имат способността да постигат разбирателство, тогава фигурата на бащата със сигурност ще бъде ярка в съзнанието на детето. Образът на бащата, който се грижи за майката ще бъде модел за подражание за момчето и мечта за момичето в бъдещите връзки. Татковци, обичайте съпругите си, майката на децата ви – това е много хубаво и най-важното нещо, което децата ще искат от вас. Освен това е много полезно за вашите деца и за вас самите. В крайна сметка съпругата ви е тази, която във ваше отсъствие поддържа вашия авторитет и правилата, които сте установили. И с подкрепата на съпругата си ще бъде лесно за бащата да покаже на децата си, че
  9. Не е важно колко време е прекарано с татко, а качеството на тази комуникация. Ако бащата се прибира късно или работи ежедневно, това не означава, че той е лош и отсъства от живота на детето. Има работа, при която татко заминава за месец или повече, има моряци на дълги пътувания, които децата не виждат в продължение на шест месеца, има бащи – археолози, но няма професия, която предполага постоянното отсъствие от вкъщи. Ако професията не го изисква – не отсъствайте дълго. Идеята, че татко ще се прибере след известно време е нужно да се поддържа жива и силна от майката. Следователно е необходимо да се разбере и приеме, че количеството комуникация няма да замести качеството на тази връзка. В своето присъствие у дома бащата е нужно да прояви автентично силен интерес към хобитата, преживяванията, радостите, успехите и неудачите, скръбта, разочарованията  на детето, да окаже пълна подкрепа както за морални, така и за материалните му усилия, да може справедливо да посочи грешките и пътя на тяхното изправяне, това може да се побере дори в няколко минути, които детето ще запомни през предстоящата раздяла с баща си, а защо не и през целия си живот. Това всъщност са може би всички основни действия на бащата, който след време със сигурност ще чуе: „Татко, ти си най-добрият на света!“

Скоро ще имаме събитие за важността на бащата и съпруга – за ролята и неговата същност в рода. Следете събитията тук и във ФБ страницата ми!

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: